Решение № 11159 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 105/2016 г.

Решение № 11159 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 105/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда /КТ/. Образувано е по касационна жалба от адвокат А. С. Ч. от РАК в качеството на процесуален представител на представляващия "Е. С. Г. Х. К." ЕООД, с адрес на управление гр. С. против решение № 139 от 10.11.2015 г. на Административен съд Д. по адм. дело № 221/2015 г. С него се отхвърля жалба, подадена от управителя А. З. Н. против принудителни административни мерки - предписания, съдържащи се в констативен протокол № ПР008423/24.02.2015 г. на инспектори в дирекция "Инспекция по труда" гр. Д.. Поддържат се доводи за неправилност на решението при наличието на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Поддържа се и снование по чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на решението обосновано с основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите в жалбата се свеждат до необосновани изводи на съда от фактическа страна и неправилна квалификация за нарушение на трудовото законодателство. Иска се и събиране на доказателства по съществото на спора. Ответникът, Дирекция "Инспекция по труда" гр. Д. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните предписания. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Приел е, че сключения договор попада в обхвата на разпоредбите на чл. 107р и сл. от КТ поради което са налице нарушения на разпоредбите на КТ и предписанията са законосъобразни. Всички възражения повторени и в касационната жалба съдът е приел за неоснователни. Решението е правилно. Предмет на спора е законосъобразността на обжалваните предписания за спазване на трудовото законодателство - чл. 107р и сл. от КТ. Уредбата регулира отношенията във връзка с трудов договор с предприятие което осигурява временна работа, задължения на това предприятие, задължения на предприятието ползвател, отношения между предприятията, права и задължения на работника или служителя и др. В настоящият случай процесният договор е с наименование "Договор за предоставяне на работна сила", изразяващ се - чл. 1 в услуги по предоставяне на работна сила, състоящи се в наемането на служители на длъжности, определени от възложителя и в административното им обслужване. При анализ на съдържанието на клаузите на този договор и целта му са верни изводите направени и от съда в обжалваното решение, че той всъщност урежда взаимоотношения регулирани от раздел "Осем "в" Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа" от КТ но в отклонение на императивните изисквания за такъв вид договори в което се изразява констатираното нарушение на КТ. Доводите, че в случая се уреждат взаимоотношения регулирани от други клонове на правото а не от КТ са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от КТ този закон урежда отношенията между работника или служителя и работодателя, както и други отношения непосредствено свързани с тях, а съгласно ал. 2 отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовите правоотношения са регулирани изчерпателно в КТ поради което договаряне за предоставяне на работна сила извън правилата на КТ са недопустими и е неприложима друга уредба освен специалната уредба в Кодекса на труда. При тези съображения изводите на съда са обосновани на доказателствата по делото и е правилно приложен материалният закон. Представените доказателства в касационното производство не са свързани с касационните основания - чл. 219 АПК и за тях важи забраната в чл. 220 АПК поради което не следва да се обсъждат. При прегледа им от формална страна представената заповед № 11 от 2.04.2015 г. и представената справка за актуалното състояние на действащите трудови договори са с дати след датата на издаване на процесните предписания поради което са извън предмета на спора по същество и извън предмета на касационната проверка на обжалваното решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение