Решение № 10471 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14597/2016 г.

Решение № 10471 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14597/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Ломско пиво" АД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. П. ....., ет. ..., ап. ... /адрес за кореспонденция: гр. Л., ул. "А. С." .№.../, подадена чрез управителя и представляващ дружеството К. В. П., против решение № 336/08.11.2016 г. на Административен съд - В. Т. /АСВТ/, постановено по адм. д. № 258/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-12-1400016-091-01/19.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 119/16.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - В. Т. при ЦУ на НАП, и е присъдено в полза на ответника по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 287.66 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждането на нито едно от събраните по делото писмени доказателства, необсъждане на приетите без възражения от страните експертизи и свидетелските показания. Същият твърди, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и несъобразяване с даденото от СЕС тълкуване на приложимите норми на Директива 2006/112, тъй като с РА е отказано право на приспадане и не са признати разходи по доставки само поради недоказана кадрова обезпеченост на доставчиците. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - В. Т. оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кирчев по съображения, изложени в писмено становище, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-12-1400016-091-01/19.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 119/16.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Ломско пиво" АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 406 698.87 лв. и са начислени лихви в размер на 85 159.09 лв., както и са определени задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 73 991.93 лв. и са начислени лихви в размер на 7 759.70 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган по приходите и РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. По съществото на спора в решението са изложени изключително лаконични мотиви, свеждащи се до следното: Доказателствата и доказателствените средства за установяване реалността на доставката следва да се относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към получаване на договорената стока /индивидуализация и приемо-предаване/, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците и извършения транспорт. Такива доказателства жалбоподателят не сочи. По отношение на доставките на строителни услуги от "Н. Е." ЕООД и "Санеда" ЕООД не е доказано те да са разполагали с работници или техните подизпълнители. Жалбоподателят може сам да е изпълнил строителните услуги със свои работници и техника. По отношение доставките на рекламни услуги и представителство от доставчиците "Би джи ай проджектс" ЕООД, "БГ Томи" ЕООД и "Ранела" ЕООД жалбоподателят не е посочил никакви доказателства за тяхното изпълнение. Тези дружества твърдят, че са ползвали подизпълнители, но тогава не става ясно защо са наети, след като възложителят има търговски взаимоотношения с подизпълнителите. Жалбоподателят не е доказал автентичността на оспорените от ответника документи. Настоящата касационна инстанция намира, че оспореното първоинстанционно решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК, изразяващи се в следното: С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Би джи ай проджектс" ЕООД, "БГ Томи" ЕООД, "Ранела" ЕООД, "Нолина ЕН" ЕООД, "Лирини" ЕООД, "Диела - Д" ЕООД, "Дена-60" ЕООД, "Еко енерджи 777" ЕООД, "Санеда" ЕООД, "Енаси" ЕООД в данъчните периоди от м. март до м. декември 2012 г. и от м. януари до м. май 2013 г. Фактурите са подробно описани в РД и имат за предмет доставки на стоки /канцеларски материали, строителни материали, ечемик/ и доставки на услуги /СМР, рекламни услуги, маркетингови услуги, услуги по договор за дистрибуция и др./. Определени са задължения по ЗКПО във връзка с непризнати разходи за фактурирани доставки. Както правилно твърди касаторът, първоинстанционният съд не е обсъдил нито една конкретна фактура и не е установил какъв е нейният предмет, отговаря ли тя на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС да съдържа достатъчно данни за количеството и вида на стоките и вида на услугите, налице ли са други документи, установяващи тази информация в съответствие с чл. 7, ал. 3 ЗСч. (отм.), действащ в ревизираните периоди. Наличието на достатъчна информация относно количеството и вида на стоките и вида на услугите е необходимо, за да се прецени дали доставката е осъществена /стоката предадена, резултатът от услугата получен/ и дали стоките и услугите са използвани от получателя във връзка с осъществяваната от него независима икономическа дейност и за следващи облагаеми доставки, по които той е доставчик. Ако предметът на фактурата не може да се установи, то не може да се обоснове извод за това, че тя е издадена във връзка с конкретна облагаема доставка, и това само по себе си е основание за непризнаване на правото на данъчен кредит, както е прието и в решението на решаващия орган, потвърждаващо РА и съответства на приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012. Освен че не са обсъдени фактурите, съдът не е обсъдил конкретно и нито едно друго писмено доказателство /договори, приемо-предавателни протоколи, маркетингови доклади, протоколи за установяване на извършени и приети СМР, пропуски за извозване на ечемик, товарителници, съдържащи се в 28 тома/, нито констатациите на вещите лице в изготвените от тях експертни заключения. Поради тази причина в мотивите на първоинстанционното решение липсват каквито и да било фактически установявания, а това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В решението не са изложени мотиви за това установяват ли доказателствата предаване и получаване на стоките и извършването на услугите, ако да, установяват ли използването им във връзка с дейността на ревизираното дружество за следващи облагаеми доставки, за придобиване на ДМА или във връзка с производствената му дейност. По отношение на доставките на ечемик например не е поставена от съда допълнителна задача на ССЕ да установи какви количества от заприходената стока са изписани и вложени в производствения процес. Л. обсъждане на свидетелските показания и на това по отношение на кои от оспорените като неавтентични документи е установена автентичност и по кои не, липсва произнасяне във връзка с оспорването по реда на чл. 194, ал. 3 и 4 ГПК. Освен това при преценката на автентичността на протоколите и наличието на кадрова обезпеченост на доставчиците при условие, че доставката е осъществена, следва да се съобрази приетото от СЕС в т. 1 от диспозитива на решението му от 13.02.2014 г. по дело С-18/2013 г. М. П., според която Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама Ч нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. Изводът на първоинстанционния съд, че е възможно ревизираното дружество да е осъществило СМР със свои работници и собствен технически и материален ресурс е напълно произволен и неподкрепен от каквито и да било доказателства, още повече, че в РД и в решението на решаващия орган липсват такива констатации, а именно върху данъчните органи е тежестта да докаже това обстоятелство. Доставчик на строителни услуги е и "Дена-60" ЕООД, но по отношение на тези доставки, както и във връзка с доставките от доставчиците "Лирини" ЕООД, "Диела - Д" ЕООД, "Еко енерджи 777" ЕООД и "Енаси" ЕООД в оспореното решение липсват каквито и да било мотиви. Съдът не е обсъдил фактическите и правни основания на РА, доводите на ревизиращия екип за отказ на правото на данъчен кредит, твърденията и възраженията на жалбоподателя и противно на изложеното в жалбата, с която е сезиран, е приел, че жалбоподателят няма никакви твърдения относно реалността на доставките. Във връзка с непризнаването на разходите и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък също липсват каквито и да било мотиви. В оспореното решение липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като е пречка за осъществяване на касационната преценка. Поради така изложените съображения оспореното решение на ВТАС на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение