Решение № 7271 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2674/2009 г.

Решение № 7271 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2674/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Григор Йорданов Иванов, гр. Монтана срещу решението от 05.12.2008 г. на Административен съд Монтана по адм. дело № 617/2008 г., с което е отменена заповедта на Кмета на Община Монтана за признаване на правото му като ползвател да придобие собствеността върху имот, на който е ползвател и работи 40 години. От изложените в жалбата обстоятелства може да се извлече оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и иска да бъде отменено. Ответникът - Кмета на Община Монтана не заявява становище по жалбата. От ответницата Зоя Ангелова Кузманова е постъпило Възражение, в което по подробно развити съображения се заявява, че решението е правилно, законово обосновано и справедливо в техен интерес. От заинтересованата страна Екатерина Маринова Стоянова също е постъпило писмено Възражение, в което се моли решението на Административен съд Монтана да бъде оставено в сила като законосъобразно, а жалбата на Григор Иванов без уважение. Останалите заинтересовани страни: Пенка Илиева Бисова от гр. София, Тошко Илиев Първанов от гр. Монтана, Иванка Линкова Спасова от гр. Монтана, Светлинка Маринова Дончева от Ивайловград, Борка Борисова Димова от гр. София и Иванка Димова Малешкова от гр. София, не вземат отношение по касационната жалба. Участвуващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Решението на АС - Монтана е недопустимо като постановено по недопустима, поради липса на правен интерес жалба. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателката Зоя Кузманова да е наследница на бивш собственик на земеделска земя - лозе (овощна градина) имот № 1429 по помощния план на зона "Парта", м. "Сенчин дол", за която да е постановено решение за възстановяване на собственост по реда на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, поради което на основание чл. 218 от АПК прокурорът пледира да се отмени решението и се прекрати производството по жалбата. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 05.12.2008 г. по адм. дело № 617/2008 г., в производство по реда на § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 и сл. АПК, Административен съд Монтана, III състав ОТМЕНЯ Заповед № 1799/08.07.2008 г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.), във връзка с § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и след като е установил, че ползвателят притежава удостоверителен документ, издаден по силата на актове на държавните органи, посочени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, както и подадена молба от лицето в предвидения от закона срок, както и че са налице условията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, на ползвателя Григор Йорданов Иванов от гр. Монтана, ул. "Патриарх Евтимий" № 5 е признато право да придобие собственост като ползвател по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1429 по помощния план на зона "Парта", местност "Сенчин дол", землище на Монтана и е възложена оценка за 1000 кв. метра, като с втори диспозитив съдът ОТКАЗВА на ползвателя Григор Йорданов Иванов правото да придобие собствеността по реда на § 62 ПЗР ППЗСПЗЗ върху заявения с молба № АБ-94-Г. 378/03.07.1992 г. имот № 1429 по помощния план на зона "Парта", местност "Сенчин дол", землище Монтана. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че ползвателят е упражнил правото си по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, т. е. започната е процедурата по реда на § 5 ПЗР ППЗСПЗЗ (била е изготвена оценка, която не е заплатена в срок до 31.01.1998 г.), но не е завършена по вина на лицето подало молбата през 1992 година, което води до незаконосъобразност на произнасянето по реда на § 62 ПЗР ППЗСПЗЗ. Комисията по § 62 е следвало да установи това обстоятелство и не е следвало да разглежда повторно молбата от 1992 г., респективно не е следвало да има произнасяне по наличието на предпоставките да се придобие или откаже трансформация по реда на § 62, който съгласно § 61, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ се отнася за ползватели, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ, но не са ги заявили. На последно място съдът е приел, че обстоятелствата, свързани с твърдяното владение и ползване на въпросния имот са извън кръга на такива, релевантни към предмета на съдебния спор и нямат отношение към реда по административната процедура по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ - същите факти и обстоятелства, ако лицето (ползвател) може да ги докаже, биха били основание да претендира установяване на субективно материално право по реда на чл. 587 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, както и по общия исков ред на чл. 124 ГПК, респективно чл. 108 ЗС, защото общият гражданско-правен ред е възможен винаги, когато административния ред изключва придобиването на правото на собственост. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството пред Административен съд - Монтана е образувано по повод на постъпила жалба от Зоя Ангелова Кузманова срещу Заповед № 1799 / 08.07.2008 г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 122/1997 г.) във връзка с § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на протокола на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и след като е установил, че ползвателя притежава удостоверителен документ издаден по силата на актове на държавните органи, посочени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, че е подал молба за придобиване право на собственост върху ползвания от него имот в предвидения от закона срок, както и че са налице условията съгласно § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание за придобиване на право на собственост върху предоставени за ползване земи, на ползвателя Григор Йорданов Иванов от гр. Монтана, ул. "Патриарх Евтимий" № 5 е признато правото да придобие собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1429 по помощния план на зона "Парта", местност "Сенчин дол", землище Монтана и е възложено извършването на оценка върху 1000 кв. метра от имота. В заповедта е отразено да се съобщи освен на ползвателя Григор Йорданов Иванов, още и на собствениците Томо Рангелов Колов, Мария Генчева Георгиева и Мариола Давидова Генчова. От приложените по делото три броя удостоверения за наследници се установява, че Зоя Ангелова Кузманова е наследница и на Мария Генчева Георгиева и на Мариола Давидова Генчева, поради което се явява неоснователно възражението на представителя на Върховната административна прокуратура, че решението на Административен съд - Монтана е недопустимо като постановено по недопустима жалба, поради липса на правен интерес. Фактът, че жалбоподателката пред първата инстанция Зоя Ангелова Кузманова е адресат на издадената заповед е достатъчен за да обоснове наличието на правен интерес и не е необходимо да се изследва обстоятелството дали е наследница на бивш собственик на земеделска земя - лозе (овощна градина), за която да е постановено решение за възстановяване на собственост по реда на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Посочената разпоредба касае съвсем друга процедура свързана с изготвянето на план на новообразуваните имоти и няма отношение към първичното трансформиране на правото на ползване в право на собственост, докато след влизане в сила на ПНИ се касае за последващо такова, което обаче не е предмет на спора. Предвид изложеното, постановеното от Административен съд Монтана решение е допустимо. Същото е и съобразено с материалния закон, за което касационно основание съдът е длъжен служебно да следи съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, дори и в касационната жалба да липсват такива оплаквания. Ползвателят Григор Йорданов Иванов изобщо не оспорва обстоятелството, че е имало проведена предходна процедура по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция) и че не е заплатил оценката по изготвения оценителен протокол. При тези обективни данни правата му да иска преобразуване на правото на ползване в право на собственост се явяват преклудирани и същият не би могъл да се възползва от новирания срок с разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПМС № 456/1997 г. - до 31 януари 1998 година. Правоимащи по § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, както и по § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ са само тези ползватели, които не са заявили правата си до този момент в предходните срокове и не е проведена предходна процедура по закупуване на предоставен за ползване имот. В обжалваната от Зоя Кузманова заповед № 1799 от 08.07.2008 г. не е посочено точно по коя молба е произнасянето на Кмета на Община Монтана - ако е тази от 1992 година, повторното разглеждане на същия въпрос е недопустимо, а ако евентуално има друга подадена молба в новия срок от 1997 година (няма приложена такава в административната преписка), разглеждането й по същество също е недопустимо. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,