Решение № 4686 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7034/2016 г.

Решение № 4686 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7034/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на К. М. Б. с адрес: гр. К., ул. "Д." №..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Асадурян, против решение № 694/11.04.2016 г. на Административен съд /АС/ - П., постановено по адм. д. № 3327/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16001615001033-091-001/2.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП с решение № 935/10.12.2015 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1098.33 лв. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - П. ЦУ на НАП - гр. П., ул. "С." №... - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Григорова по съображения, изложени в писмено становище, депозирано в срока и по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледани по същество, частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16001615001033-091-001/2.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП с решение № 935/10.12.2015 г., с който е отказан данъчен кредит в размер на 18 944.28 лв. за закупени активи преди регистрацията по ЗДДС на основание чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС вр. чл. 61, ал. 1 ППЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, За да отхвърли жалбата, е обосновал извод, че РА е издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същият в оспорената част е материално законосъобразен. Позовал се е на разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗДДС, според която правото на приспадане по чл. 74 не възниква и не може да се упражни, ако регистрационният опис е подаден след 45-ия ден от датата на регистрацията. Според него подадената от лицето справка не може да замести регистрационния опис по образец, тъй като не отговаря на изискуемото от закона съдържание. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо. Конкретни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения второ и трето АПК не се съдържат в касационната жалба, макар нормите да са посочени, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК не следва да бъдат обсъждани. Правилно първостепенният съд е приел, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП, приложена по делото. РА е издаден от компетентни орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). По материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение настоящата касационна инстанция намира следното: Фактическата обстановка е точно установена и по нея не е налице спор между страните. Жалбоподателят е регистриран по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 от закона с Акт за регистрация № 160421300021239/10.11.2013 г., считано от същата дата, която е и дата на връчването му. Заедно със заявлението за регистрация вх. № 2975/31.10.2014 г. е подал справка за получените фактури и плащания за периода 1.10.2013 г. - 30.09.2014 г. Според изложените мотиви в ревизионния доклад /РД/ и РА органите по приходите не оспорват, че по отношение на активите са налице предпоставките по чл. 74, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗДДС. П. са двама от доставчиците и е прието след извършените насрещни проверки, че доставките са реално осъществени. Оспорено е правото на приспадане по фактурите за услуги с мотиви за това, че те не са свързани с регистрацията на лицето по реда на ТЗ. То не притежава такава регистрация. Регистрирано е като земеделски производител от 3.06.2013 г. /стр. 5 от решението на решаващия орган/. Безспорно справката на фактурите е подадена преди датата на регистрацията по ЗДДС, а не след нея, и не представлява регистрационен опис по образеца /приложение № 2 към чл. 61, ал. 1 ППЗДДС/. В него се съдържат данни за документа за придобиване /номер и дата на фактурите/, данни за контрагента /издател на фактурата и идентификационен номер по ДДС/, предмет на стопанската операция /услуга, материали, ДМА, авансово плащане/, начин на плащане. Няма законова забрана регистрационният опис да бъде подаден преди регистрацията по ЗДДС заедно със заявлението за регистрация, няма и изрично законово изискване той да бъде подаден задължително след датата на регистрацията по ЗДДС, поради което настоящата касационна инстанция намира, че при подаването на регистрационният опис в случая е спазен срокът по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС. В този смисъл е и приетото от ВАС, първо отд. решение № 12790/28.10.2014 г. по адм. д. № 1661/2014 г. В подадената заедно със заявлението за регистрация справка се съдържа необходимата на данъчната администрация информация, въз основа на която да извършат необходимите проверки с цел установяване наличието на материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, поради което обстоятелството, че тази справка не отговаря напълно на образеца на регистрационен опис, представляващ приложение № 2 към чл. 61, ал. 1 ППЗДДС, не е основание това право да бъде отказано. Щом разполага с необходимата информация, за да установи, че изискванията по същество са изпълнени, данъчната администрация не може да налага допълнителни условия във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък. Това право не може да бъде отречено с мотива, че лицето не е изпълнило задълженията, произтичащи от формалните изисквания, установени в националната правна уредба /решение на СЕС от 8 май 2008 г. по дело Ecotrade, C-95/07 и C-96/07, т. 63, решение на СЕС от 30 септември 2010 г. по дело Uszodaepito, C-392/09, т. 39, решение на СЕС от 21 октомври 2010 г. по дело C-385/09, Nidera, т. 42, решение на СЕС от 1 март 2012 г. по дело C-280/10, P. T., т. 43, решение на СЕС от 11 декември 2014 г. по дело C-590/13, Idexx, т. 35, т. 37, решение на СЕС по дело C-284/11, EMS-B. T., т. 62/. Решението на СЕС от 1 март 2012 г. по дело C-280/10, P. T. е постановено във връзка с правен спор пред националната юрисдикция, свързан с приспадане на данък за придобит актив преди регистрацията на дружеството, и според него това право не може да бъде отказано, когато фактурата, издадена преди регистрацията и идентификацията на дружеството за целите на ДДС, е била издадена на името на съдружниците на последното. Решение на СЕС от 11 декември 2014 г. по дело C-590/13, Idexx е постановено във връзка с правен спор пред националната юрисдикция, свързан с приспадане на данък във връзка с вътреобщностни придобивания, и и според него това право не може да бъде отказано, когато дружеството не е отразило фактурите в дневника по ДДС. С оглед изложеното правото на данъчен кредит следва да бъде признато по фактурите за придобити активи преди регистрацията, а именно - трактор "Ferrari", модел "Cobran", заприходен по сметка 204 "Машини и оборудване" с отчетна стойност 71 876.75 лв. /фактура № 1..... 139/25.08.2014 г. за авансово плащане с ДДС - 1 416.67 лв. и фактура № 820/17.10.2014 г. с ДДС 12 958.68 лв., издадени от "А." ООД/; ограда, заприходена по сметка 207 "Съоръжения" с отчетна стойност 4 102.50 лв. /фактура № 1.... 1392/10.12.2013 г. с ДДС 412.50 лв., фактура № 1...2113/15.09.2014 г. с ДДС 408 лв., издадени от "М. 2012" ЕООД, и фактура № 96/16.09.2014 г. с ДДС 88.37 лв., издадена от ЕТ "М.-П. С."/, торове и препарати на стойност 1 343.33 лв. по фактура № 1.... 27408/10.09.2014 г., издадена от "АР-95"- ООД, с ДДС 268.67 лв. /общо ДДС 15 552.89 лв./. Останалите фактури имат за предмет предоставяне на услуги, свързани основно с обработване на земята /дискуване, торене/ и др., които не представляват активи по смисъла на Закона за счетоводството и не са услуги, свързани с регистрация по реда на ТЗ по смисъла на чл. 74, ал. 3 ЗДДС. П. това за тези услуги не е налице право на данъчен кредит. Тъй като решението на Пловдивския административен съд е постановено при неправилно прилагане на материалния закон в частта му, в която е отхвърлена жалбата на лицето против РА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 15 552.89 лв. за закупени активи преди регистрацията по ЗДДС, то в тази част същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски: На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се присъждат разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. В първоинстанционното производство жалбоподателят и ответникът своевременно са заявили исканията си за присъждане на разноски. От жалбоподателя са направени разноски в размер на 1 710 лв. /адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса/. За касационното производство същият не е заявил искане за присъждане на разноски. Такова е заявено само от ответника. За първоинстанционното производство разноски по компенсация в размер на 936.48 лв. се дължат на жалбоподателя, а на ответника по касация за настоящото съдебно производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.54 лв. Общо за двете съдебни производства на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 585.94 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение