Решение № 3551 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5291/2019 г.

Решение № 3551 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5291/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция ОДОП С. срещу решение № 875 от 14.02.2019 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 13795/2017 г. С него се отменя ревизионен акт № Р-29002916003680-091-001/23.05.2017 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП С., в частта на установени задължения по КСО и ЗЗО за периода от 1.03.2012 г. до 31.12.2015 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, "Сименс" ЕООД чрез процесуални представители адвокати Евтимов и Матеева от САК взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Сименс" ЕООД, представлявано от управители срещу ревизионен акт № Р-29002916003680-091-001 от 23.05.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП С. в частите за задължения по КСО и ЗЗО в периода 1.03.2012. до 31.12.2015 г. в общ размер на 346274. 35 лева и лихви в размер на 89630. 95 лева, представляващи допълнително начислени вноски за ДОО, за универсален пенсионен фонд, за професионален пенсионен фонд и за здравно осигуряване. Установените задължения са във връзка с допълнително материално стимулиране-премии, изплатено на служителите на дружеството. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил ревизионния акт в обжалваните части. Установено е, че в края на всяка година през месец декември, съгласно заповед се изплащат годишни бонуси /премии/ на всички служители в компанията. Премиите са отчитани като осигурителен доход само в месеца, в който са изплащани, само в месец декември, а доходът не се е разпределял за цялата година равномерно. Съответно за изплатените допълнителни суми към трудовите възнаграждения има подавани данни за декларирани задължения с декларация образец № 6 само за месец декември на 2012, 2013, 2014 и 2015 г. Съдът е установил от представените Вътрешни правила за структурата и организацията на работната заплата на дружеството, че работниците и служителите по трудово правоотношение получават под формата на допълнително възнаграждение и годишна премия - чл. 11 за постигане целите, договорени и записани предварително на индивидуална или групова основа. То се изплаща веднъж годишно след края на финансовата година и след завършването на процеса по оценка на представянето. Тъй като е базирано на представянето заплащането може да варира от нула до 200% в зависимост от степента на постигането на целите. Работодателят не гарантира минимален размер на премията, нито дължи авансови плащания през годината, като преди края на финансовата година се изплаща премия само на служител който напуска. Съдът е установил от приложените правила, че изплащането на годишната премия е в края на всяка финансова година и се извършва въз основа на заповед от управителите на дружеството. Ревизиращия екип, позовавайки се на чл. 6, ал. 2 КСО и на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение и за доходите върху които се правят осигурителни вноски е разпределил изплатените премии по месеците за целия период и е извършил корекция в посока увеличение на осигурителния доход за предходните месеци. От заключение на съдебно счетоводна експертиза съдът е установил, че служителите на дружеството не са получавали премии в един и същ размер всяка година, както и че не са извършвани авансови плащания. Премиите са начислявани като задължение на работодателя към служителите след приключване на оценяване на представянето, съгласно утвърдена процедура. Размерът на премиите през месец декември за съответната година не е посочван като допълнително възнаграждение във фишовете на работната заплата за предходните месеци. От установеното от фактическа страна съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в обжалваните части при липса на спор от фактическа страна по фактите. При анализ на разпоредбата на чл. 6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски съдът е приел, че сумите които са изплащани като премии не могат да бъдат включени в основната заплата, нито имат характер на допълнително възнаграждение, тъй като не произтичат от нормативен акт, нито от индивидуалните трудови договори. Те са уредени с вътрешни правила, нямат задължителен характер и определен размер и не могат да бъдат изисквани от работниците и служителите. Следователно те се характеризират като такива по чл. 13, ал. 1, т. 1 от НСОРЗ като друго допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер - чл. 15 НСОРЗ. При липса на норма, която да налага пропорционално разпределение на ДМС през предходните месеци и да коригира осигурителния доход за тях осигурителния доход се променя само за месеца, през който е изплатен премиалния доход. Прието е, че разпоредбата на чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ включва и непостоянните допълнителни възнаграждения в размера на годишната данъчна основа, но тази разпоредба не може да се тълкува разширително и не може да обоснове пропорционално разпледеление на ДМС за целия предходен период. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена еднозначно и по нея не се спори от страните в съдебното производство, поради което извлечените доводи в касационната жалба за необоснованост на решението са неоснователни. По отношение приложението на материалния закон съдът е длъжен служебно да провери съответствието на решението с него - чл. 218, ал. 2 АПК. След служебната проверка, настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е приложил правилно материалните норми относими към спора с оглед установените факти от които следват правата на страните. Правилен е изведения правен извод за нарушение от страна на административния орган, извършил ревизията, за дължимост на вноски с основание по КСО и ЗЗО за допълнителни начисления. Материалните норми изтълкувани и приложени от съда са в съответствие с целта и смисъла на закона и е верен извода, че е недопустимо разширителното им тълкуване и смесване на данъчните задължения с тези по КСО и ЗЗО. Съществените изводи за правилното решаване на спора са, че изплатените премии са друго допълнително трудово възнаграждение, не е задължение на работодателя и се изплащат само по преценка, не се изплаща авансово и е с непостоянен характер и не е уредено в закон и трудовия договор. При тези характеристики изведения правен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в обжалваните части се споделя от настоящия съдебен състав, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при отсъствие на основания за отмяната му. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 8400 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение