Решение № 10745 от 25.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1742/2012 г.

Решение № 10745 от 25.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1742/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 733/28.12.2011 г., постановено по адм. д. № 722/2011 г. Административен съд гр. Плевен е отхвърлил жалбата на Милко Георгиев Иванов от гр. Плевен срещу решение № 35/08.07.2011 г. на директора на РУСО гр. Плевен в частта, с която се иска да бъдат взети предвид данните от представено удостоверение № АС-УП-743 от 30.06.2009 г. за зачитане на стаж по реда на чл. 76, ал. 1, б. "е" от ППЗП (отм.). Отменил е решение № 35/08.07.2011 г. на директора на РУСО гр. Плевен в частта, с която е отхвърлена жалбата на Милко Георгиев Иванов от 13.04.2011 г. срещу разпореждане № 15/27.01.2011 г. на ръководител "ПО" в частта относно отказ за зачитане на втора категория труд на стажа за периоди: 01.07.1986 г. Ч31.07.1986 г., 15.10.1986-30.11.1986 г., 01.07.1987 г. -30.11.1987 г. и за включване на осигурителен доход 3379,35 лева за 1987 г. при изчисляване на ИК на пенсията. Върнал е пенсионната преписка на административния орган за произнасяне при съобразяване с мотивите в настоящето решение. Осъдил е Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен да плати в полза на Милко Георгиев Иванов сумата от 90 лева, разноски по делото по съразмерност на уважената част. Срещу това решение в частта, в която оспореният административен акт е отменен, е подадена касационна жалба от директора на РУСО гр. Плевен с оплакване, че е неправилно и в противоречие с материалния закон. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото - Милко Георгиев Иванов се представлява от адв. Петрова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Административен съд гр. Плевен в обжалвана част на решението е изложил обосновани мотиви относно правилното прилагане на релевантните за спора материалноправни норми. По делото безспорно е установено, че Милко Иванов е работил като учител в ПГ по ПСТТ "Г. С. Раковски" гр. Плевен. За спорните периоди: 01.07.1986 г. -31.07.1986 г., 15.10.1986 г. - 30.11.1986 г., 01.07.1987 г. - 30.11.1987 г. Иванов е работил като комбайнер в МТС - Тръстеник /сега "ХМС" ООД - гр. Тръстеник/ по ПМС № 22/1976 и РМС № 178/1973 г. за временна работа в селското стопанство. По делото въз основа на назначената експертиза е прието, че са налични само ведомостите за заплати, от които е видно, че възнаграждението на Иванов е заплащано въз основа на изработеното от него по нормите и разценките валидни за селското стопанство. Начислявани са и суми за допълнително материално стимулиране. По отношение на сумата 3379,35 лева, получена през периода 01.07.1987 г. -30.11.1987 г., за работа като комбайнер му е начислявано трудово възнаграждение при равни условия с другите членове на бригадата - по тарифна ставка и ДМС за условия на труд, като са внесени всички осигурителни вноски върху тази сума. При тази безспорна фактическа обстановка съдът е поставил спорния въпрос по делото - отработеното бреме за посочените по-горе периоди следва ли да се зачете за осигурителен стаж и дали евентуалното зачитане води до промяна на правните изводи, които е направил осигурителния орган при определяне на индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО - следва ли да се вземе предвид общия осигурителен доход. Първоинстанционният съд е приел оспорения административен акт в процесната част за незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Анализирал е твърденията на административния орган, че съгласно Наредбата за използуване труда на работници и служители през свободното им време и на граждани, незаети в общественото производство, /Приета с ПМС № 69 от 29.12.1984 г., обн., ДВ, бр. 3 от 11.01.1985 г., отм., бр. 48 от 23.06.1987 г./, лицата, работещи по нея, не са осигурени за пенсия. Обосновано е изложил своето становище, че чл. 2 на цитираната Наредбата касае различни от настоящия случаи. Иванов е работил в селското стопанство по друг ред, по ПМС № 22/1976 г. и Решение на МС № 178/1973 г. Освен това, чл. 7, ал. 5 от Наредбата касае случая на работа по допълнителен трудов договор при същия работодател, а не при друг работодател. Трудов договор при друг работодател може да бъде сключван само за част от законоустановеното работно време - чл. 8 от наредбата, а процесният случай касае работа за цялото законоустановено работно време. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно. Изводът, че правният спор, заявен с жалбата на Милко Иванов не попада в хипотезата на чл. 7, ал. 6 от цитираната по-горе наредба, е правилен, защото чл. 7 от Наредбата за използуване труда на работници и служители през свободното време и на граждани, незаети в общественото производство регламентира допълнителен трудов договор на работник или служител, но с предприятието, където този работник или служител е на постоянна работа. На т. нар. втори трудов договор е посветен чл. 8 от наредбата, но той определя осигурителната вноска само на домакини и учащи се (ал. 5), а не и тази на работниците и служителите, които са на постоянна работа в друго предприятие. Правилна е преценката на АС-Плевен, че Милко Иванов е работил при условията на специална правна уредба, касаеща работещите в селското стопанство - ПМС № 22/1976 г. и Решение на МС № 178/1973 г., а не предпоставките за втори трудов договор при условията на чл. 2 по наредбата. За този трудов договор, който е втори за лицето, но по който е полагал труд на пълен работен ден, по време на отпуск по първия трудов договор, са внасяни всички осигурителни вноски въз основа на реално полученото възнаграждение, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от КСО - зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по- благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: т. 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. Правилен е изводът на съда в обжалваната част на решението, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но част от него не е съобразен с административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което е бил частично отменен, а преписката - върната за ново произнасяне от ръководителя на "ПО" при РУСО гр. Плевен. Обжалваното решение е правилно и обосновано и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,