Решение № 3424 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13019/2008 г.

Решение № 3424 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13019/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 388 от 19.10.2007 г. , постановено по адм. д. № 343/07 г. Варненският административен съд, първо отд., поправено с решение № 1047 от 16.07.2008 г. , е отхвърлил жалбата на Галин Иванчев Замфиров от гр. Русе в качеството му на ЕТ"Галин Замфиров - Експрес Транс" -гр. Русе, против ДРА № 704/10.12.2003г. , издаден от данъчен инспектор при ТДД -гр. Русе, в частта, с която на едноличния търговец са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2000 г. в размер на 36 459, 90 лв. и лихви в размер на 12 804, 28лв., потвърден с решение 146 от 15.03.2007 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна, като е осъдил Галин Иванчев Замфиров да заплати на Д"ОУИ"-сумата 1 325 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от адв. Димитър Стефанов от АК-гр. Русе в качеството му на пълномощник на Галин Иванчев Замфиров в в качеството му на ЕТ"Галин Замфиров - Експрес Транс" -гр. Русе. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Галин Иванчев Замфиров от гр. Русе в качеството му на ЕТ"Галин Замфиров - Експрес Транс" -гр. Русе, против ДРА № 704/10.12.2003г. , издаден от данъчен инспектор при ТДД-гр. Русе, потвърден с решение 146 от 15.03.2007 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна, в частта, с която на едноличния търговец са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2000 г. в размер на 36 459, 90 лв. и лихви в размер на 12 804, 28 лв. Административният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на данъчния орган, поради които е било извършено преобразуване на финансовия резултат на търговеца за 2000 г. и са определени допълнителни задължения за данък общ доход по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), оспорванията на жалбоподателя, събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Съдът е изложил мотиви, че за да се ползва с предвидените в закона изгодни правни последици на сключените сделки по процесните фактури, жалбоподателят следва да докаже тяхната действителност, тъй като фактът на оспорване от страна на данъчния орган обуславя доказателствената тежест за едноличния търговец за пълно доказване на твърдяните от него факти. Посочено е още, че само доказването на тези факти води до изграждане на извода за документална обоснованост на счетоводните записвания. Съдът е приел, че представените по делото писмени доказателства - фактури, представени от жалбоподателя, отразяването им в счетоводството му и регистрите на доставчиците по чл. 104 от ЗДДС (отм.) без наличието на доказателства - първични счетоводни документи при доставчиците и други първични съпътстващи документи, налагат извода за недоказаност на твърдените от жалбоподателя сделки, респективно извършените по тях разходи. На база на това административният съд е приел, че обжалваният ДРА е законосъобразен и като неоснователна, жалбата следва да бъде отхвърлена. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в жалбата е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че административният съд не е уважил искането на жалбоподателя за установяване на актуалните адреси на доставчиците и задължаването им да представят съответните счетоводни книжа, в това число и на вещото лице. Допълнително се излагат аргументи, че съдът не е зачел обстоятелството, че е изминал продължителен период между извършването на проверките и разглеждането на делото, поради което установяването на актуалните седалища и адреси на управления на доставчиците е било задължително за съда с оглед на направеното искане от жалбоподателя за събиране на доказателства. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. В хода на ревизията от данъчния орган са извършени насрещни проверки на преките доставчици "Сройекспрес"-ООД, ЕТ"Кобра 65 Павлин Стефанов" и ЕТ"Камрос - Руско Георгиев" за установяване отразяването в счетоводството им на фактурите, издадени на ревизираното лице, но същите или не са открити на деклариран данъчен адрес или след връчване на искане не са представили такива доказателства. Поради това данъчният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) и е преобразувал финансовия резултат на търговеца със сумите по процесните фактури и е определил допълнителни задължения за данък общ доход. Тъй като процесният ДРА е издаден при действието на ДПК (отм.), чл. 108, ал. 8 от който определя, че фактическите констатации на ДРА в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното, то правилно е посочено от административният съд, че за да бъдат оборени констатациите на ДРА в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, които да установят реалното извършване на доставките, предмет на процесните фактури. В тази насока от страна на търговеца е поискано изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, при извършването на която вещото лице също не е открило доставчиците (изключая новият собственик на капитала на "Сройекспрес"-ООД, който е заявил, че не разполага със счетоводни документи за 2000 г. ) на декларирани данъчни адреси. Твърдението на жалбоподателя, че е поискал от съда да установи актуалните адреси на доставчиците е невярно, тъй като такова искане не се намира в делото. А дори и да има такова, то е неоснователно, тъй като тежестта на доказване е на страната, а не на съда, който решава спора. Последният може да издаде при необходимост съдебно удостоверение и прочие, каквото искане не е правено, а от друга страна фирмените регистри са публични и при желание жалбоподателят е могъл да се снабди с актуални адреси на доставчиците. Между впрочем такива не се сочат и в касационната жалба. Без значение за спора е обстоятелството за изминалия период от време между извършване на насрещните проверки и разглеждане на делото, доколкото доставчиците не са открити на адреса и в двата случая, от което е логично да се направи изводът, че не намирането им на адреса е трайно установен факт. Отделно от това ЗСч. и нормативните актове по прилагането им уреждат начина за съхранение на счетоводната документация на търговските субекти и при спазването им, тя може да бъде проверена и за период от 10 години от тяхното прекратяване. След като ангажираните от жалбоподателя не опровергават констатациите на ДРА, то правилно е прието от първоинстанционния съд, че ДРА е законосъобразен и подадената жалба срещу него следва да бъде отхвърлена. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,