Решение № 3182 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3831/2019 г.

Решение № 3182 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3831/2019 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Пеев, действащ като ЕТ "Че Чейз – Г. Пеев", чрез процесуалния му представител адвокат И. Камбурова, против решение № 72/17.01.2019 г. постановено по адм. дело № 877/2018 г. на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 60/3/3111380/3/01/04/01/, изх. № 01-6500/7066/18.12.2017 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за налагане на финансова корекция. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на разноски. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Димитрова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - частично основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Бургас е образувано по жалбата на Г. Пеев, действащ като ЕТ "Че Чейз – Г. Пеев", срещу решение № 60/3/3111380/3/01/04/01/, изх. № 01-6500/7066/18.12.2017 г., на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на финансова корекция в размер на 6 750, 76 лв., представляваща 5 % от размера на изплатената на едноличния търговец финансова помощ, по сключен договор № 60/3/3111380/17.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. В разработения бизнес план едноличният търговец е заявил преустройство на жилищна сграда в къща за гости с допълващо застрояване /лятна кухня, барбекю, фитнес, басейн/, като в таблица 2 "Производствена и търговска програма" от раздел IV "Финансово икономически статус – приходи и разходи" е посочил по години приходите от нощувки. Със заповед № 333635/20.07.2017 г. на началника на отдел РТИ при ОД на ДФЗ-Ямбол е разпоредена проверка на място след плащане, извършена в периода 21. 07-28.07.2017 г., в присъствието на бенефициера. При проверката е констатирано, че не е променено предназначението на инвестицията, сградата, помещенията и активите се ползват съобразно предназначението си, но не са достигнати прогнозните нива на постъпленията, заложени в бизнесплана. Установено е, че за 2016 г. са реализирани приходи от нощувки в размер на 9 020 лв., при заложени по бизнес план – 29 400 лв., което представлява 30. 68% от заложените приходи. За констатираните несъответствия е изпратено писмо, ведно с копие от контролен лист. С писмо изх. № 01-6500/7066/2.11.2017 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил ЕТ "Че Чейз – Г. Пеев", че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, ведно с доказателства. С писмено възражение едноличният търговец е оспорил финансовата корекция като е посочил, че е извършил предвидената в договора инвестиция и е организирал рекламни кампании и други дейности за привличане и повишаване интереса към реализирания проект. На база констатираните несъответствия и след обсъждане на възражението, органът е издал решение № 60/3/3111380/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23/18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" и т. 4, 17 и т. 4, 25, 3 от договора за отпускане на финансова помощ и § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е определил финансова корекция на "Айвиленд" ООД в размер на 6 750, 76 лв., представляваща 5 % от размера на финансовата помощ, съгласно Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. и установеното изпълнение на бизнес плана за една пълна финансова година, в общ размер на 30. 68 % от заложените приходи за 2016 г. Въз основа събраните доказателства и назначената, изслушана и неоспорена от страните по делото съдебно-счетоводна експертиза, Административен съд- Бургас е счел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в законоустановената форма, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон. Установил е, че инвестицията, предмет на договора не е изпълнена в цялост, като не е постигната частта от бизнес плана, с която ползвателят е заложил приходи от нощувки, поради което е приел, че правилно на дружеството е наложена финансова корекция. Постановеното решение е неправилно в частта му, в която съдът е отхвърлил жалбата по отношение размера на финансовата корекция. На първо място, неправилно съдът е приел, че производството е по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ е неправилно, но не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 23/2009 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 3 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по налагане на финансова корекция по договор, по който е отпусната финансова помощ, е проведена по Наредба № 23/2009 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23/2009 г. В тази връзка не следва да се обсъждат и доводите на касатора за допуснато нарушение на разпоредбите на ЗУСЕСИФ. При постановяване на решението си съдът правилно е приел, че допуснатите от бенефициера действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 23/2009 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри, което от своя страна влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Установено е, че на 17.10.2014 г. между ДФЗ, "Местна инициативна група Средец" и ЕТ "Че Чейз- Г. Пеев" е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" за преустройство на жилищна сграда в къща за гости, според чл. 1. 1 от който, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 60/3/3111380 от 31.03.2014 г. В чл. 1. 2 от договора е посочено, че Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, Наредба № 23/2009 г. и Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, като бизнес планът е един от задължителните реквизити на заявлението, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството /чл. 16, ал. 2/. Съдът правилно е посочил, че бизнес планът е относим към преценка постигане целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност на проекта за съответния период /§ 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30/2008 г./. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от 10-те години на изпълнение на бизнес плана, като за 2016 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 29 400 лв. От анализа на цитираните норми и от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана за 2016 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени в чл. 2 от Наредбата. Настоящият състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно установените нарушения, поради което същите не следва да се преповтарят. При определяне размера на финансовата корекция - 5 %, ДФЗ се е позовал на Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Същата, обаче, е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в Държавен вестник, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок /чл. 195, ал. 2 АПК/. Нищожността е най-тежкият порок на административните актове, независимо дали по своя правен характер те са индивидуални, общи или подзаконови нормативни актове. Предвид установеното, следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание процесното решение № 60/3/3111380/3/01/04/01, изх. № 01-6500/7066/18.12.2017 г. за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размерът на последната, поради което и следва да бъде отменено в тази му част като неправилно, каквато е изградената към момента трайна практика на съставите на Върховен административен съд по идентични случаи. По изложените съображения, настоящият състав намира, че в случая е установено извършено нарушение от страна на ЕТ "Че Чейз- Г. Пеев", изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. В тази част решението за налагане на финансова корекция е мотивирано, тъй като обективира, както фактически, така и правни основания за издаването му. Поради това атакуваното решение на Административен съд- Бургас, в тази му част следва да бъде оставено в сила. В останалата му част – относно размера на наложената финансова корекция, решението на съда и решението за налагане на финансова корекция следва да бъдат отменени, но по съображения, различни от изложените от жалбоподателя - поради определяне на размера на финансовата корекция, въз основа методика, прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Предвид това и правилото на чл. 195, ал. 2 АПК, следва делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед частичното уважаване на жалбата и предвид изхода от настоящия спор, съдът не присъжда разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение