Решение № 11866 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12200/2018 г.

Решение № 11866 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12200/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, подадено от Я. Русинов от [населено място] срещу Заповед № 8121 К-8916/21.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). В жалбата се съдържат доводи за неправилност на оспорената заповед, поради съществени нарушения на материалния закон, на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Тези твърдения могат да бъдат квалифицирани основания за отмяна по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Жалбоподателят иска да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в жалбата и в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения. Също претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването за процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: С оспорената Заповед № 8121 К-8916/21.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на комисар Я. Русинов – началник І степен на Гранично полицейско управление - София към Регионална дирекция "Гранична полиция" /РДГП/ - Аерогари, при Главна дирекция "Гранична полиция" - /ГДГП/ - МВР, по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта. Сочи се в жалбата, че на 1.08.2018 година, когато е в отпуск по болест, Русинов подава заявление с рег. № 406 нр-922 от 1.08.2018 г. до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Твърди, че е бил принуден да подаде заявлението. В тази връзка излага следните факти: На 20 март 2018 година на аерогара София от служители на Гранична полиция не е извършена проверка на пътниците от полета Париж- София, тъй като на гишетата не е имало служители на гранична полиция. Случая е получил значим обществен отзвук, придадена му е публичност чрез електронните издания. Въз основа на извършена проверка и образувани дисциплинарни производства част от служители на МВР са уволнени, а на други, включително и жалбоподателя са наложени различни наказания. Във връзка със заеманата от Русинов длъжност- началник на ГПУ-София- Аерогари, са излезли публикации, съдържащи изявления на директора на ГП С. Кичиков, че Русинов следва да подаде молба за напускане в рамките на един месец, поради липса на доверие. Сочи също така, че е бил отстранен от длъжност за срок от три месеца и след завръщането му на служба е извикан от прекия си ръководител- директора на ГДГП - Кичиков, който му заявява, че присъствието му на летището е неприемливо и най- добре до един месец да освободи длъжността. Поведението на ръководството предизвикало притеснение и уплаха в Русинов. Последните се засилили, когато в новините на национална медия министъра на вътрешните работи публично оповестил, че Кичиков е дал едномесечен срок на Русинов да напусне. Според жалбоподателя създадената обстановка провокирала невъзможността да упражнява нормално задълженията си под непрекъснат стрес. Твърди, че волята му за прекратяване на служебното правоотношение не е формирана свободно, следствие е на упражнен психически натиск и в разрез с желанието му да продължи да служи в МВР. Жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 227 във връзка с чл. 158, т. 2 от ЗМВР орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 2 от Наредба № 8121 з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители в Министерство на вътрешните работи (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121 з-311/2014 г.). Заповедта е в писмена форма. Заявлението на служителя е подадено чрез непосредствения ръководител съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121 з-311/2014 г. като липсва неговото изрично становище, че срещу служителя няма образувани дисциплинарни дела и дали се намира в законоустановен отпуск. Според на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР служебното правоотношение с държавния служител в МВР се прекратява по негово собствено желание т. е. при наличие на изрично и ясно волеизявление в този смисъл, адресирано до органа по назначаването, който в случая е министърът на вътрешните работи, съгласно чл. 158 от ЗМВР. Съгласието на органа по назначаването не е предвидено като елемент от фактическия състав по чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. С подаване на молба за прекратяване на правоотношението по собствено желание, служителят упражнява предоставеното му от закона право, срещу което стои задължението на органа по назначаването да издаде заповед в съответствие с това желание. Принципно органът по назначаването няма право на преценка дали да прекрати служебното правоотношение, ако има подадено заявление от служителя, освен ако не са налице хипотезите на чл. 226, ал. 7 от ЗМВР - образувано дисциплинарно производство срещу служителя или при хипотезата на чл. 229 от ЗМВР. В случая не извършено установяване както относно обстоятелствата по чл. 226, ал. 7 от ЗМВР /липса на образувано дисциплинарно производство/, така и по чл. 229 от ЗМВР /по време на отпуск/. Основното възражение, което е направено от жалбоподателя и поддържано в целия съдебен процес е, че той действително е написал и подписал заявление за освобождаване, което обаче не съответства на действителната му воля. Последователно се позовава на порок във формирането й, дължащ се на упражнен психически натиск от длъжностните лица. За да установи тези обстоятелства представя разпечатки на статии от електронни издания; поиска разпит на свидетели, назначаване на експертиза. Събирането на нови доказателства в съдебното производство изрично е уредено в чл. 171 АПК. От показанията на свид. Дедикова /също като Русинов временно отстранена от длъжност и санкционирана за пропуските в граничния контрол на пътниците от 20.03.2018 година, със "забрана за израстване в длъжност"/ се установява, че непосредствено след възстановяването им на длъжност директора на ГДГП – разпоредил Русинов да се яви при него. След срещата/работят в един кабинет/ Русинов споделил със свид. Дедикова, че директора му е дал 30 дни да си намери нова работа, заявявайки му " Ако това не го направиш, ще предприема други мерки спрямо Вас", както и, че Русинов изглеждал силно притеснен от тази среща. Също така Дедикова свидетелства, че е видяла телевизионното интервю с министър Радев, в което Русинов единствено е споменат поименно и по длъжност, както и, че му е даден срок в който да напусне работа. За срещата между, Русинов и Кичиков /директор ГДГП/ - свидетелства и Бакърджиев, присъствал на нея в качеството на зам. директор на дирекцията. За проведения разговор е уклончив и пестелив, като твърди, че с оглед инцидента на летището – разговора не е бил дружелюбен, но конкретни заплахи не са отправяни към никого. Не сочи конкретното естество на разговора и твърди, че бъдещето на Русинов в дирекцията не е обсъждано. По делото бе назначена и съдебна компютърно- техническа експертиза, със задача: След изслушване на информация на технически носител- USB флаш памет, съдържащ запис от вечерните новини, излъчени на 29 юни 2018 година по bTV да възпроизведе информацията на хартиен носител. В тази връзка експерта сочи, че министър В. Радев в отговарял на журналистически въпроси за предприетите мерки във връзка с безпрепятствено пропускане на пътници на летище София. На въпрос на журналист: "А директора на РПУ-то на Аерогарата с какво наказание е той, тъй като за него става въпрос и в една от... /не се чува добре/ В. Радев: Русинов ли беше? Журналист- Да, Русинов. В. Радев: Значи той е наказан с това: Предупреждение... ъъъ... Без право на повишение до три години, а в момента, понеже ме питате и най- новото от онзи ден. Аз попитах, същия въпрос зададох на г-н Кичиков- Комисаря. И той ми каза следното, ето казвам Ви една новина "Дал съм му срок до един месец/ не знам защо до един месец/... " до един месец да си подаде оставката. Аз му нямам доверие и тоя човек трябва да си отиде!". Видно от приложените към жалбата разпечатки от различни електронни сайтове – интервюто с министъра на вътрешните работи е разпространено и възпроизведено и във всички тях се акцентира върху факта, че е поискана оставката на Русинов. Съгласно разпоредбата на чл. 141 ЗМВР - Постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите се основават на следните принципи: прозрачност, публичност, обективност, равни възможности на всеки за развитие в кариерата, прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие, забрана за дискриминация. И за да обслужи тези цели веднъж възникнало, служебното правоотношение на държавния служител в МВР предвид самото му естество и целите, които обслужва, неговото изменение или прекратяване е ограничено и може да става само по предварително установени правила. Последните, подробно и изчерпателно са уредени в ЗМВР. Подаване на оставка е личен акт за прекратяване на служебното правоотношение, намерило своя израз "по собствено желание"/ чл. 226, ал. 2, т. 4 ЗМВР/. Несъмнено, това желание следва да бъде свободно формирано и тогава мотивите за "оставката" са ирелевантни. Недопустимо е в демократично общество държавен служител да подава оставка под натиск и принуда, още повече когато същата изхожда от органа по назначаването му. Развоят на събитията, сочени по-горе, обуславят извода на съда, че Русинов е поставен в ситуация да вземе решение за бъдещата му кариера в МВР в стресираща обстановка, при вербално упражнен натиск да подаде оставка. Загубата на доверие в пряк ръководител спрямо негов подчинен не е основание за прекратяване на служебното правоотношение, нито право да се изисква напускане на служителят. Налице са правни възможности за разрешаване на проблематиката свързана с липсата на доверие, включително преместване, но същите явно не са търсени и прилагани. В случая ултиматума за подаване на оставка е публично поставен от министъра на вътрешните работи в медийно интервю, излъчено по национална медия и достигнало до цялото общество. При тези обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че Русинов не е свободно формирал волята си да напусне МВР, подал се на публично упражнен натиск и е следствие на емоционално- психичното му състояние към него момент е заявил намерението за напускане на МВ, което обаче не израз на свободно изразена воля. Индиция, в тази насока е и експедитивността в развоя на събитията. Министъра е изразил съгласие със заявлението за напускане, извършено с оспорената заповед, но без задължителната проверка на законовите предпоставки за това - наличие на образувано дисциплинарно производство срещу служителя и факта дали същия се намира в законоустановен отпуск. По изложените съображения, обжалваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, представляващо основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора, направеното искане, представените доказателства за направени по делото разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на Я. Русинов следва да му бъде възстановена сумата 760 лв. /заплатени държавна такса, възнаграждения за експерт и адвокат/ от бюджета на МВР. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение