Решение № 1778 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7425/2009 г.

Решение № 1778 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7425/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "НЕКТАР ТЕРАПЕВТИК СИСТЕМС" Инк., САЩ, подадена чрез процесуалния представител адв. Румен Котов против Решение № 10 от 26.02.2009 г., постановено от Административен съд - София-град (АССГ) по адм. дело № 6355/2008 г. По изложени доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяна на решението. Ответникът - Патентно ведомство на РБ, представлявано от юрк. Политов оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, установи следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "НЕКТАР ТЕРАПЕВТИК СИСТЕМС" Инк., САЩ против Решение № 256/04.07.2008 г. на отдел "Спорове" при Патентното ведомство на РБ, утвърдено от председателя на последното, с което е потвърдено решението на експертизния отдел по "Химия, биотехнологии, сортове растения и породи животни" (ХБСРПЖ) за прекратяване на производството по заявка за патент за изобретение рег. № 105377 "Устройство с модулираща устойчивост на потока на аерозолизиран активен агент". По делото е безспорно, че административното производство е започнало по заявление за издаване на патент вх. № 105377/23.03.2001 г. за изобретение "Устройство с модулираща устойчивост на потока на аерозолизиран активен агент". При извършената предварителна експертиза и експертиза за допустимост на правната закрила експертизният отдел по ХБСРПЖ е установил, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 38 от ЗПРПМ и е поканил заявителя в срок от три месеца от получаване на становището да отстрани конкретно посочените в последното пороци, указал е, че при неспазване на посочения по-горе срок ПВ ще вземе решение в съответствие с чл. 46а, ал. 1 от ЗПРПМ за прекратяване на производството. В становището е посочено, че при необходимост срокът за отговор може да бъде удължен съгласно чл. 48 от ЗПРПМ с молба, подадена преди изтичане на срока (лист 73 от делото). Становището е получено от заявителя на 23.04.2007 г., видно от приложената по делото обратна разписка (лист76 от делото). Срокът е изтекъл на 23.07.2007 г. По делото е приложена молба за удължаване на срока от 26.07.2007 г., т. е. след изтичане на срока. Производството е прекратено с Решение № 105377 от 30.07.2007 г. Последното е обжалвано пред отдел "Спорове" с жалба от 24.10.2007 г., към която е приложено становище и преработен текст на заявката. Жалбата е разгледана и с Решение № 256/04.07.2008 г. на отдел "Спорове" при Патентното ведомство на РБ, утвърдено от председателя на последното, е потвърдено решението на експертизния отдел по ХБСРПЖ за прекратяване на производството на осн. чл. 58, ал. 3, т. 1 от ЗПРПМ, във вр. с чл. 46а, ал. 1 от ЗПРПМ. При така установените фактически обстоятелства, АССГ е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспореното решение, като издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Обсъдена е разпоредбата на чл. 46а, ал. 1, съгласно който "когато се констатират недостатъци, заявителят се уведомява за това и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако заявителят не отговори в този срок или не отстрани недостатъците, се взема решение за прекратяване на производството". По молба на заявителя, подадена преди изтичане на сроковете по чл. 46а, този срок може да бъде продължаван с три месеца, но не повече от два пъти, при заплащане на съответни такси - чл. 48 от ЗПРПМ. Според АССГ така предвидения срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на заявителя да коригира заявката си, респективно да внесе поправки и уточнения в претенцията си. Като правна последица на неспазване на предвидения срок от заявителя, законодателят е предвидил прекратяване на производството по искането за регистрация. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Оплакването, което се прави в касационната жалба е за неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗПРПМ, във връзка с чл. 46а, ал. 1 от същия закон. Според касаторът с изтичането на тримесечния срок за отговор по чл. 46а, ал. 1 от ЗПРПМ не се погасява правото на заявителя да отговори и да представи необходимите документи, тъй като той може да упражни правото си на жалба пред отдел "Спорове" по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 46а, ал. 1 от ЗПРПМ, когато в производството по предварителна експертиза по чл. 37, 38 и 40 от закона, експертизният отдел констатира недостатъци, заявителят се уведомява за това и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако заявителят не отговори в този срок или не отстрани недостатъците, се взема решение за прекратяване на производството. Следователно, като санкция за неспазване на тримесечния срок, законодателят е предвидил прекратяване на производството по подадената заявка. Обжалването на решението за прекратяване може да се извърши пред отдела по спорове по административен ред. В този смисъл оплакването на касатора, че след като е предвидено обжалване по административен ред на решението за прекратяване, то срокът по чл. 46а, ал. 1 не е преклузивен и дори след изтичането му заявителят може да отстрани нередовностите на заявката си, е неоснователно. След като е предвидена санкция за неспазване на тримесечния срок и тя е прекратяване на административното производство, не би могло да се дава нова възможност на заявителя за отстраняване на нередовностите на заявката си или за вземане на становище. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 46а, ал. 2 от ЗПРПМ, която предвижда отказ от регистрация при неотстраняване на несъответствия на заявката по чл. 6, ал. 2 и 4 и чл. 7 от ЗПРПМ. Прекратяването на производството дава възможност на заявителя на подаде нова заявка за същото искане, докато при отказ това не е възможно, което води до различна степен на правните последици при двете хипотези. Предвид на изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ПВ, жалбоподателят следва да заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,