Решение № 10398 от 16.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директорът на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 2385 от 06.12.2021 г. по адм. дело 1852/2020 г., по описа на Административен съд Пловдив, с което е прогласена нищожност на ревизионен акт (РА) Р-16001619004662-091-001/27.02.2020 г. издаден от И. Кръстев, началник сектор Ревизии при ТД на НАП - Пловдив като орган, възложил ревизията и И. Гуджева, като ръководител на ревизията, потвърден с решение 232/26.05.2020 г. на директор а на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на В. Шкетиева е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за задълженията на дружество Петър Георгиев Арт комерс Търново ЕООД, възлизаща на обща стойност 104 055.92 лв, в т.ч. главница 72 736.53 лв. и лихва 31 319.39 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалия закон. Изложени са съображения, че съдът неправилно е приел, че РА е нищожен. Твърди, че е спазена разпоредбата на чл.10, ал. 8 ЗНАП. Касаторът счита, че служителите на ТД на НАП Бургас действително са командировани за 5 дни, но те са били командировани към датата на издаване на РА и ревизионния доклад (РД) и към датата на извършване на конкретните процесуални деиствия. За да бъдат обосновани констатациите в РА и РД не е необходимо да бъдат извършени много и продължителни процесуални действия, които да наложат приходните органи да пребивават в гр. Пловдив за целия период на ревизията. Налице е териториална компетентност за извършване на всички процесуани действия. В този смисъл е решение 4667 от 13.04.2021 г. по адм. дело 1060/2021 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът поддържа, че липсата на командироване на служител от ТД на НАП Бургас за целия период на ревизионното производство не е съществен порок, който да води до липса на териториална компетентност на органа издал РА. Иска решението да бъде отменено, а делото врърнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират разноски по делото. Прави възжажение за прекомерност на заплатен адвокатски хонорар от ответната страна. Ответникът - В. Шкетиева, чрез адвокат М. Евтимов оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 4 320 лв., съобразно представен списък и доказателства за платен хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на В. Шкетиева е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за задълженията на дружество Петър Георгиев Арт комерс Търново ЕООД, възлизаща на обща стойност 104 055.92 лв, в т.ч. главница 72 736.53 лв. и лихва 31 319.39 лв. С обжалваното съдебно решение съдът е прогласил за нищожен оспорения ревизионен акт и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК (в сила от 01.01.2021 г.) е изпратил преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив за възлагане на ново ревизионно производство по отношение на задълженото лице. За да постанови решението си съдът е приел, че при възлагане на ревизията, нейното провеждане и издаването на ревизионния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност на РА. Според съда РА и РД са издадени от некомпетентни органи по приходите. По делото не е било спорно, че компетентната териториална дирекция относно извършване на ревизията на В. Шкетиева и съставяне на РА е ТД на НАП - Пловдив. Първоинстанционният съд е установил, че РД е съставен от органи по приходите, които са служители на ТД на НАП Бургас. Съдът е приел, че липсва заповед на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10 ал.2 във връзка с чл.10 ал.1 т.1 от ЗНАП (действаща редакция, ДВ, бр.105 от 2016 г.) да е възложено на заместник изпълнителния директор на НАП, правомощието да възлага организирането на надлежни действия с оглед извършването на проверки и ревизии по реда на ДОПК. Посочено е, че липсват и заповеди на териториалния директор на ТД на НАП Бургас, от които да се установи, че И. Гуджева и Т. Стойкова са назначени на съответните длъжности в ТД на НАП Бургас, както и, разпределението на функциите и екипите, от които да се установи, че двете лица са служители на тази дирекция. Съдът е счел, че по силата на чл.10, ал. 8 ЗНАП при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, изпълнителният директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и ред, определени в Кодекса на труда (КТ). Съдът е изложил мотиви, че в случая не е доказана необходимостта от извършването на ревизията от органи по приходите от ТД на НАП Бургас в ТД на НАП Пловдив, което е първата предпоставка на чл. 10, ал. 8 ЗНАП. От представените по делото заповеди за командироване, съдът е установил, че органите по приходите от ТД на НАП - Бургас, които са извършили ревизията са командировани до гр. Асеновград и гр. Пловдив на конкретни дати: от 29.01.2020 г. до 30.01.2020 г., И. Гуджева и Т. Стойкова са командировани до гр. Пловдив и обратно в гр. Бургас за два дни със задача: Във връзка с възложена ревизия със ЗВР Р-16001619004662-020-001/18.07.2019 г. на ревизираното лице за издаване на РД; от 27.02.2020 г. до 28.02.2020 г. И. Гуджева е командирована за два дни до Пловдив и обратно в Бургас, със задача: Във връзка с възложена ревизия със ЗВР Р-16001619004662.020-001/18.07.2019 г. на ревизираното лице за издаване на РА и ЗВР Р-16001619004659-020-001/18.07.2019 г. на Д. Шкетиев за издаване на ревизионни доклади. Въз основа на представените доказателства, съдът е приел, че ревизиращият екип е осъществил процесуални действия по установяване задълженията на ревизираното лице не само на датите, на които органите по приходите са командировани в гр. Асеновград и гр. Пловдив - писмо по електронна поща от 03.02.2020 г., с което е изпратен РД на ревизираното лице е подписано от Стойкова, с посочени териториална дирекция, адрес и офис в гр. Бургас; Протокол за присъединяване на документи от производство УИН: П-02000219011546 Р-16001619004662-ППД-002 от 09.01.2020 г., подписано от Стойкова; писмо по електронна поща от 25.11.2019 г. за предоставяне на документи по електронен път от Шкетиева, подписано от Стойкова, отново с координати за контакт: - офис на ТД на НАП в гр. Бургас; искане за продължаване на срока за извършване на ревизия Р-16001619004662.049-002/25.11.2019 г., подписано от И. Гуджева, в което се посочва, че част от документите са представени в ТД на НАП Бургас с вх. .; искане за продължаване на срока за извършване на ревизия Р-16001619004662.049-001/22.11.2019 г., подписано от Стойкова, в което се посочва, че част от документите са представени в ТД на НАП Бургас с вх. .; писма по електронна поща за връчване на заповеди спиране, възобновяване на ревизионното производство и за продължаване на срока, подписани и от двете служителки на ТД на НАП Бургас, отново с посочени данни за контакт ТД на НАП Бургас (от 02.10.2019 г. и от 04.11.2019 г.); ИПДПОЗЛ Р-16001619004662-020-001/26.07.2019 г., в което е посочено, че: Цитираните в настоящото искане документи, справки, декларации, обяснения и пр., следва да бъдат представени в 14-дневен срок от връчване на настоящото искане, в ТД на НАП Бургас, ул. Ц. Петър 5Б, ет.12, ст.4 при Таня Христова Стойкова; писмените обяснения на ревизираното лице във връзка с ИПДПОЗЛ от 26.07.2019 г. са адресирани до ТД на НАП Бургас и др., подробно описани в обжалваното решение. Въз основа на представените доказателства съдът е приел, че в случая не е изпълнено второто кумулативно изискване от чл. 10, ал. 8 ЗНАП, а именно съответният териториален директор да командирова служителите от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в КТ. От представените командировъчни заповеди се установява, че И. Гуджева и Т. Стойкова от ТД на НАП - Бургас не са преминали в ТД на НАП Пловдив, а са били командировани от директора на ТД на НАП Бургас, единствено за 4 дни И. Гуджева и 2 дни Т. Стойкова от целия период на ревизията, възложена със ЗВР Р-16001619004662-020-001/18.07.2019 г. и допълнена със ЗИЗВР Р-16001619004662-020-002/22.11.2019 г. и Р-16001619004662-020-003/25.11.2019 г. Въз основа на изложеното, съдът е направил извод, че териториалната компетентност на органите по приходите се простира единствено до процесуалните действия, извършени на датите, на които са командировани, а останалите процесуални действия са осъществени при липса на териториална компетентност. РА е издаден от И. Кръстев на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и И. Гуджева на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията. Съдът е приел, че издаденият РА е нищожен, тъй като И. Гуджева, подписала РА, не е притежавала териториална компетентност, а законът предвижда съвместна компетентност на издателите на РА. Решението е правилно като краен резултат. Пред настоящата инстанция са представени копия на: заповед на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10 ал.2 във връзка с чл.10 ал.1 т.1 ЗНАП (действаща редакция, ДВ, бр.105 от 2016 г.) е възложено на заместник изпълнителния директор на НАП, правомощието да възлага организирането на надлежни действия с оглед извършването на проверки и ревизии по реда на ДОПК (л.42 от касационното дело); заповед на териториалния директор на ТД на НАП Бургас, с която И. Гуджева е преназначена от длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, дирекция Контрол, отдел Контролна дейност, сектор Ревизии и проверки на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, диркция Кпонтрол, отдел Ревизии (л.31 касационно дело); заповед на териториалния директор на ТД на НАП Бургас, с която Т. Стойкова е преназначена от длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, дирекция Контрол, отдел Ревизии на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, диркция Кпонтрол, отдел Ревизии (л.32 касационно дело). Съгласно чл. 7, ал.1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция. На основание чл. 8, ал.1, т. 1 ДОПК компетентната ТД на НАП относно производствата по този кодекс е тази по постоянния адрес на физическите лица. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че компетентната ТД на НАП е гр. Пловдив, тъй като ревизираното лице е физическо лице в качеството му на трето лице по чл.19, ал. 1 и 2 ДОПК и към момента на образуване на ревизията е с постоянен адрес в гр. Асеновград. По делото не е било спорно, че ревизиращият екип е съставен от органи по приходите от ТД на НАП - Бургас, определени въз основа на писмо на заместник изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1 и 2 ЗНАП както следва: И. Гуджева - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията и Т. Стойкова - главен инспектор по приходите. Съгласно чл.10, ал. 8 ЗНАП в приложимата й по време редакция преди изм. с ДВ, бр.105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г., при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, изпълнителният директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и ред, определени в КТ. В конкретния случай необходимостта от извършването на ревизията от органи по приходите от ТД на НАП - Бургас е обоснована в писмото на директора на ТД на НАП - Пловдив до изпълнителния директор на НАП, с промяната в постоянния адрес на ревизираното лице от гр. Бургас в гр. Асеновград в хода на извършената му проверка за установяване на факти и обстоятелства от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас и преди образуването на ревизията. Представена е заповед на изпълнителния директор на НАП (л. 42 от касационното дело), с която заместник изпълнителния директор е надлежно овластен с правомощия по чл.10, ал. 8 ЗНАП В обжалваното решение съдът е изложил противоречиви мотиви във връзка с приложението на чл. 10, ал. 8 ЗНАП. Представена е заповед на изпълнителния директор на НАП (л. 42 от касационното дело), с която заместник изпълнителния директор е надлежно овластен с правомощия по чл.10, ал. 8 ЗНАП. Поради това, неправилно съдът е приел, че не е налице посоченото овластяване като предпоставка за приложението на чл. 10, ал. 8 ЗНАП. Първоинстанционният съд правилно е приел, че органите по приходите, извършили ревизията, включително и ръководителят на ревизията, не са командировани за целия срок на извършването й. Изпълнението на изискванията за преминаване на органи по приходите от една ТД в друга, изисква командироването да е в съответствие чл. 121, ал.1 КТ за целия срок на извършване на ревизията, съставянето на РД и РА. В тази насока е и разпоредбата на чл. 115, ал. 3 ДОПК, която предвижда, че при невъзможност за извършване на ревизията при ревизираното лице тя се извършва в ТД. Има се предвид компетентната ТД. В случая по делото е установено, че в срока на ревизията, органите по приходите от ТД на НАП са извършвали процесуални действия по връчване на актове и приобщаване на доказателства, без да са командировани в компетентната ТД на НАП. (В същия смисъл вж. Решение 11638 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 2951/2021 г., VIII о.и Решение 1661 от 22.02.2022г. на ВАС по адм.д. 6867/2021г., I-во отд. ), Поради това, съдът правилно е приел, че за ревизиращият екип, в това число и за ръководителя на ревизията не е налице териториална компетентност по смисъла на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал.1, т. 1 ДОПК. Независимо от изложеното, по делото е установено, че ревизията е възложена със ЗВР от 18.07.2019 г. издадена от М. Ловчалиева, началник сектор Ревизии в ТД на НАП - Пловдив. Ревизионният акт е издаден от И. Кръстев на длъжност началник сектор Ревизии, като орган, възложил ревизията и И. Гуджева - ръководител на ревизията. По делото е представена заповед РД-09-2427/13.12.2019 г. на директора на ТД на НАП Пловдив (л.156 от първоинстанционното дело), с която на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК са иззети от М. Ловчалиева неприключилите административни производства към 16.12.2019 г., сред които и неприключилото ревизионно производство на ревизираното лице, което е възложено на И. Кръстев. Нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК в действащата й по време редакция преди изм. с ДВ, бр.105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г., предвижда конкретни основания за изземване на преписка от компетентния орган и възлагането й на равен по степен орган - в случаите, когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и при трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Настоящият съдебен състав намира, че в заповедта на териториалния директор на ТД на НАП - Пловдив по чл.7, ал.3 ДОПК не са изложени мотиви, които да сочат съществуването на някоя от двете хипотези по отношение на М. Ловчалиева като орган, възложил ревизията. По делото не са налице данни и доказателства за причините, наложили изземването на преписката от органа, възложил ревизията и възлагането й на издателя на ревизионния акт. Поради това, следва да се приеме, че не е налице материална компетентност на И. Кръстев на длъжност началник сектор Ревизии в ТД на НАП - Пловдив по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК за издаване на РА като орган, възложил ревизията, което представлява самостоятелно основание за нищожност на акта. Това различава съществено случая от този, разрешен окончателно с цитираното в касационната жалба Решение 4667 от 13.04.2021 г. по адм. дело 1060/2021 г. по описа на Върховния административен съд. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните и доказани разноски в размер на 4 320 лв. С оглед материалния интерес на спора, заплатеният адвокатски хонорар е под минималния определен размер в Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не е прекомерен. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,