Решение № 12562 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6937/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. С., подадена чрез пълномощника адвокат И. Демерджиев, против решение 2105 от 05.03.2025 г., постановено по адм. дело 1255/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД-05-417/28.05.2024 г. на кмета на Община Хисаря в обжалваната част. Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът необосновано не е кредитирал заключението на вещото лице, определящо категорично навеса като преместваем обект. Намира, че дори навесът да се приеме за строеж, той не подлежи на премахване и следва да се квалифицира като търпим строеж, защото с разположението си не нарушава градоустройствените правила и нормативи. По отношение на пристройката счита, че няма характеристиката на строеж, защото не е закрепена трайно за основата, а освен това също може да се квалифицира като търпим строеж. Намира, че в оспорената заповед не са изложени ясни и подробни мотиви защо обектите са незаконни и нетърпими, както и не е спазен принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като се премахват единствените баня с тоалетна на жилището и то става непригодно за живеене. Моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на потвърдената с него заповед в оспорената част. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - кмет на Община Хисаря, чрез пълномощника адвокат Щ. Царев в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и по подробно изложени съображения предлага да не бъде уважавана. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Пловдив е бил сезиран с жалба на С. С., против цитираната по-горе заповед, в частта с която й е наредено, на основание чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), да премахне собствените си незаконни строежи: 1. Пристройка за жилищни нужди с баня, тоалетна и складово помещение от северната страна на сграда с [идентификатор], изградена от дървена конструкция, със стени от гипсокартон и OSB, шпакловани и с положена мазилка, с монтирани врати и прозорци от алуминиева дограма, с прокарани в обособения кухненски кът ток и вода, с едноскатен покрив покрит с ламарина, с размери: дължина от 4,30 м. до 6,90 м., ширина - 4,85 м. и средна височина - 4,10 м. и 2. Допълващо застрояване (навес) от южната страна на сграда с [идентификатор], изграден изцяло от дървена конструкция, с двускатен покрив покрит с ламарина, с размери: дължина - 4,25 м., ширина - 3,90 м. и средна височина - 4,10 м. Със заповедта е наредено премахването и на друг незаконен строеж в същия поземлен имот - Допълващо застрояване (навес) от западната страна на сграда с [идентификатор], собственост на трети лица - С. Х. К. и Н. П. К.. Тази част от заповедта не е била предмет на разглеждане в първоинстанционното производство. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. По повод възражение на жалбоподателката, че височината на пристройката е по-малка от посоченото в акта, във връзка с направени измервания от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза е посочено, че това разминаване може да се дължи на метода на измерване, а освен това в заповедта този обект е надлежно описан, което позволява идентификацията му. Отхвърлено е възражение, че пристройката се квалифицира като преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, заради установения от вещото лице начин на изграждането й. По отношение на навеса съдът не е приел заключението на вещото лице, че е преместваем обект и конструкцията му може да се отдели и премести в пространството, тъй като същият няма предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Отделно, с оглед значителните му размери, при демонтирането и отделяне на съставните елементи - греди, ребра, колони и т. н., той ще загуби своята индивидуалност. По отношение времето на изграждане на двата обекта съдът е кредитирал показанията на свидетелката Г. В., че това е извършено през 1993 г. По отношение на пристройката е отчетено също, че тя не е била отразена в кадастралния плат от 2000 г., а на мястото където се намира е бил заснет друг навес, който според вещото лице е бил съборен или е преустроен при строителството на процесната пристройка. Въпреки това съдът е приел по-благоприятната за жалбоподателката година на построяване - 1993 г. Касателно търпимостта, е обсъдено приложението на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ и е установено, че липсват твърдения и доказателства за надлежно деклариране на двата строежа пред одобряващите органи в предвидените срокове. Въпреки това са изследвани приложимите разпоредби, действали по времето когато са извършени, както и действащите разпоредби на ЗУТ, като е направен извод, че те не са допустими по никоя от тях. Предвид това и поради квалификацията на процесните обекти като строежи по § 5, т. 38 ДР ЗУТ, и осъществяването им без строителни книжа е преценено, че те са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обсъдено е възражението за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, като предвид установеното, че в пристройката има втора баня и тоалетна е преценено, че интересите на жалбоподателката не са засегнати в по-голяма степен от необходимото. Решението е правилно. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната част от заповедта. По делото е установено, че през 1993 г. са изпълнени строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, представляващи пристройка за жилищни нужди и допълващо застрояване (навес), без строителни книжа. Приемането на периода на построяване е правилно с оглед показанията на свидетелката В.. Неоснователно е възражението, че същите са преместваеми обекти и те правилно не са приети за такива от административния орган и първоинстанционния съд. Нормите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 ДР ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като първите две разпоредби разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а третата - по техните конструктивни особености. В тази връзка и двата процесни обекта не могат да се квалифицират като преместваеми обекти с оглед предназначението им, защото не са сред изброените обекти в посочените разпоредби. Не са нито увеселителни, нито преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, нито елементи на градското обзавеждане или рекламни, информационни или монументално-декоративени елементи. Същите са за задоволяване на лични нужди. При липсата на това условие не може да се приеме, че се касае за преместваеми обекти, а същите правилно са квалифицирани като строежи, за които са приложими разпоредбите, изискващи наличие на строителни книжа по ЗУТ и по Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.). При тези данни обосновано и законосъобразно съдът е приел, че строежите са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежат на премахване. В съответствие със събраните по делото доказателства са и изводите на органа и съда, че двата строежа не могат да се квалифицират като търпими по смисъла на § 16 от ПР ЗУТ, както и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Предвид годината на построяването им са приложими § 16, ал. 2 и 3 ПР ЗУТ, но липсва един от елементите за приемането им за търпими, а именно да са били декларирани пред съответните компетентни органи. Приетото от съда, че оспорената заповед не нарушава принципа за съразмерност по чл. 6 АПК се споделя от настоящия състав. Наличието или не на друга баня и тоалетна в законната сграда на жалбоподателката с [идентификатор] не може да бъде противопоставено на обществения интерес. Освен това правомощията на специализираните органи за контрол по строителството се упражняват при обвързана компетентност. Единствената законосъобразна възможност на административния орган при констатирано незаконно строителство е издаването на заповед за премахването му. За този вид актове по ЗУТ е неприложим принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, касаещ упражняване на правомощия от органа при оперативна самостоятелност. С оглед горното се налага извода, че не са налице сочените от касационната жалбоподателка основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК в тежест на касационната жалбоподателка и в полза на бюджета на органа следва да се възложат сторените от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и инкорпорираната него разписка, в размер на 1000 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,