Решение № 6896 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9642/2013 г.

Решение № 6896 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9642/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 226 във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 16 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). Образувано е след постановено решение № 10053 от 4.07.2013 г. по адм. дело № 4969/2013 г. на Петчленен състав на Върховния административен съд - Втора колегия, с което е отменено решение № 2302 от 18.02.2013 г. по адм. дело № 10136/2012 на Върховния административен съд, седмо отделение. Производството е по жалба на "ЕВРОЛИФТ ТЕСТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу заповед № А-422 от 20.07.2012 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Жалбоподателят, в представено по делото писмено становище поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, поради липсата на материално-правното основание за издаването й, като иска отмяната й. Ответникът - председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, в представени по делото писмени бележки чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази доводите на страните и взе предвид указанията на петчленния състав на Върховния административен съд по горното дело, настоящият тричленен състав приема за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът намира за установено следното: С оспорената пред настоящата инстанция заповед № А-422 от 20.07.2012 г. председателят на ДАМТН, на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗТИП е отнел разрешение № 037-ОС от 11.04.2006 г. на дружеството-жалбоподател да извършва оценяване на съответствието на асансьори и техните предпазни устройства със съществените изисквания към тях. В обстоятелствената част на административния акт са изложени съображения, че при извършена проверка на дружеството от 07-09 март 2012 г., отразена в отчет на 13.03.2012 г., комисия от оценители в ДАМТН са установили промяна, водеща до несъответствие с изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗТИП, за което е съставен фиш за констатации № 1. По време на проверката от страна на дружеството не са представили документ от НАП за липса на парични задължения към държавата или към община по смисъла на ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗТИП. Както се установява от съдържанието на фиша за констатации № 1 дружеството е приело да изпълни предписанието, като е поело ангажимент в законоустановения срок от два месеца да представи искания документ. Независимо от обстоятелството, че дружеството с нарочно писмо от 22.05.2012 г. е било уведомено отново, че е нужно да представи пред длъжностните лица на ДАМТН документ от НАП за липса на задължения по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗТИП, като непредставянето му ще е основание за започване на процедура по отнемане на разрешението за извършване на дейност на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗТИП, изисканият документ не е представен. ДАМНТ е изискало служебно информация от НАП относно задълженията на дружеството. НАП с нарочно писмо от 14.06.2012 г. е уведомило административния орган, че "ЕВРОЛИФТ ТЕСТ" ЕООД има задължения за данъци и задължителни здравно-осигурителни вноски, което председателят на ДАМНТ е счел за достатъчно основание за издаване на процесната заповед. По делото с оглед указанията на петчленния състав на Върховния административен съд е събрано следното доказателство, а именно писмо от ТД на НАП София, офис "Център" с изх. № 10-78-18-1 от 13.03.2014 г., в което изрично е посочено, че към посочената дата по отношение на дружеството няма влезли в сила ревизионни актове. Посочено е също, че към цитираната дата има започнало производство по принудително изпълнение спрямо дружеството, като на същото му е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение, няма наложени обезпечителни мерки на дружеството, както и няма постъпили суми за погасяване на задължението. При така установените факти, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира жалбата на дружеството срещу процесния административен акт за основателна по следните съображения: В съответствие с разпоредбите на специалния Закон за техническите изисквания към продуктите, разрешение за извършване оценяване на съответствието се издава на лице, което отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 1, т. 1 - т. 9 и на специфичните критерии, определени с наредбите по чл. 7 от ЗТИП в зависимост от процедурите за оценяване на съответствието (по арг. от чл. 10, ал. 3 от с. з.). Предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗТИП, титулярът на разрешението следва през целия период на осъществяване на дейността да отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 1 от ЗТИП, като установяването на промяна, водеща до несъответствие с някое от изчерпателно посочените изисквания, е основание за отнемане или ограничаване обхвата на разрешението. При издаването на административния акт в хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗТИП, с оглед разпоредбата на чл. 170 от АПК административният орган и лицата, които се ползват от акта, са длъжни да докажат, че са били налице фактическите основания, въз основа на които актът е издаден, както и че са били изпълнени всички законови изисквания за издаването му. Правилата за разпределение на тежестта на доказване са приложими, само при положение, че съдът е дал указание на страната, която я носи, че за факта не сочи доказателства. В конкретния случай, административният орган не е установил визираните в хипотезиса на нормата на чл. 15, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗТИП материално-правни предпоставки за издаване на заповедта за отнемане на разрешението. В мотивите на решение № 10053 от 4.07.2013 г. по адм. дело № 4969/2013 г. на Петчленен състав на Върховния административен съд - Втора колегия, съдът е указал кои точно официални документи от съответното поделение на НАП по седалището на "ЕВРОЛИФТ ТЕСТ" ЕООД, както и от съответната община, отдел "Местни данъци и такси", биха установили съществуването на парични задължения на дружеството към държавата и общината по смисъла на ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен държавен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на тези задължения. Такива документи по делото не бяха представени. В представеното пред настоящия състав писмо от ТД на НАП София, офис "Център" с изх. N 10-78-18-1 от 13.03.2014 г. също не се съдържат данни за такъв влязъл в сила акт на компетентен държавен орган, следователно заповедта е издадена при липса на материално-правното основание на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗТИП. Административният орган е обосновал издаването на заповед N А-422 от 20.07.2012 г. и с разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТИП, а именно това е хипотезата, когато титулярът на разрешението не е изпълнил в указания срок предписанията, дадени при проверките по чл. 14в от закона. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд споделя съображенията на тричленния състав на съда при първоначално постановеното първоинстанционно решение за опровергаване наличието на цитираното в предходното изречение материално-правно основание. При положение, че процесната заповед е основана на констатациите за допуснато нарушение по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗТИП, които се опровергаха, неизпълнението на предписание на дружеството във връзка с коригиращи действия по повод констатираното нарушение, са ирелевантни и несъответни на целта на закона. Като се има предвид изложеното, оспорената заповед за отнемане на разрешението на "ЕВРОЛИФТ ТЕСТ" ЕООД е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменена. Разноски не са претендирани от жалбоподателя, поради което и не следва да бъдат присъдени.. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховния административен съд, седмо отделение,