Решение № 3649 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13509/2009 г.

Решение № 3649 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13509/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Димитров Димитров от гр. София срещу решение № 60/19.06.2009 г. по адм. дело № 1392/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1730/14.07.2008 г., издадена от ректора на УНСС, за отписване на Димитров от докторантура, като задочен докторант по държавна поръчка към катедра "Икономикс", без право на защита на дисертация, считано от 10.06.2008 г. Излагат се доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на първоинстанционното решение. Ответникът - ректорът на УНСС, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Подробни съображения са развити в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на спора пред АССГ е единствено дали издадената заповед от ректора на УНСС е нищожна предвид въведеното в жалбата твърдение, че тя не е подписана от него, а от неизвестно лице. Следва да се отбележи, че контрол за нейната материална законосъобразност административният съд не е имал компетентност да упражни поради просрочието на жалбата с 5 месеца. Поради това изложените в решението мотиви в тази насока са без правно значение, както и аргументите на участващия по делото прокурор. С оглед на събраните от решаващия съд доказателства, правилно е прието, че не е налице нищожност на административния акт. В съответствие с разпоредбата на чл. 183 от ГПК, пълномощникът на ответната страна е представил по делото както заверен препис от оригинала на процесната заповед, съдържащ подписа на издателя й - ректора на УННС, така и оригинала на същата за извършване на съдебна констатация, при която се е установила пълна идентичност между двата документа. Представено е и копие на изпратения и съответно получен от жалбоподателя препис от заповедта за отписване (също идентичен като номер, дата и текст с оригинала). Вярно е, че същият не съдържа подпис на издателя, а на лице - деловодител в УНСС. Последното обаче, съгласно задължения си по длъжностна характеристика, го е издало като заверен препис на оригинала, като на мястото на подписа на ректора е направена отметка /п/, под която отметка и под положения печат на висшето училище служителят се е подписал. Освен това е поставен и печат "вярно с оригинала". При това положение завереният препис се ползва със същата доказателствена сила както оригинала (арг. от чл. 179, ал. 2 от ГПК), твърдението за нищожност на това основание е несъстоятелно и правилно съдът не е назначил поисканата от жалбоподателя съдебно-графологическа експертиза със задача да даде заключение дали подписът върху преписа е положен от ректора на УНСС. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и решението на АССГ следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се осъди жалбоподателят на заплати на УНСС сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,