Решение № 3557 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7298/2014 г.

Решение № 3557 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7298/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП гр. Варна срещу решение № 870 от 11.04.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Варна, постановено по адм. д. № 4078/2013 г., с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 1314204 от 30.08.2013 г., с който е извършена корекция на подадената годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 ЗДДФЛ вх. № 1800И0029802 от 25.04.2012 г. на Георги Валентинов Стефанов. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че административният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Счита, че разпоредбата е приложима единствено за еднолични търговци (ЕТ), регистрирани като земеделски производители (ЗП), докато физическите лица, избрали да се облагат по реда на чл. 29а ЗДДФЛ са извън обхвата на схемата за преотстъпване на данъка върху доходите по чл. 189б ЗКПО. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди АУЗД, като му присъди направените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касация - Георги Валентинов Стефанов, чрез процесуалния си представител адв. Полина Пеева от ВАК, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения подробно развити в представения по делото писмен отговор от 27.05.2014 г. и в писмена защита от 18.03.2015 г. Претендира разноски за касационната инстанция. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е бил АУЗД № 1314204 от 30.08.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 308/23.10.2013 г. на директора на ТД на НАП - Варна, с който е извършена корекция на подадената от Георги Валентинов Стефанов, с. Сандрово, област Русе ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като вместо декларираната сума от 12 741.00 лв. е определен размер на данъчното задължение от 31 852.00, от който данък за довнасяне в размер на 19 111.00 лв. ведно със съответните лихви за забава в размер на 2598.10 лв. Органите по приходите са приели, че предвидената в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ възможност за преотстъпване на данъка при условията на чл. 189б от ЗКПО се отнася само за земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, не и за земеделски производители, които нямат търговско качество. За да отмени акта, административният съд е приел, че органите по приходите незаконосъобразно са отказали преотстъпване на данъка на физическото лице, на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б от ЗКПО. След аргументиран анализ на приложимата нормативна уредба във връзка с целта на предоставяната държавна помощ, съдът е обосновал краен извод, че предвид начина на формиране на данъчната основа за облагане на доходите от дейност като земеделски производител, независимо от липсата на регистрация като едноличен търговец, Георги Валентинов Стефанов попада в категорията на лицата, които имат право на преотстъпване на данъка и отговаря на условията за неговото упражняване. Решението е правилно. Не е налице посоченото в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна - неправилно приложение на материалния закон. По делото няма спор по фактите. Обсъдената от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че Георги Валентинов Стефанов е регистриран земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, регистриран по ЗДДС, не е вписан като едноличен търговец. Не е спорен и размерът на декларираната от данъчно задълженото лице годишна данъчна основа по ЗДДФЛ. АУЗД е издаден без от страна на органите по приходите да е оспорено наличието на условията по чл. 189б от ЗКПО. При тези фактически данни, правилно съдът е приел, че спорен е единствено въпросът относно размера на дължимия данък и по-конкретно има ли право физическото лице - земеделски производител, което не е регистрирано като едноличен търговец, да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Цитираната норма предвижда, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Така формулирана, разпоредбата определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната данъчна основа за доходите като едноличен търговец. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, като е приел, че допълнението "като едноличен търговец" е относимо към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма едноличен търговец като източник на доходите. Така даденото тълкуване на материалната данъчна норма съответства на точния й смисъл във връзка с останалите употребени в нея понятия - данък, годишна данъчна основа, доходи от стопанска дейност и чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО. Въз основа на изложеното, административният съд, правилно е приел, че данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци по силата на изрична норма - на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ (в относимата за 2011 г. редакция). Последната предвижда, че облагаемият доход (данъчната основа) от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон, т.е. като еднолични търговци. По силата на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчната ставка за годишната данъчна основа на посочените лица за дохода им от тази дейност е 15%, каквато е и за доходите от стопанска дейност на едноличните търговци. Следователно, физическите лица, регистрирани по ЗДДС за дохода от дейността им като земеделски производители, макар и да не са регистрирани като ЕТ, се облагат върху годишна данъчна основа като еднолични търговци и с корпоративен данък върху данъчната си печалба. Съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 95/09 г., действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обусловено от приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно е от § 10 от Решение № С