Решение № 3785 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3061/2015 г.

Решение № 3785 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3061/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Свилен Пламенов Василев против решение № 4 от 3.02.2015 г. по адм. дело № 282/2014 г. на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 330 зз -1/4.12.2014 г., издадена от полицейски орган при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Разград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като в съдебния акт не са обсъдени всички доводи и възражения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Разград е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена при спазване на установената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа данни да възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление. Данни за обстоятелствата, довели до задържането на Василев и обосноваващи мярката, се съдържат и в материалите по досъдебно производство № В-419/2014 г. по описа на ОДМР - Разград. Същото е образувано на 4.12.2014 г. против жалбоподателя за това, че без разрешение е държал високо рискови наркотични вещества - 0,20 гр. метамфетамин - престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК. Посочените данни са достатъчни да мотивират прилагането на административната мярка. Ето защо съображенията на първоинстанционния съд в този смисъл следва да бъдат споделени. Доводът на жалбоподателя за допуснати при издаване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените е неоснователен. Обстоятелството, че екземпляр от заповедта и останалите документи не е връчен на жалбоподателя в момента на задържането, не обоснова съществено нарушение на процедурата, тъй като волеизявлението на административния орган да ограничи правото на свободно придвижване на лицето вече фактически е осъществено (жалбоподателят е задържан в РУ- Разград). По-късното връчване на акта не препятства и упражняване на правото на жалбоподателя на защита, тъй като същият е легитимиран да оспорва и фактическото (без съответна заповед) задържане. Останалите съображения, свързани с накърняване правото на задържания на защита също са неоснователни, тъй като се опровергават от представената по делото и подписана от жалбоподателя на 4.12.2014 г. декларация, в която същият заявява, че не желае адвокатска защита. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд - Разград приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая е установено, че на 4.12.2014 г. около 16.30 часа в гр. Разград при разговор с полицейски служител жалбоподателят признава, че ползва и държи наркотични вещества, а при извършения по-късно обиск у него е намерена таблетка метамфетамин. По тези причини Василев е задържан в поделенията на МВР. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени. Посочените по-горе данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление от общ характер, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя, спрямо Василев е приложена принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Обстоятелството, че образуваното против Василев на същата дата досъдебно производство по-късно е прекратено, е без значение за прилагане на мярката, тъй като не променя обстоятелството, че у жалбоподателя е открито наркотично вещество, което е достатъчно да обоснове предприетото задържане. Освен това данни, че поведението на Василев формално осъществява състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК се съдържат и в постановлението на Районна прокуратура - Разград за прекратяване на наказателното производство поради малозначителност на случая. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, а решението е постановено след обсъждане на представените с административната преписка доказателства с оглед липса на нови доказателствени искания от страните. Изводите на съдебния състав за неоснователност на жалбата са направени след преценка на всички представени в хода на административното производство доказателства, като в съдебния акт са изложени мотиви в подкрепа на направените изводи. Пропускът на съда да обсъди възраженията на жалбоподателя, свързани с нарушения при връчване на заповедта и накърняване правото на защита, в случая не обосновават извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не променя правилността на крайните изводи на съдебния състав за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Ето защо възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,