Решение № 10959 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1115/2017 г.

Решение № 10959 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1115/2017 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. М. и Ц. С. Г., срещу Решение № 2169/15.11.2016 г. по адм. дело № 775/2016 г. на Административен съд П. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Претендират се разноски. Подадена е и частна жалба от Д. С. М. и Ц. С. Г., срещу Решение № 2169/15.11.2016 г., по адм. д. № 775/2016 г. на Административен съд П., в частта, с която производството по делото е прекратено. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по същество по възраженията му. Ответниците: "Салина 94" ООД и О. К., в писмени възражения, оспорват касационната и частната жалби и молят за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Ответникът община Карлово претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Счита за обосновано и обжалваното решение в прекратителната му производството част и предлага да се остави без уважение частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната и частната жалба за процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с наведените оплаквания и провери решението, намира същите за НЕОСНОВАТЕЛНИ: С. З. № 18-1560/25.02.2016 г. на началника на СГКК- П. към АГКК е одобрено изменението в КККР на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. С., при което се отстранява непълнота и грешка при отразяване на границите на УПИ VII, кв. 15а с идентификатор 36498.504.2511, състоящо се в: нанасяне на нови обекти в КККР: ПИ с ид. 36498.504.37; ПИ с ид. № 36498.504.38; сгради с ид. № 36498.504.37.1; 36498.504.37.2; 36498.504.37.3; 36498.504.37.4; промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: ПИ с ид. № 36498.504.341.1; № 36498.504.2510 и № 36498.504.9560; заличени обекти от КККР: ПИ с ид. № 36498.504.2511; ПИ с ид. № 36498.504.2559; сгради с ид. № 36498.504.2511.1; 36498.504.2511.2; 36498.504.2511.3; 36498.504.2511.4, съгласно приложената скица-проект за това изменение. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Д. С. М. и Ц. С. Г. против Заповед № 18-1560/25.02.2016 г. на началника на СГКК- П. към АГКК в частта с която е одобрено изменението на КККР на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. С., състоящо се в отстраняване на непълнота и грешка с изменение на общата граница между ПИ със стар идентификатор № 36498.504.2511, съответно нов идентификатор № 36498.504.37, и ПИ с идентификатор № 36498.504.2510 и данните за площта на същите, съгласно приложената скица-проект за това изменение, и е оставил без разглеждане жалбата в останалата й част. Съдът е приел, че Д. С. М. и Ц. С. Г. са носители на право на собственост на 1500/10309 ид. ч. от ПИ с идентификатор № 36498.504.2510, но по отношение на нанесените нови обекти в КККР: ПИ с ид. 36498.504.37, извън общата му граница с ПИ с идентификатор № 36498.504.2510; ПИ с ид. № 36498.504.38; сгради с ид. № 36498.504.37.1; 36498.504.37.2; 36498. 504.37.3; 36498.504.37.4; променени граници на съществуващи обекти в КККР: ПИ с ид. № 36498.504.341.1; № 36498.504.9560 и заличени обекти от КККР: ПИ с ид. № 36498.504.2511; ПИ с ид. № 36498.504.2559; сгради с ид. № 36498.504.2511.1; 36498.504.2511.2; 36498.504.2511.3; 36498.504.2511.4, съгласно приложената скинца-проект за изменението, касаторите не се явяват собственици или носители на други вещни права, поради което не са пряко и непосредствено засегнати от оспорваната заповед в тази част и не се явяват заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. По отношение на останалата част от заповедта, въз основа на заключението на изслушаната и неоспорена съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че съществуващите непълноти и грешки в КК са отстранени в проекта за нейното изменение. Във връзка с твърдението за наличието на спор за материално право между Д. С. М. и Ц. С. Г. - от една страна, и "Салина 94" ООД - от друга, административният съд е счел, че с влезли в сила решения на Районен съд-Карлово, са отхвърлени вещноправните претенции на жалбоподателките за навлизането на имота на дружеството в част от техния имот. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В случая, както правилно е приел и административният съд, жалбоподателките не са заинтересовани лица от изменението, направено със заповед № 18 - 1560/25.02.2016 г. на началника на СГКК П., по отношение на нанесените нови обекти в КККР: ПИ с ид. 36498.504.37, извън общата му граница с ПИ с идентификатор № 36498.504.2510; ПИ с ид. № 36498.504.38; сгради с ид. № 36498.504.37.1; 36498.504.37.2; 36498. 504.37.3; 36498.504.37.4; променени граници на съществуващи обекти в КККР: ПИ с ид. № 36498.504.341.1; № 36498.504.9560 и заличени обекти от КККР: ПИ с ид. № 36498.504.2511; ПИ с ид. № 36498.504.2559; сгради с ид. № 36498.504.2511.1; 36498.504.2511.2; 36498.504.2511.3; 36498.504.2511.4, тъй като видно от представените в хода на производството доказателства, те се легитимират като собственици на 1500/10309 ид. ч. от ПИ с идентификатор № 36498.504.2510, който имот не се засяга от посоченото изменение. Поради това жалбоподателките не попадат в категорията на лицата, разполагащи с право да оспорват издадения административен акт в тази му част. Процесната заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, чл. 58, ал. 3 и ал. 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри. Действително наличието на непълнота и грешка в кадастъра е предпоставка за изменение на кадастралната карта при условията и по реда на чл. 54 от ЗКИР с цел отстраняването й и съобразяването на кадастралните данни с действителното положение на имотите. По делото е изяснено, че между страните са водени спорове за собственост, при което са налице влезли в сила Решение № 473/24.11.2015 г., постановено по гр. дело № 253/2013 г. и Решение № 409/17.10.2014 г., постановено по гр. дело № 665/2013 г., и двете по описа на Районен съд- Карлово. Съобразно тези решения е признато за установено по отношение на "Салина 94" ООД и община Карлово, че настоящите касатори не са собственици на части от УПИ VII - комунални услуги в кв. 15а по рег. план на гр. К. и ПИ 36498.504.2511, и изцяло е отхвърлена претенцията на Михалева и Ганчева, че са собственици на 1500 кв. м, съставляващи целия бивш имот 2467. От всички доказателства по делото, включително заключението на СТЕ, се установява, че с направено изменение по искане на "Салина 94" ООД се привеждат в съответствие данните по КККР с данните по нотариналния акт, с който дружеството се легитимира като собственик на УПИ VII-конмунални услуги, кв. 15а по плана на гр. К. По този начин съществуващите непълноти и грешки в КК са отстранени в проекта за нейното изменение и съгласно заключението на СТЕ с процесната заповед се възстановява както несъответствието в границите на имота на дружеството, така и несъответствието в площите. Предвид изложеното, оспорената Заповед № 18-1560/25.02.2016 г. на началника на СГКК- П. е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона. Като е отхвърлил жалбата на Д. С. М. и Ц. С. Г. в посчената част, Административен съд- П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на община Карлово за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за извършването им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение