Решение № 10052 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4775/2018 г.

Решение № 10052 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4775/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Пътстрой – Варна" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Акад. Андрей Сахаров" № 1, ет. 5 срещу Решение № 359 от 22.02.2018 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 2996/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Пътстрой – Варна" ЕООД срещу отказ, обективиран в акт, изх. № 53-00-7510 от 27.09.2017 г., на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, по искане, рег. № 53-00-355 от 21.04.2017 г.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – "Пътстрой – Варна" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът, в нарушение на материалния закон и заключението на съдебната експертиза, не е отчел, че процесното рекламно съоръжение се намира в извънселищна територия и път І-9 не е отразен в кадастралната карта като държавна собственост, а общинска, поради което и с оглед на чл. 23 от Закона за пътищата (ЗП) компетентен да се произнесе по ползването на пътя е кметът.

В нарушение на съществени процесуални правила съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и не е допуснал относими доказателствени средства – поставянето на задача на вещото лице относно границите и очертанията на пътя. При установеното по делото противоречие между квалификацията на път І-9 от органа и отразеното в кадастралната карта, съдът не е изяснил релевантните за предмета на спора факти. В нарушение на чл. 168, ал. 4 АПК съдът се е произнесъл по некомплектована преписка, както и не е отчел установения факт, че рекламното съоръжение не ограничава видимостта.

Счита, че допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са довели и до необоснованост на съдебния акт.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски.

2. Ответникът по касационната жалба – председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", счита същата за неоснователна. Счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – председателят на агенцията, като в съответствие с чл. 26, ал. 3 ЗП Управителният съвет е взел решение оспореният акт да бъде подписан от председателя.

Излага доводи за законосъобразността на оспорения акт и по съществото на спора. Сочи, че касаторът не е изпълнил изискването на чл. 170, ал. 2 АПК. За необосновани и злоупотреба с право счита доводите на касатора относно мястото на изграждане на процесното съоръжение.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Л. Тодорова.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и е направил обосновани правни изводи. В касационното производство не могат да се правят нови фактически установявания.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 03.05.2006 г., с Разрешение № 447, на "Пътстрой – Варна" ЕООД е разрешено експлоатирането на рекламно съоръжение в обхвата па път І-9, км. 90 + 600 – дясно.

2. На 04.04.2017 г. директорът на Областно пътно управление – Варна уведомява "Пътстрой – Варна" ЕООД, че рекламното съоръжение, с разрешително № 447, е в участък от републикански път, който е елемент на уличната мрежа в населено място, поради което разрешение за него следва да бъде поискано от кмета на общината.

3. На 21.04.2017 г. "Пътстрой – Варна" ЕООД подава искане за преиздаване на разрешителното за специално ползване на пътя.

4. На 10.05.2017 г., служители в Областно пътно управление – Варна извършват проверка на място на рекламното съоръжение резултатите от която отразяват в констативен протокол № 12.

5. На 13.09.2017 г. Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с решения, отразени в Протокол № 17192, по:

т. 1. 4. "Одобрява проект на писмо с отказ до "Пътстрой – Варна" ЕООД за преиздаване на разрешение № 447/03.05.2016 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път І-9 при км 90 + 480 дясно (по разрешение за специално ползване на пътищата чрез рекламно съоръжение на км 90 + 600 дясно).

т. 1. 6. "Възлага на инж. Д. Атанасов – Председател на УС на АПИ да подпише писмата по... т. 1. 4. "

6. На 27.09.2017 г., с документ, изх. № 53-00-7510, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", уведомява "Пътстрой – Варна" ЕООД, че искането за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 447 не може да бъде уважено. Съобщението е получено от адресата на 03.10.2017 г.

7. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата (Наредбата) издаването на разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение е правомощие на Управителния съвет или на упълномощено от него длъжностно лице, поради което и с оглед на факта, че за преиздаването се подава искане пред компетентния орган, то и преиздаването също следва да е в правомощията на Управителния съвет или на упълномощено от него лице. Съгласно чл. 11, т. 7 от Правилника за структурата, организацията и дейността на Агенция "Пътна инфраструктура" (Правилника) председателят на Управителния съвет организира и привежда в изпълнение решенията на Управителния съвет.

Съдът приема, че оспореният отказ е издаден в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. С оглед на установеното по делото, че рекламното съоръжение е разположено на по-малко от 500 м от пътен възел – кръстовището на път І-9 и общински път към м. "Аладжа манастир", в самата обслужваща зона на пътя, на по-малко от 200 м. от друго рекламно съоръжение и на място различно от това, за което е издадено разрешителното – на км 90 + 764, а не на км 90 + 600, органът правилно е отказал преиздаване на рекламното съоръжение.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Съдебното решение е недопустимо.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, поради наличие и на трите, взирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд служебно следи за валидността и допустимостта на обжалваното решение и за съответствието му с материалния закон.

Обжалваното съдебно решение е валидно – постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано.

Но решението е недопустимо – постановено е с участието на ненадлежна страна и без участието на органа, издал оспорения акт.

Тъй като оспорването на един индивидуален административен акт е средство за защита срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган, т. е. срещу упражняване на държавна власт, законодателят сам и изрично е определил, че оспорването се предявява срещу издателя на акта, от който се претендира засягане на права и законни интереси. Член 153, ал. 1 АПК изрично определя страните по делото – оспорващият и органът, издал оспорения акт. С оглед на това не оспорващият, а самият закон определя кой е ответник в производството по оспорване на индивидуален административен акт.

Задължение на съда е да определи точно кой е органът, издал оспорения акт и именно него да конституира като ответник по делото – чл. 154, ал. 1 АПК. Това законодателно решение цели да защити както интересите на оспорващия, така и тези на държавата, защото възможно е оспорващият да не може да определи точно органът, издател на акта, а това без служебното конституиране на страните, би значело, че търсената от оспорващия защита няма да постигне своя ефект – няма да обвързва издалия акта орган, съответно ще бъде осъществена без негово участие. С оглед на това съдът е този, който трябва точно да определи кой е издател на оспорения административен акт и именно него да конституира като ответник.

Видно от доказателствата по делото на 03.10.2017 г. касаторът получава уведомление от председателя на Агенция "Пътна инфраструктура" – изх. № 53-00-7510 от 27.09.2017 г., че искането за преиздаване на разрешително за специално ползване на пътищата чрез експлоатиране на рекламно съоръжение досежно Разрешение № 447 не може да бъде уважено. В уведомлението е посочено, че "настоящото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК".

Видно също от приложения по делото Протокол № 17192 на свое заседание Управителният съвет на агенцията е "одобрил проект на писмо с отказ" до касатора и е възложил на председателя на агенцията "да подпише писмото".

Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 ЗП се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се разрешава от Управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията за републиканските пътища. Идентична по съдържание е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а чл. 6, ал. 2 от Наредбата изрично сочи, че компетентен да постанови отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя е органът, компетентен да издаде разрешението.

Следователно, законът изрично определя органът, компетентен да издаде отказ за специално ползване на пътя и това е Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Безспорно е, че законодателят е предоставил на Управителния съвет възможността да делегира (използваният от законодателя термин "упълномощава" не променя смисъла, тъй като в случая не става въпрос за действие по пълномощие, т. е. за гражданскоправни последици, а за упражняване на държавна власт, т. е. за оправомощаване) тази своя компетентност на длъжностно лице от агенцията, но за да е налице делегация на компетентност е необходимо да е налице изрично волеизявление на Управителния съвет с точно посочване на делегираното правомощие. Възложеното задължение на председателя на Управителния съвет "да подпише писмата" до адресатите на решенията на съвета за отказ от издаване на разрешение не е делегиране на правомощие да се издаде разрешение, съответно отказ, за специално ползване на пътищата. А избраният от Управителния съвет изказ на приетото решение – "одобрява проект на писмо за отказ", не може да промени същността на взетото решение, а именно - отказ от издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, т. е. индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Избраното от органа епистоларно наименования на акта му не променя неговото съдържание, защото не наименованието на акта, а неговото съдържание е това, което определя същността му. По същия начин и наименуването на един документ индивидуален административен акт не може да го превърне в такъв, ако съдържанието му не е на индивидуален административен акт. Неправилното наименуване на индивидуалния административен акт не може да лиши адресата на акта от ефективна съдебна защита. То е само илюстрация на разбирането на административния орган за начина на упражняване на правомощията му.

Поради горното нито уведомителният документ изх. № 53-00-7510 от 27.09.2017 г. е индивидуален административен акт, нито председателят на Управителния съвет в конкретния случай е компетентен орган за издаване на отказ за специално ползване на пътищата. Оспореният акт – отказ да се продължи разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, е издаден от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Съдът, като не е определил правилно органът, издател на оспорения акт, е постановил едно недопустимо съдебно решение. Същото следва да бъде обезсилено и делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав.

По искането за разноски ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото с оглед на чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд