Решение № 421 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 577/2008 г.

Решение № 421 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 577/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Карелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр.59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на С. С. М. от гр. Р. срещу решение № 201 от 22.11.2007 г., постановено по гр.д. № 320/2007 г. на Разградския окръжен съд в частта, в която е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от нея против О. Р. иск с пр. осн. чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване на владението на недвижим имот, състоящ се от 170/290 ид. части от дворно място, цялото от 290 кв. м. и първи етаж от построената в същото двуетажна жилищна сграда, за който в кв. 41д по плана на гр. Р. е отреден УПИ *. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост /касационни основания по чл. 218 б, ал. 1, б. "в" ГПК/. Касаторката моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от нея ревандикационен иск да бъде уважен. Ответникът по касация - О. Р. оспорва касационната жалба по съображения изложени в представена по делото писмена защита. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлeжна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли предявеният ревандикационен иск за собственост въззивният съд е приел, че от една страна договорът от 25.07.1989 г. за продажба на процесния недвижим имот от касаторката С. С. М. на Обнс, гр. Р., е нищожен като сключен в противоречие с императивни изисквания на действащия към неговото сключване закон /чл. 26 ЗСГ (отм.). От друга страна е уважил възражението на О. Р. за изтекла придобивна давност направено за пръв път пред въззивната инстанция, което се оспорва в касационната жалба. Наведените в жалбата доводи обосновават неправилност именно на изводите в тази част. Решението е правилно. Въззивната инстанция правилно е приела, че в полза на ответната община е изтекла дългата 10 годишна придобивна давност. В подкрепа на този извод са представените пред въззивната инстанция писмени доказателства - настанителни заповеди и договори за отдаване под наем на процесния имот за периода от 1996 г. до 2009 г. като исковата молба е заведена на 28.02. 2007 г. Тези доказателства установяват по несъмнен начин, че О. Р. е осъществявала както фактическото владение на имота, като го е държала, чрез настанените в него лица, така и съзнанието, че имота представлява общинска собственост. За това именно е извършвала сделки на управление с него - отдавала го е под наем в качеството му на общински имот. Независимо, че О. е юридически лице няма пречка същата да придобива недвижимости чрез давностно владение, което изрично е признато, както в ЗС/ чл. 79/, така и в ЗОС /чл. 34, ал. 18/ като освен фактическо държане на вещта, чрез своите органи да има и "анимус" за своене на вещта. Същевременно през целия период от извършената продажба на имота през 1989 г. до 2007 г., касаторката ищца не е смущавала това владение по никакъв начин. Същата е започнала да плаща данъци за имота едва през 2007 г. Без значение за горните изводи е обстоятелството, че за имота не е бил съставен акт за държавна, респ. общинска собственост, доколкото този акт не създава права, а само ги отразява. Същото се отнася и до обстоятелството, че процесния парцел ****е води като собственост на ищцата. Това само по себе си не я прави собственик на парцела, ако правото на собственост не е придобито по някой от предвидените в закона способи. С оглед на изложеното, въззивният съд правилно е приел, че ищцата не е собственик на процесния имот, че такъв собственик е общината, която го владее на това основание и е отхвърлил предявения иск с пр. осн. чл. 108 ЗС. Решението не страда от пороци, водещи до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.