Решение № 4821 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11951/2015 г.

Решение № 4821 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11951/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрк. М. С., срещу решение № 1250 от 13.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1886/2014 г. от Административен съд Б.. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-020-2600/3947 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. в частта, с която на [фирма] е отказано финансово подпомагане в размер на 6258, 80 лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендират се и разноски. Ответникът - [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] църква, [община], област Б., не изразява становище по жалбата, доколкото становище за нейната неоснователност е представено единствено под формата на писмен отговор, който обаче е неподписан. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания съгласно чл. 220 от АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Б. е отменил описаното по-горе уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която на [фирма] е отказано финансово подпомагане в размер на 6258, 80 лв. по СЕПП, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на неговите правомощия. Същият бил издаден и в предвидената от закона писмена форма и съдържал всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният съд е счел обаче, че при издаване на акта, в оспорената му част материалния закон е приложен неправилно. В тази насока първоинстанционният съд е изложил мотиви, че в оспорваната част било отказано финансово подпомагане в оспорената част на уведомителното писмо на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Съдът е приел, че хипотезата на тази норма не е реализирана, тъй като останало недоказано приетото с уведомителното писмо двойно деклариране на площи от 2, 81 ха за имоти 17035-20-7-1 и 17035-20-14-1. Според съда жалбоподателят държал имотите на валидно правно основание към 31.05.2013 г., за която година е поискал подпомагане, каквото било изискването на чл. 2 а, ал. 3 от Наредба № 5 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5). Такъв извод не можел да се направи за земеделския стопанин [фирма] /с когото било неотстраненото застъпване/. Фактите по отношение на това дружество били противоречиви и неизяснени. От една страна за имот 17035-20-7-1 дружеството веднъж декларирало отказ и веднъж заявило ползване. От друга страна представеният договор № 27/10.05.2012 г., целящ да удостовери правото на ползване за парцел 17035-20-14-1, не можел да бъде ценен като такъв документ по см. на чл. 2 а, ал. 2 от Наредба № 5, тъй като бил "сключен" с починало физическо лице за имот по отношение на който последното изначално нямало право на собственост. Освен това, към датата на подаване на декларацията за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин от [фирма] на 25.10.2013 г. срокът на договор № 27/10.05.2012 г. бил изтекъл. Според съда при тези факти, административният орган бил задължен, с оглед принципа за служебното начало, да изясни всички относими към спора обстоятелства в рамките на административното производство и да отстрани противоречията, което задължение в случая не било изпълнено. За останалата приета за недопустима площ в уведомителното писмо от 3, 33 ха. (разлика между установената недопустима площ от административния орган от 6, 14 ха. и приетата за недоказана от съда в размер на 2, 81 ха), първоинстанционният съд е приел, че за тази площ от 3, 33 ха. издателят на оспорения акт не бил доказал, че тази приета за недопустима площ е резултат на реализиране на която и да е от останалите хипотези чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, така че да е възможно законосъобразно намаляване на размера на плащането. Обжалваното решението е правилно като краен резултат със следните коригиращи мотиви: Установява се, че с процесното уведомително писмо е отказано финансово подпомагане на [фирма] на две основания: Първото основание е посочено в колона 3 от таблицата на л. 2 от уведомителното писмо и обяснителните бележки към него. Това е чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Това основание касае четири парцела, за които е налице разлика между заявената за подпомагане площ /колона 2 от таблицата/ и площта на парцелите след разрешаване на двойно заявените площи /колона 3 от същата таблица/. Жалбата на [фирма] до административния съд касае само тази част от уведомителното писмо, при това само два парцела - 17035-20-7-1 и 17035-20-14-1. За тях жалбата е разгледана подробно от административния съд и изложените от него изводи за незаконосъобразност на уведомителното писмо в тази част се споделят от касационния съд. Установява се, че за тези два парцела застъпването е със заявени за подпомагане парцели от [фирма]. За парцел 17035-20-7-1 на [фирма] застъпването е с парцел 17035-20-22 на [фирма] и касае 0, 82 ха. За тази застъпена площ се установява от приложената по делото, подадена на 25.10.13 г. от [фирма] "декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин" /л. 234 от делото/, с "приложение към уведомителното писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат" /л. 239 от делото/, че [фирма] се е отказал от застъпената площ от 0, 82 ха. Независимо от приложения на л. 278 от делото "списък с потвърдени кадастрални имоти и представени за тях документи", не може да се приеме, че [фирма] не се е отказал от искането си за подпомагане за тази застъпена площ, след като в посочения предходен документ представляващия [фирма] изрично с подписа си е декларирал отказ от подпомагане за застъпената площ. Още повече, че според "списък с потвърдени кадастрални имоти и представени за тях документи" на л. 278 от делото, е посочено, че [фирма] основава правно основание за ползване на този имот на договор за наем № 27/10.05.2012 г., сключен с В. Я. И., за когото е установено, че е починал четири години преди сключване на договора - на 03.05.2008 г. При тези данни – изричен отказ от [фирма] за подпомагане на застъпената площ и липса от същата фирма на правно основание за ползване на имота, не може да се приеме, че има неотстранено застъпване. Затова и след като за парцел 17035-20-7-1 [фирма] е представил документ, установяващ право на ползване върху този имот, е следвало да се удовлетвори искането му за подпомагане, тъй като не е налице основанието по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. За парцел 17035-20-14-1 на [фирма] застъпването е с парцел 17035-20-21 на [фирма] и касае 1, 99 ха. За застъпената площ [фирма] е потвърдил искането си за подпомагане в подадената от него декларация на л. 234 от делото с приложението на л. 239 от делото. Но за така застъпената площ [фирма] е основал правно основание за ползване на този имот също на коментирания вече договор за наем № 27/10.05.2012 г., сключен с В. Я. И., за когото е установено, че е починал четири години преди сключване на договора - на 3.05.2008 г. Затова не може да се приеме, че тази фирма е имала основание за ползване на имота. В същото време е установено, че имота е собственост на [община], с която [фирма] е сключил договор за наем № 8/22.03.2011 г., на който основава и доказва право на ползване върху имота. Затова и за тази площ от 1, 99 ха не е налице неотстранено застъпване, респ. не е налице основание по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП за отказ от подпомагане. Другите два парцела, за които в уведомителното писмо е прието частична недопустимост за подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП са 17035-44-6-1 /неотстранено застъпване от 0, 1 ха/ и 17035-80-7-1 /неотстранено застъпване от 2, 64 ха/. За тях уведомителното писмо е законосъобразно. Установява се от подадената от [фирма] "декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин" /л. 205 от делото/, с "приложение към уведомителното писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат" /л. 207 от делото/, че [фирма] се е отказал изрично от искането си за подпомагане за тази застъпена площ. За парцел 17035-44-6-1 това е направено за БЗС под № 20 от приложението, а за 17035-80-7-1 – под № 22. Освен това в представения от него договор за наем № 8/22.03.2011 г. не фигурират тези имоти – съответно 17035-44-6-1 с кадастрален № 17035-019-022 и парцел 17035-80-7-1 с кадастрален № 17035-012-039. Следва да се посочи, че за тези два парцела в жалбата си до административния съд [фирма] не е и оспорвал уведомителното писмо в тази му част. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че уведомителното писмо е изцяло незаконосъобразно по СЕПП. В тази част изводите на административния съд са неправилни, поради което се коригират от касационния съд. Второто основание за частичния отказ от финансово подпомагане в уведомителното писмо е посочено в колона 4 от таблицата на л. 2 и обяснителните бележки към него. Това е чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (изм.), в редакцията на тази разпоредба към момента на издаване на уведомителното писмо. В обяснителните бележки е посочено, че се отказва изплащане на финансово подпомагане за разликата между декларираната площ и установената площ при проверка на място, тъй като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Това основание за частичния отказ от подпомагане касае петнадесет имота, за които е посочена разлика между декларираната за подпомагане площ в колона 2 и площта на парцела след извършена проверка на място в колона 4. Има разлика и за още един, шестнадесети парцел - 17035-20-7-1, но тя не е взета предвид от административния орган, а за този парцел е отказано подпомагане само на първото основание, вече коментирано по-горе. По това второ основание за частичния отказ от финансова подпомагане на [фирма] уведомителното писмо също е законосъобразно. Отказа е основан на извършена проверка на място, за което е съставен контролен лист, приложен по делото от л. 283 до л. 343. Проверката е извършена в присъствието на управителя на [фирма] – Ж. Н. Ж., който е подписал контролния лист. Установеното при проверката на място не е опровергано от никакви други доказателствени средства. При това положение съдът не може да не зачете доказателствената сила на официалния удостоверителен документ – контролния лист, съставен при извършената проверка на място. Констатациите в уведомителното писмо в тази му част не са опровергани. Следва да се добави, че [фирма] също не е оспорвал в жалбата си до административния съд отказа за подпомагане на това основание. За това второ основание за частичния отказ от финансово подпомагане първоинстанционният съд също неправилно е приел, че уведомителното писмо е изцяло незаконосъобразно по СЕПП. В тази част изводите на административния съд са неправилни, поради което се коригират с тези мотиви. Като краен резултат обаче уведомителното писмо правилно е отменено в частта му по СЕПП поради установената незаконосъобразност относно парцели 17035-20-7-1 и 17035-20-14-1. След връщане на преписката административния орган следва да съобрази настоящите коригиращи мотиви. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,