Решение № 20 от 27.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 830/2008 г.

Решение № 20 от 27.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 830/2008 г., II о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на едноличен търговец Б. М. Х. с едноименна фирма със седалище в гр. Х. за отмяна по реда на чл. 303, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 311/30.04.2008 г., постановено по т. д. № 573/2007 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, първо отделение. С това решение след отмяна на въззивното отхвърлително решение на Хасковския окръжен съд № 164/11.06.2007 г. по в. гр. дело № 62/2007 г. Върховният съд е постановил решение по съществото на спора, с което е осъдил молителят-ответник по делото да заплати на "Х." А., гр. С. сумата 5 139,30 лева, представляваща незаплатена цена на получена стока по четири броя фактури от месец юни 2001 г. ведно със законната лихва, считано от 18.03.2004 г. до окончателното й изплащане; обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 1 948,30 лева за периода до предявяването на иска, както и 607,93 лева съдебни разноски. В молбата за отмяна се сочат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303, т. 4 ГПК, тъй като по същото дело ВКС с решение № 1172/10.01.2007 г. по т. д. № 749/2006 г. е отменил първоначално постановеното от Хасковския окръжен съд осъдително решение по в. гр. д. № 623/2005 г. и е върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд. Твърди се наличие на противоречие между двете решения на ВКС постановени по едно и също дело, образувано между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание. Иска се отмяна на влязлото в сила решение на ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Търговска колегия на ВКС. Ответникът по молбата за отмяна "Х." А., гр. С. поддържа становище, че не е налице твърдяното основание за отмяна на постановеното решение на ВКС, тъй като липсва влязло в сила решение по друго дело, което му противоречи. Цитираните в молбата две решения на ВКС са постановени по едно и също дело, като едното от тях е отменително, а не по съществото на спора. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания, доводите на страните и след проверка на данните по делото намира, че молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Съгласно разпоредбата на чл. 303, т. 4 ГПК отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да е налице посоченото основание за отмяна, трябва да бъде констатирано противоречие между две влезли в сила решения при пълна идентичност на делата, по които са постановени. С оглед естеството на института, на отмяна подлежат само актове, които разрешават въпросите по даден спор със сила на пресъдено нещо между едни и същи страни. По тази причина, не подлежат на отмяна отменителните решения на ВКС, с които делото се връща за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като тези решения не са по съществото на спора и не се ползуват със сила на пресъдено нещо. В този смисъл е постоянната съдебна практика, обобщена в Постановление № 2/29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд. В случая, видно от данните по делото, не е налице твърдяната хипотеза на чл. 303, т. 4 ГПК, тъй като посочените от молителя две решения на ВКС са постановени по едно и също дело. Не е налице влязло в сила решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска (№ 311/30.04.2008 г. по т. д. № 573/2007 г. на ВКС - ТК, I т. о.), защото предходното отменително решение на ВКС (№ 1172/19.01.2007 г. по т. д. № 749/2006 г. на ВКС - ТК, II т. о.) не се ползува със сила на пресъдено нещо. То е постановено по същото дело и с него не се решава спора по същество, а след отмяна на първото въззивно решение на Хасковския окръжен съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. По изложените съображения, тъй като не е налице основание по смисъла на чл. 303, т. 4 ГПК за отмяна на атакуваното решение, молбата за отмяна не следва да бъде уважена, поради което съставът на Търговска колегия на Върховния касационен съд