Решение № 7934 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2009 г.

Решение № 7934 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на Варненска област против решение № 1787 от 23.12.2008 година по адм. дело № 2547/2007 година на Варненския административен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № РД-07-7706-205 от 8.08.2007 година за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание - местност "Панорама - I, II, III" в землището на с. Осеново, община Аксаково в частта му относно имоти № 290 и № 291. Със същото решение преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона и скицата, подписана от съда, като неразделна част от решението. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованата страни не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че имотите, които не са внасяни в ТКЗС и не подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ подлежат на отразяване в плана на новообразуваните имоти с размерите, които имат. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Атанас Пенев Минчев и Теменужка Колева Минчева против заповед № РД-07-7706-205 от 8.08.2007 година на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на местността "Панорама- I, II и III" в землището на с. Осеново, община Аксаково относно имоти № 290 и № 291. Възразили са, че притежават по покупко-продажба място с площ от 500 кв. м. Част от него от 309.1 кв. м. е включена в новообразуван имот № 290, записан в регистъра към него на Атанас Минчев Минчев. Останалата част е включена в съседния новообразуван имот № 291 с обща площ от 362.756 кв. м., който в регистъра към плана е записан на неустановен собственик. От представените писмени доказателства от жалбоподателите, съдът е установил, че първият от тях е закупил празен имот от 500 кв. м. с нотариален акт от 23.12.1977 година при граници: път, от две страни ДЗС и Владимир Стойчев. През същата година му е разрешено със строително разрешение № 91 да построи барака за сезонно ползване, която е реализирана и отразена в плана на новообразуваните имоти, като паянтово жилище. За изясняване на спора е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението й е установено, че имотът в границите му съгласно нотариалния акт и строителното разрешение е с площ от 500 кв. м. и е обозначен на скицата към експертизата с цифрите 1-2-3-4-7-8-9-10. По кадастралния план от 1989 година е заснет между точките 1-2-3-8-9-10 с площ от 465 кв. м., като в същото време в разписния лист към плана е записан на името на първия жалбоподател с действителната му площ по документи от 500 кв. м. По плана на новообразуваните имоти той е новообразуван под номер 290 само с частичната си площ от 309 кв. м., заключена между точките 1-2-9-10. Оставащата част от имота по нотариалния акт, обозначена с точките 2-3-4-7-8-9 от 191 кв. м. е новообразувана заедно със съседна площ, като имот № 291 общо от 363 кв. м., записана в регистъра на неустановен собственик. При тези данни по делото съдът е приел, че в плана на новообразуваните имоти, находящи се в местности по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ освен имотите, предоставени за ползване на ползватели и имотите на бивши собственици или техни наследници, следва да намерят отражение и онези имоти, които не са внасяни в ТКЗС и върху които собствениците им не са губили владението си. При това те подлежат на заснемане с площта, която е посочена в документите, установяващи правото на собственост. Заповедта на областния управител в тази й част не отговаря на това законово изискване, поради което се явява незаконосъобразна. Съдът я е отменил и е върнал преписката с указания да се отрази имотът, закупен от жалбоподателите през 1977 година и останал извън имуществото на ТКЗС с площта, която е имал и в границите, между които е бил разположен преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Същите са отразени на скицата към заключението, която надлежно подписана от съда е станала неразделна част от решението. Така постановеният съдебен акт е правилен. Единственото възражение, което се прави в касационната жалба е, че не е възможно да се изпълни съдебното решение, тъй като част от имот № 291 е собственост на наследниците на трето лице - Генчо Господинов Халачев. Част от него, заключена между точките 4-5-7 следвало да се придаде към имота на жалбоподателите. Касаторът се позовава на друго адм. дело № 2430/2007 година по жалба срещу същата заповед на областния управител, но в частта й относно имоти № 237 и № 291. Данни за наличен и приключил спор и постановеното по него решение не са представени в касационното производство и дори не се отразяват, като обстоятелства в жалбата. Единствено се представят две скици на имот 237, собственост на Генчо Господинов Халачев. Едната е от 4.08.1994 година, а втората от 15.08.2001 година. От отбелязването в двете скици е видно, че Генчо Господинов Халачев е съсед на жалбоподателя и притежава имот № 237 с площ от 390 кв. м., застроен също с паянтово жилище. Той е отразен по плана от 1994 година с площ от 264 кв. м. - под пътя и с част от 126 кв. м. от процесния имот № 291. По същият начин е отразяването на имот № 237 и по скицата от 2001 година. Двете скици не се застъпват със скицата към съдебно-техническата експертиза. Новообразуваният имот 291 е с цялостна площ от 363 кв. м. При налагането на трите скици е видно, че действително 126 кв. м. от него принадлежат към имот 237 по плана от 1994 година на Генчо Господинов Халачев. Друга част от 191 кв. м. от новообразувания имот № 291 подлежи на приобщаване към имот № 290 на жалбоподателите. Неслучайно на скицата, изготвена от вещото лице по настоящото дело новообразуваният имот № 291 е отделен между точките 4-5-7 и е защрихован по различен начин. Така са отчетени правата на двамата собственика, без да е налице установена конкуренция между тях. По тези съображения касационната жалба се явява недоказана и неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение