Решение № 979 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 230/2009 г.

Решение № 979 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 230/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. И. Т. Д. е поискал да се отмени влязлото в сила решение на Пловдивския районен съд, IV състав от 30.03.2004 г. по гр. д. № 80/2003 г. по допускане на делбата. В молбата за отмяна се твърди, че след влизане в сила на решението по чл. 282 ГПК (отм.) е постановено решение, с което е развален договора, предмет на нот. акт № 35/1998 г., с който съделителите Б. Д. и И. Д. са се легитимирали като собственици на 5/8 ид. ч. от делбения имот. Молителят поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата за отмяна е подадена ва рамките на тримесечния срок от влизане в сила на решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е процесуално допустима. Ответниците не са изразили становище по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: С влязлото в сила решение по гр. д. № 80/2003 г. на Пловдивския районен съд е допусната делба на незастроено дворно място, съставляващо УПИ ХV-835 кв. 92 по плана на с. Ц., Пловдивска област като е прието, че Б. Д. и И. Д. се легитимират като съсобственици на 5/8 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност с нот. акт № 35/1998 г., с който са им били прехвърлени срещу задължение за издръжка и гледане. От служебно приложеното гражданско дело № 3940/2007 г. на Пловдивския районен съд се установява, че договорът за издръжка и гледане е развален поради неизпълнение по иск на И. Д. като наследник на прехвърлителя с влязло в сила решение. Въпреки обратното действие на развалянето на договора съгласно чл. 88 ЗЗД, решението на съда по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД не може да служи като основание за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това основание е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства, които са съществували при гледането на делото, но не са били известни на страната и тя не е могла по обективни причини да ги представи пред инстанциите по същество, за да бъдат съобразени при решаването на спора. Следователно в тази хипотеза е необходимо страната да е твърдяла определени факти, но да не е могла да ги докаже в процеса. Решението за развалянето на договора за прехвърляне на идеални части от делбения имот срещу задължение за издръжка и гледане има конститутивно действие и създава ново правно положение, следователно като постановено след допускане на делбата и се явява новосъздадено, а не новооткрито доказателство и въз основа на него не може да се допусне отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, защото предмета на двете дела е различен. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение