Решение № 677 от 20.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Механджиева като процесуален представител, против решение 2281 от 07.04.2021 г., поправено с решение 1964 от 24.03.2022 г., постановени по адм. дело 9383/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу заповед РА50-557/18.08.2017 г., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците М. Гатева и И. Гатева, чрез пълномощника си адв. Пенева, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Пред административния съд от М. Гатева е оспорена заповед РА50-557/18.08.2017 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1, чл. 134, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 4 във вр. с чл. 104, ал. 1 ЗУТ, § 2, ал. 3 ПЗР ЗУЗСО, решение на ОЕСУТ по т. 9 от протокол ЕС-Г-56/11.07.2017 г. са изменени заповед РА50-593/28.09.2016 г. и заповед РА50-594/28.09.2016 г. на главния архитект на Столична община в частта им по т. 1, които следва да се считат с териториален обхват съгласно представения опорен план (концепция за ПУП и паркоустройствен проект на територията на парк Въртопо I, II и III част, район Студентски и район Младост), графично изобразен с плътна прекъсната оранжева линия, неразделна част от заповедта, в частта относно УПИ XIII-1544, кв. 3 по плана на гр. София, ж.к. Младост 1, с площ 3807 кв. м., представляващ имот с идентификатор 68134.4082.5910 по КККР на гр. София. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 226 АПК, след като с решение 11555/14.09.2020 г. по адм. дело 11489/2019 г. на Върховния административен съд е отменено решение 5150 от 23.07.2019 г. по адм. дело 335/2018 г. на Административен съд София град и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания за конституиране като страни на всички заинтересовани лица и за установявване дали имотът на оспорващата попада в частта на допуснатото разширение на територията, за което е разрешено изработването на проект за изменение на подробния устройствен план. С обжалваното решение, поправено по реда на чл. 175 АПК, административният акт в оспорената му част по отношение на УПИ XIII-1544, кв. 3 е отменен. За да постанови този резултат, съдът приема заповедта на главния архитект на Столична община за издадена от компетентен орган, в предвидената форма по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, при спазване на специалните изисквания по ЗУТ относно неговото съдържание - графични части, схеми и таблици, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Излага мотиви за противоречие на допуснатото изработване на проект за подробен устройствен план - изменение на план за регулация и застрояване (ПУП-ИПРЗ) по отношение на процесния имот с предвижданията на общия устройствен план (ОУП) на Столична община. Като се позовава на заключенията на съдебно-техническите експертизи приема, че ОУП предвижда 40% от имота да бъдат отредени за жилищно строителство, които параметри не са съобразени от административния орган, допускащ с оспорената заповед цялостното му отреждане за зона за градски паркове и градини. Обосновава извод за материална незаконосъобразност на заповедта и поради нарушение на забраната по чл. 15, ал. 1, изр. 2 ЗУТ за изменение на подробния устройствен план по отношение на вече урегулиран имот. Приема, че не са налице бланкетно посочените в акта правни основания по чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ. Излага съображения и за нарушаване целта на закона поради неспазване на принципа, че предвижданията за имотите не следва да засягат правата и интересите на собственика в степен по-голяма от необходимото. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон по следните съображения: Законосъобразен е изводът, че административният акт е издаден от компетентен орган - главния архитект на Столична община във връзка с предоставените му със заповед САГ17-РД09-622/19.06.2017 г. съгласно § 1, ал. 3 ДР ЗУТ функции от кмета на Столична община, да издава заповеди по чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Правилно е заключението, че заповедта е издадена в установената писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съобщаването на акта е от значение за преценката относно срочността на оспорването, поради което изложените от оспорващата пред първата инстанция доводи за неспазване на реда за разгласяването му по чл. 124б, ал. 2 ЗУТ са относими към допустимостта на жалбата, като този въпрос е разрешен с влязло в сила определение 2208/15.02.2019 г. по адм. дело 807/2019 г. на Върховния административен съд. Изводът за материална незаконосъобразност на заповедта в оспорената част не се споделя от настоящия състав. От съда не е съобразен характерът на обжалвания пред него административен акт. Предмет на производството е заповед, с която на основание чл. 135, ал. 5, чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, са изменени предходни заповеди РА50-593/28.09.2016 г. и РА50-594/28.09.2016 г., издадени от същия административен орган, в частта им по т. 1, като е разширен единствено териториалния обхват на разработката. С първата от тях на същите правни основания е разрешено изработването въз основа на предварително изготвено задание проект за ПУП-ИПРЗ в териториален обхват, заключен между бул. Цариградско шосе, ул. Димитър Моллов, ул. Проф. Марко Семов, ул. Въртопо, бул. Д-р Г.М.Димитров, с посочени осови точки, м. Младост I, район Студентски и м.Младост I, район Младост. С втората заповед е разрешено изработването на ПУП-ИПРЗ в териториален обхват между ул. Дървенишка река, ул. Пловдивско поле, бул. Андрей Ляпчев, ул. Андрей Сахаров, ул. Проф. Марко Семов и ул. Дървенишка река, с посочени осови точки, район Студентски и м. жк Младост 1, район Младост. Оспорената заповед е издадена по предложение и изготвен опорен план от дружеството, на което е възложено изготвянето на задание за проектиране на изменение на ПУП за парк Въртопо I, II и III част, район Студентски и район Младост. При новото разглеждане на делото е установено, че УПИ XIII-1544, кв. 3 по плана на гр. София, ж.к. Младост 1, собственост на настоящите ответници, попада в обхвата на територията, определена с оспорения акт. Данните по делото сочат, че административното производство е по реда на чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Според цитираната разпоредба, в относимата редакция към датата на издаване на заповедта (ДВ, бр. 17/2017 г.), при наличие на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 компетентният орган по ал. 1 може да нареди служебно със заповед да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план. От заключенията на съдебно-техническите експертизи се установява, че за процесния имот е налице влязъл в сила ПУП-ПРЗ, с последно изменение от 2003 г., по който същият е с отреждане за жилищно застрояване. Одобреният през 2009 г. ПРЗ на м. Младост I е обжалван по отношение на УПИ XIII-1544, като с влязло в сила решение по адм. дело 8833/2009 г. на Административен съд София - град е отменено решение 551 от 29.07.2009 г. на Столичния общински съвет, в частта му за отреждането на УПИ I, кв. Зв - за озеленяване и предвиждането за нова улица от о.т.23 до о.т. 19. По делото е установено, че съгласно действащия ОУП на Столична община от 2009 г. процесният имот в северната си част от 1193 кв. м. и в южната част от 199 кв. м., или около 40% от цялата площ попада в жилищна зона с малко етажно застрояване (Жм2), с допълнителни специфични изисквания и устройствени показатели: максимална плътност на застрояване 25%, максимален Кинт 0.8, минимална озеленена площ 60% и максимална Кота корниз 8.5. Останалата част от имота - около 60% попада в зона за градски паркове и градини (Зп), чиито устройствени параметри съгласно приложение към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столична община са: плътност 1%, Кинт 0.06 и минимална озеленена площ 85%. Попадането на процесния УПИ в две устройствени зони по ОУП не води до извод за несъответствие на заповедта в оспорената част с неговите предвиждания. Неправилно съдът приема, че имотът се определя като такъв за озеленяване и част от парк "Въртопо". Включването му в обхвата на изготвения опорен план за територията и в границите на допуснатото разширение на разработката не означава, че е предвиден с оспорената заповед изцяло за озеленяване. Въпросът дали същият ще получи такова отреждане или ще бъде съобразена възможността за обособяване на част от него в самостоятелен УПИ за жилищно строителство, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице, е относим към акта за одобряване на ПУП - ИПРЗ, поради което не подлежи на обсъждане на този етап от производството. В тази връзка изводът на съда, че предвижданията на устройствената процедура са в противоречие с предвижданията на ОУП, с което е допуснато нарушение на чл. 103, ал. 4 ЗУТ, е незаконосъобразен. Процедурата, регламентирана в чл. 135 ЗУТ предхожда тази по одобряване на проекта за изменение на ПУП. В хипотезата на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, каквато е настоящата, компетентният орган разрешава служебно изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП при наличие на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, като индивидуализира неговите граници. Процедурата започва не по искане на заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ, а по служебен път. В случая с оспорената заповед се разширява единствено териториалния обхват на проекта по предходните две заповеди от 2016 г. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 5 ЗУТ се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има. Както беше посочено, попадането на процесния имот в две устройствени зони по ОУП не води автоматично до извод за нарушаване на неговите предвиждания само поради включването му в границите на разработката. Видно от мотивите на изменените предходни две заповеди от 2016 г., неразделна част от които е оспорената, целта на разрешената устройствена процедура е именно привеждане на действащите ПУП в съответствие с предвижданията на ОУП и даване възможност за бъдещо устройство съобразно нормативната уредба, опазване на зелените площи и регламентиране на териториите, предвидени за застрояване. Изпълнението на конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ, посочени като правни основания в акта, не следва да се преценява в тази предварителна фаза, а при издаване на крайната заповед за одобряване или отказ да се одобри проекта за изменение на ПУП - ПРЗ. Следователно, изложените от съда мотиви за липса на материалноправните предпоставки по двете разпоредби, както и за бланкетното им посочване в оспорената заповед, са неправилни. Приетото нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, изр. 2 ЗУТ също е неотносимо към предмета на оспорения акт по чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Същото е от значение при проверката на последващата заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ, с която се финализира административното производство. Това се отнася и за правните изводи на съда по отношение неспазването на принципа, регламентиран в чл.108, ал. 5 ЗУТ и приетото от него, че предвижданията за имотите не следва да засягат правата и интересите на собственика в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Въпросът доколко изработеният проект за ПУП - ИПРЗ дава превес на обществения над частния интерес не следва да се обсъжда на този етап на устройствената процедура. Ето защо, като отменя заповедта по отношение на процесния имот, първоинстанционният съд постановява решението си в нарушение с материалния закон. Това налага отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на М. Гатева срещу заповед РА50-557/18.08.2017 г. на главния архитект на Столична община по отношение на УПИ XIII-1544, кв. 3 по плана на гр. София, ж.к. Младост 1, с площ 3807 кв. м., представляващ имот с идентификатор 68134.4082.5910 по КККР на гр. София. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане от процесуалния представител на касатора, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,