Решение № 15548 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2017 г.

Решение № 15548 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба от П. Т. Д., от гр. С., за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 6389 от 22.05.2017 г., постановено по адм. д. № 12859/2016 г. по описа на Върховен административен съд. Към молбата си, молителят е приложил решение № 6815 от 09.06.2015 г. постановено по адм. д. № 9659/2014 г. по описа на Върховен административен съд и определение № 12929 от 30.11.2016 г. постановено по адм. дело № 12859/2016 г. на Върховен административен съд, както и декларация за семейно, материално положение и имотно състояние. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. В съдебно заседание, молителят се явява лично и поддържа така подадената молба на посоченото основание за отмяна на влязлото в сила решение № 6389 от 22.05.2017 г. по адм. д. № 12859/2016 г. на Върховния административен съд. Не представя писмени и не депозира писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът - кмета на Столична община - район "Овча купел", редовно призован, представлява се от юрк. А. С., изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна, като счита, че не са налице основанията за отмяна на посоченото от молителя основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че искането за отмяна на влязло в сила определение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С решение № 6389 от 22.05.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 12859/2016 г., съдът на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК е отменил решение № 5926 от 19.09.2016 г. по адм. д. № 9780/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, като вместо него е отхвърлил жалбата на П. Т. Д. срещу решение с рег. индекс ЖД-Ж-2/15/05.09.2015 г. на Комисията по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО, Наредбата/. Решаващите мотиви на съда за постановяване на този диспозитив се основават на обстоятелството, че П. Д. не отговаряла на императивните изисквания на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата с оглед на притежаваният от молителя недвижим имот на територията на Столична община. Процесното решение е постановено в касационно производство по Г. дванадесета от Административно процесуалния кодекс, което е окончателно. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. В молбата на П. Д. се сочи, че иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В тази хипотеза актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Приложените към молбата съдебни актове са постановени във връзка с производството по адм. д. № 12859/2016 г., по което е постановено процесното решение, предмет на отмяна, поради което не могат да бъдат основание което да обуслови неговата отмяна. Молителят не сочи нови обстоятелства, както и не представя каквито и да било нови писмени доказателства по смисъла на цитирания по-горе законов текст на чл. 239, т. 1 от АПК. Всички други, развити в молбата за отмяна доводи и твърдения, касаят материалната законосъобразност на съдебното решение, което съставлява касационно основание, но не и основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, чиято материална незаконосъобразност не може да се дискутира предвид формираната по отношение предмета на спора сила на присъдено нещо. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК, искането на П. Т. Д. като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора и направеното от ответната страна по делото кмета на Столична община - район "Овча купел" искане за присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски, съдът намира същото за основателно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24 януари 2017 г.) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, молителят П. Т. Д. следва да заплати на Столична община - район "Овча купел" сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав