Решение № 9614 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15134/2010 г.

Решение № 9614 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15134/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП чрез Надя Лозанова съгласно заповед № ЗЦУ-1365/12.10.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП срещу решение № 2079/19.10.2010 г., постановено по адм. дело № 607/2010 г. по описа на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 180800663/27.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 130/24.03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който на "Инфрабулимпекс" ЕООД - гр. Русе за определени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО (отм.) за 2003 г. в размер над 11 873,32 лв. и за лихва над 7 741,02 лв.; за 2004 г. в размер над 14 186,59 лв. и лихва над 7 473,91 лв.; за 2005 г. в размер над 4 723,02 лв. и лихва над 1 909,51 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е обсъдил и преценил всички по делото доказателства в тяхната съвкупност, като в тази връзка е приложил и неправилно материалния закон. Касаторът не е съгласен, че мотивите на съда за частичната отмяна на ревизионния акт са обосновани само със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В касационната жалба са изложени доводи, че съдът е следвало да извърши преценка на всички облигационни отношения в тяхната хронологична последователност и връзка, но това не е направено. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на ревизираното лице, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Инфрабулимпекс" ЕООД - гр. Русе чрез процесуалния си представител адв. Огнян Минчев я оспорва и моли в обжалваната част решението на съда да бъде оставено в сила като правилно. Приложени са и писмени бележки, както и се претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е съобразено с отменителното решение на ВАС, I отделение по адм. дело № 12637/2009 г. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото е за втори път на касационно обжалване пред ВАС, I отделение. С решение № 2740/01.03.2010 г. по адм. дело № 12637/2009 г. тричленен състав на ВАС, I отделение е отменил решение № 1430/5.08.2009 г. по адм. дело № 978/2009 г. на Варненския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството за определен допълнително корпоративен данък за 2006 г. и 2007 г. и е постановено решение по същество, с което е отменен и ревизионния акт в тази му част. Със същото решение ВАС, I отделение е отменил първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество за допълнително определения корпоративен данък за 2003 г. в размер на 9 298,95 лв. и съответната лихва; за 2004 г. в размер на 12 144,29 лв. и лихва и за 2005 г. в размер на 20 007,79 лв. и лихвата и в тези части делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационният съдебен състав е възприел изводите на първоинстанционния съд, че договора за агентство между "Инфрабулимпекс" ЕООД и "Амиантит (Самио) Флойтайт" - Саудитска Арабия е такъв за посредничество и получените плащания представляват приходи, отнасящи се за неотчетени в текущия отчетен период, съгласно реда, определен в нормативните актове и е налице основание на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.), съответно чл. 78 ЗКПО в сила от 1.01.2007 г. за увеличение на финансовия резултат с положителната разлика между приходите и разходите. Касационният съдебен състав обаче не е възприел изводите на първоинстанционния съд, че са приложими разпоредбите на НСС-20 "Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ", а НСС-18 и СС-18 за отчитане на приходи. Дадени са указания в отменителното решение за периодите 2003 г., 2004 г. и 2005 г. при връщане на делото за ново разглеждане да се назначи експертиза, която да определи положителната разлика между неправилно отчетените приходи, получени през тези периоди и посочени в ревизионния акт и направените разходи при съобразяване на правилата за отчитане на приходите, регламентирани в НСС-18 и СС-18. Няма спор между страните, че с договора от 2.04.2001 г. между "Инфрабулимпекс" ЕООД и "Амиантит (Самио) Флойтайт" - Саудитска Арабия е сключен договор за агентство, според който арабското дружество ще произвежда и продава тръби и фасонни части, а агентът (посредник) - българското дружество ще възлага на другото дружество поръчки от името и за сметка на клиенти. Уговорено е в договора арабското дружество да заплаща на българското 10 000 ДЕМ месечно за поддръжка на офис и заплати на персонала, както и да заплаща маркетинг и да отпусне безвъзмездна финансова помощ на агента в размер на 51 770 ДЕМ за първоначална 4 760 ДЕМ за бъдещи инвестиции. С решението, обжалвано частично пред настоящата касационна инстанция Варненският административен съд е приел въз основа на доказателствата по делото и съобразно дадените указания в отменителното решение на първата касационна инстанция, че за процесните периоди 2003 г., 2004 г. и 2005 г. са били налични суми от плащания по договора за посредничество от 2.04.2001 г., които представляват приходи, отнасящи се и за неотчетени в текущия отчетен период, съгласно реда, предвиден в нормативните актове. В тази връзка съдът е обсъдил съдебно-счетоводната експертиза, назначена от съда по повод указанията в отменителното решение на ВАС, I отделение и е установил положителната разлика между неправилно отчетените приходи, получени през тези периоди и посочени в ревизионния акт и направените разходи при съобразяване на приложимите счетоводни стандарти - НСС-18 и СС-18,касателно отчитането на приходи. Решението в обжалваната му част е правилно постановено. Касаторът е изтъкнал като главно оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, без обаче да го конкретизира. Оплакването, че съдът не е следвало да постанови решението си само въз основа на съдебно-счетоводната експертиза също е неоснователно. С отменителното решение на първата касационна инстанция са дадени задължителни указания за съда, на който е върнал делото за ново разглеждане и те са спазени. В решаващите си мотиви първата касационна инстанция категорично е установила характера на сключения с арабското дружество договор от 2.04.2001 г., като договор за посредничество и по повод на който в ревизираното дружество са постъпили суми като приходи. Оплакването, че не е следвало решението на съда да се основава на съдебно-счетоводната експертиза, на практика означава оспорване на тази експертиза, за което нееднократно ВАС в свои решения е изтъквал, че е недопустимо това да стане в касационното производство. В случая ако експертизата според касатора не е изготвена правилно в съответствие с доказателствата по делото, е следвало тя да бъде оспорена по предвидения процесуален ред, а не да се излагат оплаквания за нея в касационната жалба, които да представляват оспорване на същата. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е обосновано, както и са спазени указанията, дадени в отменителното решение на първата касационна инстанция, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от адв. Минчев за разноски, такива не са сторени за касационната инстанция и затова не се присъждат. За касационното производство е представено пълномощно от адв. Минчев с отбелязване, че хонорарът за дружеството е безплатен, но не е отразено на кое от основанията по Закона за адвокатурата, а и не се претендира адвокатско възнаграждение за безплатната помощ, а разноски за страната, които тя не е направила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,