Решение № 8177 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4396/2020 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областен управител на Област с административен център Хасково, чрез гл. юрк. В. Дамянова, срещу Решение 18/30.01.2020 г. по адм. дело 364/2019 г. на Административен съд - Ямбол, в която са развити доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, евентуално обжалваното съдебно решение да бъде обезсилено като недопустимо. Ответната страна - Община Тополовград, в писмен отговор излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд Ямбол е била законосъобразността на Заповед РД-13-85 от 13.09.2019 г. на Областен управител, гр. Хасково, с която на основание чл. 32 ал. 1 от ЗА, във връзка с чл. 19б ал. 1 и ал. 5 от Закона за водите /ЗВ/ е отказал да приеме дарение за промяна на собствеността на описаните в Решение 435 от 27.09.2018 г. на ОбСТополовград имоти / публична общинска собственост/ и е върнал предложението и придружаващата го преписка на община Тополовград, на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Закона за водите. Съдът е отменил Заповед РД-13-85 от 13.09.2019 г. на Областен управител, гр. Хасково и е върнал преписката на Областен управител на област Хасково за ново произнасяне във връзка с Решение 435 по т. 2 от дневния ред на Общински съвет, Тополовград от 27.09.2018 г., при спазване на указанията дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат е приел за установено, че е оспорена Заповед РД-13-85 от 13.09.2019 г. на Областен управител, гр. Хасково. Към административната преписка е представено Заявление изх. 04-00-127 от 28.09.2018 г. от Община Тополовград за безвъзмездно прехвърляне на държавата на язовири, общинска собственост, на основание пар. 33 от ЗР на ЗИДЗВ, обн. ДВ бр. 55 от 03.07.2018г., до Министъра на икономиката, в изпълнение на Решение 435 по т. 2 от дневния ред на Общински съвет, Тополовград от 27.09.2018 г. В заявлението са описани 217 броя язовири на територията на Община Тополовград, с посочени идентификатори и НТП, като повечето са за язовири. За всички обекти са съставени актове за публична общинска собственост /АПОС/. За 5 язовира, отдадени на концесия са изложени мотиви за прехвърляне. По делото били представени 26 броя преписки, по които ДАМТН е давала предписания и констативни протоколи, като във всеки един е описвала състоянието на отделен язовир, съгласно Наредба за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, съответно е налагала административни наказания за неизпълнение на предписанията, някои от които обжалвани по съдебен ред. Съдът е изискал от ДАМТН справка за язовирните стени и съоръженията към тях на язовири на територията на община Тополовград, с оглед тяхната паспортизация, по искане на оспорващата страна. В Отговор вх. 2879 от 20.12.2019 г. от ДАМТН се сочи, че досежно паспортизацията на водни обекти, ДАМНТ не разполага с информация към момента на изискване на отговора. Но в Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях към ДАМТН се водят 211 броя обекти на територията на община Тополовград, за което е представен подробен списък по наименование на язовир, поземлен имот /ПИ/, координати и местоположение. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентния административен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 19б, ал. 1 ЗВ, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при неспазване на материалния закон. Приел е, че оспореният административен акт е немотивиран и е отменил Заповед РД-13-85 от 13.09.2019 г. на Областен управител, гр. Хасково като е върнал преписката на Областен управител на област Хасково за ново произнасяне във връзка с Решение 435 по т. 2 от дневния ред на Общински съвет, Тополовград от 27.09.2018 г., при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение и за описание на всеки един обект поотделно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е в необходимия обем доказателствата, необходими за разрешаването на правния спор, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав, без да е необходимо да се повтарят. Обоснован е изводът на съда, че оспореният административен акт е немотивиран, издаден в противоречие с изискванията на чл. 59 т.4 от АПК и в нарушение на задължението по чл. 35 от АПК. Кметът на Община Тополовград е изпълнил изискванията на закона, изготвил е предложение до Общинския съвет, описал е 217 броя обекти, които счита, че отговарят на изискванията на § 33 от ЗИД ЗВ, а областният управител е следвало да извърши проверка и преценка на всеки един от обектите. В случай на отказ да приеме дарението, е следвало да изложи мотиви за всеки един от обектите, защо отказва да го приеме. В случая, общо е посочено, че не са налице доказателства, че част от процесните водни обекти са язовири, а за други са налице данни, че са отдадени под наем или на концесия. Съдът е установил, че част от процесните 217 обекта, не са язовири по см. §1 ал.1 т.94 от ЗВ, 5 бр. от тях са отдадени на концесия, а за всичките 217 са съставени самостоятелни АПОС. Областният управител е отказал да приеме дарението и е върнал предложението, без да обоснове наличието на предпоставките, изброени в ал. 5 т.1-3 на чл. 19б от ЗВ. Областният управител е следвало да извърши проверка и преценка на всеки един от обектите, ако това е било възможно. Ако е счел, че преписките са непълни е следвало преди да ги разгледа да укаже на заявителя, че има неяснота, пропуски или разминавания по документите и да му даде срок за отстраняване на непълнотите. Едва след изтичането на срока е могъл да се произнесе с акт по същество за всеки един от обектите, с които е сезиран. В случай на отказ да приеме дарението, е следвало да изложи мотиви защо отказва да го приеме всеки един от обектите.. Решението на съда не страда от касационни пороци и следва да се остави в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 19б, ал. 5 ЗВ областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато: 1. заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР, или 2. предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или 3. липсва акт за общинска собственост. В случая Областният управител е отказал да приеме дарението на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗВ, като се е позовал на обстоятелството, че даряваните обекти не представляват язовири по смисъла на законовата норма: 1. заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР, и 2. предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, без обаче да конкретизира за които от обектите се отнася всяка една от причините за отказ. Това препятства възможността на административния съд след това да провери по реда на съдебния контрол законосъобразността на отказите за всеки един от обектите, каквато законова възможност е предвидена в чл. 19б, ал. 6 на ЗВ При новото разглеждане на заявлението трябва да се вземе предвид, че съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Следователно, липсата на който и да е елемент от водностопанската система води до невъзможност даден обект да бъде определен като язовир. Правната възможност по чл. 19а от ЗВ за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост от страна на общината към държавата върху язовир предполага наличието на цялата водностопанска система, а не на част от нея. Противното тълкуване би довело до невъзможност за надлежното стопанисване на язовира. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,