Решение № 5698 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 452/2014 г.
ВАСVI отделение25.04.2014 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 4884 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 13922 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви
Решение № 5698 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 452/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Валентин Петков Борисов от гр. София против решение № 4884 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 13922 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № РО-755 от 15.11.2012 г. на Директора на СУ "Социално осигуряване". Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК и съществени нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-755/15.11.2012 г. на Директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), потвърждаващо разпореждане № 213-00-5602-1/14.09.2012 г., с което на Валентин Петков Борисов от гр. София е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица поради неизпълнение на условието по чл. 54а, ал. 1 от КСО за дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването на 5.06.2012 г. На основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Като издател на оспореното разпореждане е посочен "гл. експерт по осиг. ПОБГВ" Виолета Иванова съгласно заповед № 225/09.08.2012 г. на Гл. директор СУСО - гр. София. На основание чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК подписът на посоченото длъжностно лице е задължителен реквизит на разпореждането и предпоставка за неговата валидност. При положение, че разпореждането не е подписано от компетентния административен орган, не може да се приеме, че е налице волеизявление на същия орган за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. В производството по административно обжалване по реда на чл. 117 от КСО ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт е длъжен в рамките на упражнявания от него административен контрол за законосъобразност да извърши проверка за валидността на разпореждането и за материалната компетентност на органа, който го е издал. В съдебно заседание на 25.03.2013 г. жалбоподателят е представил получения от него екземпляр от разпореждането, в което не се съдържа подпис на посоченото за издател длъжностно лице. В приложения в административната преписка заверен препис на разпореждането също липсва подпис на длъжностното лице - гл. експерт по осиг. ПОБГВ. След като е констатирал идентичността на двете разпореждания, Административен съд София - град е бил длъжен служебно да извърши проверка за съответствието на оспореното разпореждане с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, като изиска оригинала. Такава проверка не е била извършена, а в постановеното решение съдът не е коментирал възражението на жалбоподателя за невалидност на разпореждането, с което му е отказано отпускане на обезщетение и правното действие на неподписания административен акт. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 1 - 3 от АПК, което налага отмяната му и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,