Решение № 11008 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14751/2014 г.

Решение № 11008 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14751/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на младши полицейски инспектор Димитър Георгиев Леков, полицейски орган (ПО) в Районно управление "Полиция", Велинград (РУП), на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пазарджик (ОДМВР) против Решение № 464/2.10.2014 г., постановено по а. д. № 454/2014 г. по описа на Административен съд Пазарджик (АСПз). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното решение на АСПз е отменена Заповед рег. № 129/24.05.2014 г., издадена от касатора, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.), Мехмед Мустафа Джихан от с. Всемирци, община Велинград, е задържан за 24 часа в помещенията на РУП. Недоволен, касаторът оспорва решението на съда. Счита същото за неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че оспорената от Джихан заповед не страда от пороците, установени от АСПз. Представя ново доказателство - Докладна записка (ДЗ) рег. № 6377/24.05.2014 г., за която твърди, че представлявала фактическото основание за издаване на неговата заповед. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против заповедта за задържане да бъде отхвърлена. Ответникът Мехмед Джихан, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС) възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСПз. Тя фактически не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Видно от текста й, заповедта за задържането на Джихан е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.) - поради това че същият, след надлежно предупреждение, съзнателно е попречил на ПО да изпълни задължението си по служба. При съставянето на заповедта действително е допуснато съществено нарушение на формата й, като в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (отм.), съставителят не е посочил фактическото основание за издаването й. Ирелевантно за спора е дали действително съществува такова фактическо основание или не. Липсата му в заповедта води до нейната незаконосъобразност. В този смисъл представената пред касационната инстанция ДЗ рег. № 6377/24.05.2014 г. не може да повлияе на преценката на съда за законосъобразност на административния акт. Основателни са и доводите, изложени от АСПз досежно непосочването в заповедта на изпълнението на какви точно задължения по служба е попречило задържаното лице. Както правилно е съобразено, ако неизпълнено е останало задължението за установяване самоличността му, то видно от пледоарията на Леков пред АСПз, той е познавал лично Джихан от предишна служебна среща с него и представянето на личната му карта не е било необходимо. По основателността на повода за издирването на задържаното лице - проверка на постъпил сигнал за закупуването от него на гласове за предстоящите избори, не са представени каквито и да са доказателства за действия от страна на МВР, още по-малко за препятствани от Джихан такива. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато посоченото от касатора нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. С оглед горните изводи и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което Върховният административен съд, състав на Пето отделение,