Решение № 7219 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14692/2018 г.

Решение № 7219 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14692/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет против решение № 6131 от 25.10.2018 г. по адм. дело № 4104/2017 г. на Административен съд София – град, с което е отменено решение № 555/28.07.2016 г. на същия орган, в частта, с която е одобрен план за регулация и застрояване на УПИ II – "за озеленяване с режим на Тго", кв. 45 на ж. к. "Дружба 1- I и II част, р-н "Искър". Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, не се обосновава от доказателствата и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като имотът не е урегулиран в самостоятелно УПИ, за него не е предвидено застрояване, което е възможно да се реализира, както и че същият попада в междублоково пространство и отреждането му за озеленяване не е в противоречие с изискванията на чл. 22 ЗУТ. Излага съображения, че отреждането на имота за "озеленяване с режим на Тго" съответства на изискванията за озеленяване за тази устройствена зона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите против решението на общинския съвет в оспорената част да бъдат отхвърлени. Ответниците – Ц. Димитров, Н. Димитрова, И. Божилов и Ц. Божилов оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК от страна на съдебния състав не е проявена процесуална активност и на страните не са дадени указания за кои обстоятелства от значение за правния спор следва да представят доказателства. По този начин тежестта на доказване в процеса не е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК (акт указващ на страните тежестта на доказване, от съда не е постановен) и решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Не са събрани доказателства за установяване на предпоставките по чл. 22, ал. 7 ЗУТ. По делото е установено, че жалбоподателите пред първоинстанционния съд и ответници в настоящото производство Ц. Димитров, Н. Димитрова, И. Божилов и Ц. Божилов са собственици на ПИ с идентификатор 68134.1500.2062. Съгласно Общия устройствен план на Столична община, приет с решение № 697 по протокол № 51/19.11.2009 г. имотът попада в жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване. Същият е част от имот пл. № 804, за който със заповед № РД-09-50-554/12.12.2001 г. на главния архитект на Столична община, влязла в сила, е отреден УПИ ІІІ -804, кв. 44, за който е предвидено застояване с двуетажна сграда с магазини. С решението на Столичния общински съвет в оспорената част посоченият имот, заедно с част от ПИ с идентификатор № 6813.1500.2363 е отреден за УПИ II – "за озеленяване с режим на Тго", кв. 45 на ж. к. "Дружба 1- I и II част, р-н "Искър". Решението на Столичния общински съвет, предмет на оспорване, е взето на основание чл. 110, ал. 4, чл. 22, чл. 31 и сл. ЗУТ и с него е одобрен план за регулация и застрояване на ж. к. "Дружба 1- I и II част, р-н "Искър". При тези факти изводът на съдебния състав за отмяна на решението в оспорената част поради противоречие с чл. 22, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ е направен без доказателства в тази насока. Цитираните текстове регламентират условията за ново строителство в съществуващите жилищни комплекси съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона. Това са плътност, интензивност на застрояване, минимални изисквания за озеленяване. Алинея шеста не допуска уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл. 22, ал. 7, пр. 2 ЗУТ имоти, за които не може да се предвиди застрояване по ал. 6, се урегулират като озеленени площи за обществено ползване. В случая доказателства за горните обстоятелства не са събрани от съда. Изслушаните по делото две експертизи не установят, че имотът може да бъде застроен в съответствие с правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ. Всъщност в този смисъл на експертизите не са поставени задачи нито от страните, нито по инициатива на съда. По този начин не е изяснено съществуващото по плана застрояване с оглед правилата за интензивност и плътност за съответната устройствена зона, както и нормативите за озеленяване съгласно чл. 21 от Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите за отделните видове устройствени зони. Не е установено и съотношението между съществуващо застрояване и предвидения процент за озеленяване за квартала и комплекса съгласно чл. 20 от Наредбата и съответно не е изяснено дали застрояването на имота е възможно спрямо посочените по-горе показатели и дали няма да наруши нормативите за зелени площи, установени в цитираните по- горе текстове. Освен това изводът на съдебния състав за нарушения на изискванията на чл. 22, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ е направен декларативно, като конкретни съображения в този смисъл не са изложени. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с цитираните процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за несъответствие на административния акт с материалния закон е направен, без на страните да е дадена възможност да представят доказателства и без да са установени релевантните за изясняване на спора факти. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по–горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София – град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да разпредели тежестта на доказване съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като постави конкретни указания на страните в този смисъл, а ако е необходимо - да прояви и процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства. След събиране и преценка на относимите доказателства, съдебният състав следва да направи крайните изводи за съответствието или несъответствието на решението на общинския съвет в оспорената част с материалния закон, като изложи съображения в подкрепа на възприетите заключения. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,