Решение № 9194 от 16.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 436/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - Плевен, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Петрова срещу решение 393 от 16.11.2020 г. по адм.дело 320 по описа за 2020 г. на Административен съд - Враца. С него по жалба на "Вип Агро Милк" ООД е отменено негово Уведомително писмо с изх. 01-153-2600/135 от 19.06.2020 г. относно извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и за необоснованост, което представлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с отхвърляне на оспорването, както и присъждане на съдебни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна по касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба "Вип Агро Милк" ООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл.213а от процесуалния представител адв.В. Димитров. Претендира присъждане на съдебни разноски, като се представя и списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Враца е било Уведомително писмо с изх. 01-153-2600/135 от 19.06.2020 г. относно извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора. Установява се по делото, че със заявление 06/14/2/01537 от 19.08.2019 г. търговското дружество е заявило участие в ПРСР за периода 2014-2020 г. по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" за отглеждане на 1 008 броя дребни преживни животни (ДПЖ), равняващи се на 139.95 животински единици. Към него са приложени Таблица 1, в която са изброени по видове предвидените за отглеждане животни и Таблица 2, в която е посочена осигурената свободна подова площ за отглеждането на животните, съобразно техния вид. Приложени са Удостоверения за регистрация на животновъден обект 06-1383 от 26.04.2018 г. с капацитет 1 500 ДПЖ, издадено от ОбДБХ-Враца, с различен номер от този посочен в заявлението; удостоверение 12 от 25.04.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строеж "Овцеферма за 1 000 броя овце" и Становище 9 от 16.08.2019 г. на ОбДБХ, с което са отразени броя на отглежданите животни и осигурената свободна площ за отделните видове, като данните от него съвпадат с тези от посочените по-горе две таблици. Изготвена е Справка за дейността на жалбоподателя от 27.02.2019 г. По делото е представено с придружително писмо от ОбДБХ - Враца ново Становище 18 от 27.05.2020 г. от директора и отговор по повод установяване на актуални данни относно осигурена площ. В него като ново обстоятелство е посочено това за наличието на осигурена площ на двор съобразно отглежданите видове животни в общ размер от 400 кв.м. осигурена свободна площ на двор (13.2 кв.м. - разплодници; 255 кв.м. - овце и кози майки; 79.8 кв.м. - агнета и яета и 52 кв.м. - женски шилета и козички за разплод). Изготвен е отчет за съответствие от 15.06.2020 г. след административна проверка на заявлението и приложенията към него. В същия е посочено, че преписката е окомплектована съобразно правилата, но няма съответствие с критериите за допустимост, поради което е прието, че заявлението е недопустимо за финансово подпомагане. Същото се отнася до животните - разплодници, за които площта следва да е 42.9 кв.м. (13.2 кв.м. посочени) и до животните овце и кози - майки, за които площта трябва да е 1 319.2 кв.м. (255 кв.м. посочени). При тази фактическа обстановка е издаден оспорения административен акт на 19.06.2020 г. По повод Становище 18 от 27.05.2020 г. след възражение от търговското дружество ОбДБХ-Враца е издала ново становище 24 от 14.07.2020 г., в което вместо 255 кв.м. свободна площ на двор за животни овце и кози - майки е вписана площ от 1 255 кв.м., при което осигурената площ за всички заявени животни се изчислява на 1 400 кв.м. При постановяване на съдебното решение от правна страна съдът е приел, че е сезиран с допустима и основателна жалба. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно чл.20а от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и заповед 03-РД/3372# от 26.07.2019 г. на изп.директор на ДФ "Земеделие", (стр.45 от съд.досие), с която са делегирани правомощия на съответните директори на областни дирекции на ДФ "Земеделие". За да обоснове изводите си за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, съдът е счел, че жалбоподателят, адресат на акта, в административното производство не е бил запознат със Становище 18 от 27.05.2020 г. на ОбДБХ - Враца, още повече, че то е послужило като фактическо основание за направения отказ. Според него, ако органът не беше нарушил разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК, фактическата грешка е могло да бъде отстранена. Според него от съдържанието на акта не може да се установи как е преценявана осигурената свободната площ и поради отсъствието на аритметична идентичност на данните. Такава не може да се установи и от приложените в административната преписка доказателства, както и от представена справка в съдебното производство, още повече, че в нея са въведени нови видове и брой животни и нови данни за площ в помещение и за площ на двор. Според съда това рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По повод на първия касационен довод за неправилната преценка на съда за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила чрез направен извод за незапознаване на жалбоподателя със Становище 18 от 27.05.2020 г., касаторът твърди, че то е издадено по негово искане. По делото (на стр.144 от съд.досие) е представено писмо с изх. 1753 от 09.06.2020 г. на ОбДБХ, което е адресирано до административния арган -директор на ОбД на ДФ "Земеделие"-Плевен. В него е записано, че във връзка с проведено обновление от "Вип Агро Милк" ООД относно общо осигурена подова площ на двор в животновъден обект 3148-0120 (същият е посочен и в заявлението) има извършени последващи корекции в данните, посочени в Становище 9 от 16.08.2019 г. на ОбДБХ, което е първото по време и се прилага новото такова от 27.05.2020 г. В последващото Становище 18 от 27.05.2020 г. на същия орган, послужило като фактическо основание при издаване на акта е записано, че се издава на основание чл.19а от Наредба 4 от 08.08.2018 г. и е по повод заявление от 02.08.2019 г. от търговското дружество, което депозирано преди датата на процесното заявление за подпомагане, което е от дата 19.08.2019 г. Същевременно по делото е представено писмото с изх. 01-153-1200/73 от 20.05.2020 г. на директора на ОбД на ДФ "Земеделие"-Плевен, с което иска от ОбДБХ-Враца да потвърди данните, респ. дали има последващи корекции във връзка с процесното заявление за подпомагане (стр.139 от съд.досие). С оглед на това касационното възражение е частично основателно, но същото не променя крайния извод на съда относно допуснати нарушения от административния орган. Съдът правилно е приел, че от мотивите на акта не може да се установи действителната воля на административния орган. Касационната жалба представлява възпроизвеждане на административното производство чрез начина на въвеждане на новите данни от Становище 18 от 27.05.2020 г. в ИСАК, респ. тяхното отражение по таблици (5 на брой), в резултат на което самата система прави Проверка за хуманен статус на обекта, Проверка за спазване на минималните изисквания за осигуряване на свободна площ при дейност на закрито по Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, Проверка на обобщени данни при дейност на закрито и др., чрез проследяването на които се извежда преценката за законосъобразността на оспорения акт. Въпреки положените усилия при изготвянето на същата, то от съдържанието й също не могат да се изведат касационните основания, посочени като приложими за касационния съдебен състав, а именно, че съдебното решение е постановено в нарушение на закона и е необосновано. Доколкото по делото е представено Становище 24 от 14.07.2020 г. на директора на ОбДБХ - Враца (стр.12 от съд.досие), с придружително писмо с изх. 2213 от 16.07.2020 г. (стр.11 от съд.досие), в което е посочено, че в предходното негово Становище 18 от 27.05.2020 г. е допусната техническа грешка, то правилно съдът при констатираните нарушения от административния орган е приел, че макар този акт да е издаден след процесния акт от 19.06.2020 г., то същият следва да бъде съобразен при новото произнасяне от него. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 500.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, като възражението за неговата прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение