Решение № 190 от 4.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2016 г.

Решение № 190 от 4.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. Х. А., приподписана от адв. Ж. Н., срещу решение III-1/5.02.2016 г. по гр. д. № 2096/2015 г. на Окръжен съд - Бургас, III въззивен граждански състав. Ответницата по касационната жалба З. А. Ч. в писмен отговор, подаден чрез адв. Я. С., я оспорва. С определение № 554/22.06.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението в частите, с които е присъдена законна лихва от 3.05.2011 г. върху обезщетенията за неимуществени вреди в полза на З. А. Ч. в размер на сумата 1 500 лв. за влизане в жилището й с употребена сила и в размер на сумата 16 000 лв. за причинена средна телесна повреда, поради съществуващата вероятност то да е недопустимо и с оглед наведен довод от касатора за незачитане силата на пресъдено нещо и постановяване на свръх петитум в сравнение с решенията по съществото на спора. ВКС състав на III г. о. намира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 197/4.11.2015 г. по гр. д. № 838/2013 г. на Районен съд - Карнобат и вместо него е постановено да се издаде в полза на ищцата- ответница по касационната жалба в настоящото производство, дубликат на първообразния изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение № 59/21.03.2014 г. по делото, с което касаторът е осъден да й заплати следните суми: 1. 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане-влизане в жилището й за което е употребил сила, ведно със законната лихва от извършване на деянието 3.05.2011 г. до окончателното й изплащане; 2. 16 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане - причиняване на средна телесна повреда, ведно със законната лихва, начиная от датата на извършване на деянието 3.05.2011 г. до окончателното изплащане; 3. 2700 лв. разноски съобразно уважената част от иска. Присъдени са разноски. В действителност постановеният от първоинстанционния съд диспозитив е следният: касаторът е осъден да заплати на ищцата следните суми: 1. 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане-влизане в жилището на ищцата, за което е употребил сила, начиная от датата на извършване на деянието 3.05.2011 г. до окончателното плащане; 2. 16 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане - причиняване на средна телесна повреда, начиная от датата на извършване на деянието 3.05.2011 г. до окончателното плащане; 3. 2700 лв. разноски съобразно уважената част от иска. Срещу това решение е подадена въззивна жалба от касатора. В мотивите на въззивно решение № IV-84/10.07.2014 г. по в. гр. д. № 1036/2014 г. е направена констатацията, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по претенцията за заплащане на законна лихва и с оглед невъзможността за влошаване положението на жалбоподателя не следва да се присъжда лихва за забава върху присъдените обезщетения. По същото дело е постъпила молба вх. № 12521/16.07.2014 г., от пълномощника на ищцата, с която е поискано да й бъде издаден изпълнителен лист за сумите както следва: 1 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане - влизане в сила в дома й; 16 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане- причиняване на средна телесна повреда и разноски. В молбата не е направено искане за издаване на изпълнителен лист за законна лихва - текстът с такова съдържание е заличен. Направено е отбелязване, че същият е получен на 28.07.2014 г. В молба вх. № 3590/24.07.2015 г., с която на основание чл. 409 ГПК ищцата е претендирала да й бъде издаден дубликат на изпълнителния лист изрично е посочила, че касаторът е осъден да й заплати единствено вече цитираните главници. Липсва твърдение, че той е осъден да заплати и законна лихва върху тях. Отправеното искане до съда е за издаване дубликат на изпълнителния лист за присъдените суми. Касационната жалба е основателна. От изложените факти следва изводът, че обжалваното решение е постановено при свръхпетитум, извън създадената сила на пресъдено нещо с решението на въззивния съд по съществото на спора и с определено съдържание на дубликата на изпълнителния лист различно от първообраза. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК - т. 1, когато е сезиран с касационна жалба, касационният съд следи служебно дали обжалваният акт на въззивния съд е нищожен или недопустим, като необходим етап, предхождащ проверката на правилността му. В този случай намира приложение постановката в ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК - т. 10. Произнасянето на съда извън обема на търсената защита е в нарушение на диспозитивното начало. Уредбата му в чл. 6 ГПК визира начало на съдебното производство по молба на заинтересованото лице и определяне предмета на делото и обема на търсената защита от страните. Защитата на накърненото право е обусловена от волята на лицето, легитимирано да я търси. Тя се дава когато, доколкото и докато е искана. Съдът не може да се произнася служебно, а само по повод сезирането, в рамките, определени от ищеца. Произнасянето извън посочените граници води до постановяване на недопустимо решение. Действително с исковата молба е претендирана законна лихва, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане или най-малко от зле формулирания му диспозитив не може да се направи извод, че го е направил. Срещу това решение въззивна жалба е подал само касаторът. Ищцата не е поискала допълването му съгласно предвиденото в чл. 250 ГПК. Така претенцията й за законна лихва е останала непроизнесена и относно нея не е създадена сила на пресъдено нещо. Първообразният изпълнителен лист е издаден само за присъдените с влязлото в сила решение на въззивния съд главници. Като е постановил издаването на дубликат с осъждане на касатора за заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения, въззивният съд се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало в процеса, извън петитума на предявената от ищцата молба по чл. 409, ал. 1 ГПК. Така уважаването на молбата, надхвърлящо посоченото в петитума е довело до уважаването на непредявено искане. След като съдът не е бил сезиран с тази претенция, то следва и че той не е имал процесуалната възможност да се произнесе по нея. Освен това не е зачетена и силата на пресъдено нещо създадена по съществото на спора, която е формирана само относно претендираните обезщетения. Определеното съдържание на дубликата е различно от текста на загубения изпълнителен лист, а то следва да е идентично. Като несъответно на направеното от ищеца искане, несъобразено със създадената сила на пресъдено нещо по съществото на спора и на първообраза на издадения изпълнителен лист решението в тези части е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Поради изложеното ВКС, състав на III г. о.