Решение № 9768 от 17.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Нова търговска компания 2004 АД, подадена чрез адв. Митровски, против Решение 282/17.01.2022 г., постановено по адм. дело 2791/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение 32-64276 от 24.02.2021 г. на Директора на Територална Дирекция Северна морска (сега Териториална Дирекция Митница Варна ) при Агенция Митници, и в полза на Агенция Митници са присъдени разноски в размер на 500 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В обобщение според касатора, съдът не е изложил конкретни мотиви от фактическа и правна страна, не е отговорил на направените в жалбата възражения, произнесъл се е въз основа на негоден доказателствен материал, оспореното заключение на вещото лице е кредитирано в нарушение изискванията на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. На следващо място за необосновани спрямо събраните по делото доказателства и доказателствени средства се считат изводите на съда за липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на административния акт, както и за правилно определено от митническите органи тарифно класиране на стоките, вкл. и с твърдения за незадължителния характер на Обяснителните бележки на Комбинираната номенклатура /КН/ на ЕС на Обяснителните бележки към Хармонизираната система /ХС/ и практика на СЕС. Твърди, че митническите органи неправилно определят различен от декларирания тарифен код, като необоснован и неправилен е изводът на съда за противното. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното Решение. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директорът на Териториална Дирекция "Митница варна" при Агенция "Митници", оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Тодорова по съображения, изложени в писмено становище. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество за неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение 32-64276 от 24.02.2021 г. на Директора на Териториална Дирекция Северна морска (сега с променено наименование на Териториална Дирекция Митница Варна , което ще бъде използаано по-долу в това изложение, бел.моя) при Агенция Митници. Със същото е определено ново (различно от декларирането) тарифно класиране както следва: на стоки палмова мазнина МР 36/39 по десет Митнически декларации /МД/ с дати от 28.01.2019 г. до 11.01.2021 г., в обхвата на ТАРИК код 1517909990, вместо декларирания 1511909900, в която връзка са определени допълнителни задължения за мито и ДДС (в конкретно индивидуализирани размери) на основание чл. 29, чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета, във вр. с чл. 81 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, във вр. с чл. 5, т. 13, чл. 77§ 1 вр. с чл. 85 § 1, вр. с чл. 101 § 1 вр. с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета и чл. 54 ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, ведно с дължимата лихва съгласно чл. 114, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата на "Нова Търговска Компания 2004 АД срещу утежняващото положението му Решението на Директора на Териториална Дирекция Митница Варна , първоинстанционният съд е приел следното: От фактическа страна съдът е приел, че Нова Търговска Компания 2004 АД по процесните 10 броя митнически декларации /МД/ е декларирало за допускане за свободно обращение стока с описание палмова мазнина МР 36/39 с държава на произхода Индонезия и код по ТАРИК 1511909900, с приложени към всяка една от тях идентични документи. Взети под отчет и заплатени са публични вземания съобразени с декларираната митническа стойност при ставка на вносно мито 9 %, съответстващата на декларирания код по ТАРИК. На 28.09.2020 г. от стоката по митническа декларация /МД/ с MRN 20BG002002036943R2/28.09.2020г. е взета проба с цел установяване правилното тарифно класиране на стоките. Основавайки се на резултата от извършен в Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ анализ на проба от стоката и след отхвърляне възраженията на дружеството, митническият орган е приел, че тя представлява палмов шортънинг, съставен изцяло от палмово масло или негови фракции, химически непроменен, но получен чрез допълнителна крайна обработка, т.нар текстуриране, за влагане в различни хранителни продукти, например теста, а тези нейни характеристики е възприел като основание за класиране в позиция 1517 от КН. Позовал се е на Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и Обяснителните Бележки към Хармонизираната система /ОБХС/ за позиция 1517. С позоваване на разрешението дадено с Решение по дело С-571/12 на СЕС и установена на база приложената документация идентичност между стоката, декларирана по цитираната МД, от която е взета проба, и стоките, декларирани по останалите 9 бр МД, посочените установявания са отнесени и спрямо последните, като аналогично е прието деклариране на стоките по всяка една от тях с грешен код по ТАРИК а именно 1511909900, вместо коректния код за палмов шортънинг, получен чрез текстуриране, а именно 1517909990. Съответно са определени и взети под отчет размери на публичните вземания съобразени с декларираната митническа стойност (тя не е спорна по делото, бел.моя) при ставка на вносно мито 16 %, съответстващата на новоопределения код по ТАРИК. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, спазено е законовото изискване за писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и според мотивите на съдебното решение, актът е издаден при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че основно спорът се концентрирал относно правилното тарифно класиране на стоките палмова мазнина МР 36/39 , като в същността си е свързан с правилността на фактическите установявания на административния орган, относно обективните характеристики на поставената от Нова Търговска Компания 2004 АД под режим допускане за свободно обращение стока като палмов шортънинг. Приел е в тази насока, че административният орган се е справил с възложената му на основание чл. 170 ал. 1 от АПК доказателствена тежест, относно установяването на фактическите основания за отнасяне на внесената стока към променения с акта на митническия орган код по ТАРИК, вместо към декларирания от жалбоподателя. В тази връзка съдът след като анализирал правната уредба, съдържаща се в Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, с който е въведена като приложение Комбинираната номенклатура /КН/ на ЕС, създадена на база Хармонизираната система /ХС/, въведена с Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за РБългария от 01.01.1982 г.), е приел, че класирането на стоките следва да се извършва съобразно принципите, съдържащи се в Общите правила за тълкуване на ХС, респ. Общите правила за тълкуване на КН (цитирани от състава на АССГ в относимите им части), като решаващи са обективните характеристики и качества на стоките, определени в текста на позициите по ХС/КН, като и в забележките към разделите и/или главите на същите, тълкуването на които е подпомогнато с Обяснителните бележки към КН, изготвени от Комисията, и Обяснителните бележки към ХС, изготвени от Световната митническа организация. В този порядък е отречено възражението на жалбоподателя, във връзка с незадължителния характер на посочените Обяснителни бележки за тарифното класиране на стоките, вкл. и с аргументи, черпени от практиката на СЕС и възприетите правила за тълкуване. Така решаващият извод на съда е основан на посочения в Обяснителните бележки към Хармонизираната система съществен белег на растителните мазнини от позиция 1517 извършването на допълнителна обработка, довела до промяна на структурата без да е засегнала химическия състав. Кредитирайки изцяло заключението на МЛЕ и на заключението на приетата по делото съдебна експертиза, съдът е основал фактически извод за обвързаност между твърдостта на стоката и претърпяната обработка с промяна на структурата, което определя изследвания продукт като шортънинг. Обсъдил е особеностите на метода AOCS Cc 16-60. Обосновал е защо кредитира заключението на МЛЕ и заключението на съдебно-химическата експертиза /СХЕ/, което потвърждава данните на първото, именно, че в случая стоката е претърпява процес на текстуриране модификация на текстурата и кристалната структура, което е основание съгласно ОБХС да бъде включена именно в позиция 1517. Въз основа на правилно определеното от органите на митническия контрол тарифно класира, съдът е приел и че правило са определени и вмените задължения за мито и ДДС, дължими с лихви за забава съобразно разпоредбите съответно на чл. 114, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС. Съдът е мотивирал и изводите си за липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на административния акт, вкл. и в аспекта на акредитация на ЦМЛ, за използвания вътрешно лабораторен метод, както и във връзка с възражението, че пробата е взета от един контейнер. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира че обжалваното решение е валидно и допустимо. По твърденията за допуснати съществен нарушения на процесуалните правила в дейността на съда. Неоснователни са доводите на касатора, че в решението липсват изложени съображения по всички повдигнати възражение с жалбата, както че фактическите и правни установявания на съда почиват на най-общо казано негоден доказателствен материал. Както се посочи, първостепенният съд е отговорил на всяко едно от повдигнатите пред него възражения, а относно обосноваността на изводите му ще бъдат изложени съображения по-долу. Или иначе казано съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 235 ал. 2, а и на тези на чл. 236 ал.2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а на чл. 172а ал.2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, вкл. и на изискването за обсъждане на всички възражения на страните. Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на поисканата повторна СХЕ. По начина, по който са били поставени въпросите, първостепенният съд е изложил съобразени с фактите по делото мотиви, защо счита искането за неоснователно. По материалната законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, оплакваният в касационната жалба по които следва да бъдат разгледани общо. В по-общ план следва да се уточни, че настоящото административно производство е започнало след 01.05.2016 г., поради което и изцяло приложими са процесуалните нормите, съдържащи се в Регламент 952/2013, в Делегиран Регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (наричан по-долу само Делегираният Регламент или Делегиран Регламент 2015/2446) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-дуло само Регламентът за изпълнение или Регламент за изпълнение 2015/2447). Доколкото процесните вносове на стоки също са осъществени след посочената дата, то приложимото материално право също е това на Регламент 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 09 Октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент 952/2013 или МКС), съобразно правилото на чл. 286 § 2 във вр. и с чл. 288 § 2 от МКС и посочените Делегиран Регламент и Регламент за изпълнение. В същността си правният спор е във връзка с тълкуването на тарифни подпозиции 1511909900 и 1517909990 от Комбинираната номенклатура (КН), съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (наричан по-долу само Регламент (ЕИО) 2658/87). Самата КН, както е посочил и първоинстанционният съд, се основава на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-долу само ХС), изготвена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация (СМО), и установена с Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодирана стоките, която ведно с Протокола за изменението й от 24 юни 1986 г. е одобрена от именото на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 Април 1987 г. По същество КН възприема шестцифрените позиции и подпозиции на ХС, като само седмата и осмата цифра представляват подразделения, характерни за КН (чл. 3 § 1 от Регламент 2658/87). Приложими спрямо фактите по делото и при съобразяване чл. 9 и чл. 12 от Регламент 2658/87 са редакциите на КН за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., следващи съответно от Регламенти за изпълнение (ЕС) 2018/1602, 2019/1776 и 2020/1577, като се съобрази и обстоятелството, че текстът на релевантните за главното производство разпоредби са останали непроменени във всяка една от приложимите към фактите по делото редакции на КН. Най-сетне Хармонизираната система има свои Обяснителни бележки, които се публикуват на английски и френски език и се актуализират от Световната митническа организация, а в съответствие с разпоредбите на чл. 9, § 1, б. а), второ тире и на чл. 10 от Регламент (ЕИО) 2658/87 от Комисията се приемат Обяснителни бележки към Комбинираната номенклатура. Що се касае до възраженията относно значението на посочените Обяснителни бележки, то е неоснователно, и е достатъчно да се посочи, че вкл. и по разбиранията на СЕС Обяснителните бележки във връзка с КН, изготвени от Комисията, а тези относно ХС от Световната митническа организация, значително подпомагат тълкуването на обхвата на различните позиции, макар и да нямат правнозадължителна сила (така Решение на Съда (пети състав) от 11 януари 2007 година по дело C-400/05). В този порядък правилно първоинстанционният съд е приел, че Решението е валиден акт, издаден от компетентен орган, съобразно структурата на Агенция Митници . Това не е и спорно по делото. Правилно е прието и, че административното производство е проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като възраженията за противно не се споделят от касационната инстанция. С чл. 48 от Регламент 952/2013 г. е регламентиран последващият контрол, осъществяван от митническите органи след вдигане на стоките, посредством както е посочено проверка на точността и пълнотата на митническата декларация; наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи; счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки; както и извършване на проверка на стоките и/или вземане на проби, ако това все още е възможно. Доколкото държавите членки разполагат с правомощие да определят условията при които следва да се осъществи този контрол, националният законодател го е регламентирал с Глава четиринадесета, раздел Раздел IV озаглавен Последващ контрол на декларирането от Закона за митниците /ЗМ/. В случа от доказателствата по делото се установява, че е осъществен контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, за който законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка, както правилно е приел и първостепенният съд и неоснователни са възраженията на касатора за противното. Очевидно касаторът че прави разграничение между двете процедури - проверка на декларацията и последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ и погрешно релевира към правилата за провеждането на втория вид процедура виж чл. 84 ал. 2 от ЗМ. Не може да се приеме, че е нарушен принципът на оправданите правни очаквания. Съгласно практика на СЕС (макар по приложението на чл. 78 от Регламент 2913/92, която няма пречка да бъде приложена към казуса при принципната аналогичност на правилата, уреждащи последващия контрол, съдържащи се и в МКС), не се изключва възможността, напротив в рамките на задълженията, които налага на митническите органи, допуска по принцип същите да извършат повторна проверка или последващ контрол на митническите декларации и с оглед резултатите от тях да установяват нов размер на митническото задължение (Решение от 10 Декември 2015 г. по дело С-427/14 на СЕС, т. 28), като безспорно те следва да се съобразят със съответните принципи на правото на ЕС, по-специално с тези, които следват от принципа на правната сигурност и произтичащите от него принцип на оправданите правни очаквания. В конкретиката на казуса не са се твърдяли, а и липсват установени такива факти, които да обосноват извод за нарушение на посочените принципи на правото, вкл. и в аспекта на разясненията дадени от СЕС в посоченото Решение от 10 Декември 2015 г. по дело С-427/14. Неоснователно е възражението за невъзможност да бъдат обвързани вносовете по всичките 10 броя митнически декларации, осъществени в период от две години (28.01.2019 г. до 11.01.2021 г.) с МЛЕ основана на една единствена взета проба от един контейнер, декларирана с МД от 28.09.2020 г. Тук много точно е позоваването на разрешението, дадено с Решение на Съда (трети състав) от 27 февруари 2014 година по дело C-571/12 (което също няма пречка да намери разрешение в казуса предвид аналогичните норми в МКС), което при идентична фактическа обстановка, приема, че член 78 от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че допуска резултатите от частична проверка на включени в митническа декларация стоки, чрез вземането на проби от тях, да се приемат за валидни от митническите органи и по отношение на стоките, включени в подадени от същия декларатор предходни митнически декларации, които не са били и не могат вече да бъдат подложени на такава проверка, доколкото е било разрешено тяхното вдигане, когато тези стоки са идентични, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. . В конкретиката на казуса от ангажираните по делото доказателства безспорно се установява възприетата идентичност по смисъла на даденото разрешение, като много точно първостепенният съд е посочил, че при това положение ако жалбоподателят счита, че стоките, предмет на процесния внос, са различни, то в негова доказателствена тежест е да докаже това свое твърдение . Така възложена доказателствената тежест произтича вкл. и от съображенията на СЕС в цитираното Решение по дело С-571/12 (виж т. 38). Що се касае до възраженията за годността на взетите проби, произтичащи от изтеклия срок от време, то следва да се посочи, че оспорващият не е ангажирал каквито и да било доказателства в подкрепа на чисто абстрактните си твърдения за някаква промяна в състава на стоките, която да е повлияла на техните обективни характеристики, а по делото са налични доказателства за начина на съхранението на пробите. Неоснователни са и възраженията, насочени към приложения метод за изследване на пробите. В обяснителните бележки към КН за позиции 1511 и 1517 няма изискване за прилагане на определен метод за изследване за изследване на съществените характеристики на продуктите. А и такъв да е предвиден, той не следва да се счита за единствен приложим /така т. 53 от решение на Съда по дело С-292/22/, а и отговорът на втория въпрос, отправен в рамките на същото преюдициално запитване е категоричен, че Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент 2658/87 в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че: при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери. . Или приложеният от ЦМЛ метод на изпитване не е основание за отхвърляне на дадените заключения, а и посредством изготвената СХЕ категорично установява неговата подходящност по смисъла на разясненията на СЕС в Решението по дело С-292/2022 г. В този порядък обосновани са и сторените изводи от състава на съда по всъщност спорния между страните въпрос, така както бе очертан по-горе. Безспорно при действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на митническия орган е да установи характеристики и качества на внесената от Нова Търговска Компания 2004 АД стока, които да ги дисквалифицират от позиция 1511 и да са основание за класирането им в позицията от разпоредителната част на решението му, както и за възникване на допълнителните публични задължения за мито и ДДС. Съгласно текста на позиция 1511 от КН тя обхваща палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени. В обхвата на позиция 1517 са маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от 1516. По разясненията от т. 44 от решението на Съда по дело С-292/22 основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват смеси , а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък препарати , а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС. . По обяснителните бележки към ХС за позиция 1517 от ХС, съвпадаща с позиция 1517 по КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани , разбити или предварително обработени чрез текстуриране или по друг начин . Според ОБХС от позиция 1517 са изключени несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно . ОБХС дефинират текстурирането като видоизменение на текстурата или на кристалната структура . Получените в резултат на текстурирането продукти се определят като шортънинг. Основание да се изключи класирането на продукта в позиция 1511 е да се определи дали е претърпял обработка различна от рафинирането, като например текстуриране /така т. 46 от решението на Съда по дело С-292/22/. Споделят се изцяло съображенията на съда (същите са сторени при последователно обсъждане на всички относими доказателства и доказателствени средства, които посочи се по-горе съставляват годен доказателствен материал), че внесената от касатора стока по коментираните 10 бр. МД е претърпява последваща обработка текстуриране, различно от рафинирането, по разясненията, дадени от СЕС и цитирани по-горе. С основание е кредитирано заключението на СХЕ, съобразно което процесното вещество е смес от олеин и стеарин, съставляващи различни фракции на рафинираното, избелено и дезодорирано палмово масло, което се получава чрез фракциониране и същото представлява шортънинг; именно посредством промяна между твърда и течна фракция на палмовата мазнина се получават търговски продукти с различни свойство, т.е. различна консистенция (текстура); като самото текстуриране съставлява модификация на текстурата или кристалната структура и такава е осъществено в конкретиката на казуса. В крайна сметка данните за това се съдържат и в самата търговска документация, представена от касатора, а и в приложените от него писмо и производствена блок-схема за палмова мазнина 36-39, така както е дало и експертни изводи вещото лице по допусната СХЕ. В обобщение отказът на митническия орган да приеме декларирания от Нота Търговска компания АД код по ТАРИК на внесената стока, определянето на нов код и установяването в привръзка с новото тарифно класиране на допълнителни публични задължения, по всяка една от разглежданите МД, е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт от първостепенния съд с обжалваното решение правилно. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на Агенция Митници /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 250 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,