Решение № 17441 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11670/2013 г.

Решение № 17441 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11670/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на КЗК, подадена чрез юрк. Ботева, против решение № 5945 от 26.04.2013 г., постановено по адм. д. № 13756/2012 г. по описа на ВАС - Четвърто отделение, отменящо решение № 1163 от 10.10.2012 г., постановено по преписка № КЗК-375/2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено нарушение по чл. 30 от ЗЗК от страна на "Екобулпак" АД и е наложена имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 274 460 лв., като вместо него е постановено, че не е извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК от страна на "Екобулпак" АД. С решението съставът на ВАС - Четвърто отделение е осъдил КЗК да заплати на "Екобулпак" АД разноски по делото в размер на 1313 лева. Касаторът формулира подробни съображения, обуславящи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на акта на КЗК. Претендират присъждането на разноски. Ответникът по касация - "Екобулпак" АД, моли чрез адв. Кюмюрджиев да бъде оставено в сила решението на ВАС - Четвърто отделение. Подробни аргументи се съдържат в писмени бележки. Счита за неоснователно искането на касационния жалбоподател за приобщаване към делото на разпечатки от проведени разговори, на основание чл. 251, във връзка с чл. 248 от ЗЕС, тъй като законодателят е регламентирал предоставянето на подобни данни за потребители, включително и трафични данни единствено при наличието на две хипотези - при засягане на националната сигурност и при разкриване на престъпление. Претиндира направените разноски по делото. Ответникът по касация - "Импакт Корпорейшън" АД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на КЗК. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид доводите на страните и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 АПК във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК, във връзка с чл. 64, ал. 1, ЗЗК, образувано по жалба на "Екобулпак" АД, гр. София, е упражнил контрол за законосъобразност на Решение № 1163 от 10.10.2012 г. по преписка № КЗК-375 от 2012 г. на КЗК. С решението на Комисията е установено извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК от страна на "Екобулпак" АД и е наложена имуществена санкция в размер на 274 460 лева. Административният акт е издаден след като КЗК е сезирана по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 и сл. ЗЗК по искане на "Импакт Корпорейшън" АД град София за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК, изразяващо се в увреждане на доброто му име и доверието на конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространение на неверни сведения, а така също чрез представяне на факти в изопачен вид. Дружеството е посочило в искането си, че то е организация по оползотворяване на отпадъци по см. на чл. 11 от ЗУО, имащо разрешително № ООп-18 от 1.06.2007 г., развива дейност на територията на цялата страна. "Екобулпак" АД притежава разрешително № ООп-02-00/24.08.2004 г., развива идентичен предмет на дейност, поради което двете дружества са конкурентни с оглед на предоставяната от тях услуга, действат на територията на цялата страна, притежават разрешителни за един и същ вид дейност по ЦУО и имат интерес от привличане на членове с оглед постигане на заложените в ЗУО квоти. По време на производството пред КЗК, административния орган е идентифицирал страните, изискал е съответна информация от трети лица, събрал и обсъдил е относимите във връзка с предмета на спора доказателства. С оглед установените факти КЗК е приела, че "Екобулпак" АД е допуснало нарушение по чл. 30 от ЗЗК. При определяне размера на санкцията Комисията е съобразила Методиката за определяне на размера на имуществените санкции и глобите по ЗЗК, вземайки предвид тежестта и продължителността на нарушението, смекчаващите и утежняващи отговорността обстоятелства. Комисията е отчела финансовото състояние на дружеството, като на основание чл. 100 ЗЗК е определила санкцията в размер на 2% от размера на нетните приходи от продажби на предприятието за предходната 2011 г. Съдът е преценил оспореното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Според съда КЗК неправилно е приела, че "Екобулпак" АД е осъществило твърдяното нарушение на чл. 30 ЗЗК. За да постанови горния резултат съдът е счел на първо място, че по време на производството не е безспорно доказано, че в рамките на проведената кампания от "Екобулпак" АД по набиране на нови клиенти, в разпратени поне 14 имейла до различни дружества, (потенциални клиенти), е изнесена невярна информация. Съдът е констатирал, че към момента на изпращане на електронните писма, на "Импакт Корпорейшън" АД е наложена със заповед № РД-125/9.02.2012 г., издадена от МОСВ, санкция за заплащане на продуктова такса за опаковки. Според тричленният състав на ВАС, Четвърто отделение, цитирането на заповедта в процесните електронни съобщения, изпращани от "Екобулпак" АД, не може да бъде квалифицирано като невярна информация, тъй като заповедта е публична, налична е в сайта на МОСВ, респективно тя е общодостъпна. В подкрепа на този извод, съдът е посочил и обстоятелството, че двама от клиентите на "Импакт Корпорейшън" АД, а именно: "Дани-69" АД и "АДД - България" ООД, са узнали за заповедта чрез регулярна проверка в сайта на МОСВ, а не от "Екобулпак" АД, след което с писмено предизвестие са прекратили взаимоотношенията си с "Импакт Корпорейшън" АД. Съдът се е позовал на практиката на КЗК по аналогични случаи, при които комисията е приела липсата на нарушение на ЗЗК и неналичието на недобросъвестно поведение, като е изтъкнала аргумента, че "въпреки наличието на процедура по обжалване, доколко въпросното решение е постановено от компетентен орган и е част от правния мир, позоваването на него е напълно законосъобразно и не противоречи на добросъвестната търговска практика". Съдът е счел за необосновани и неподкрепени с доказателства изводите на КЗК за изнесена от страна на "Екобулпак" АД информация във връзка със заличаването на "Импакт Корпорейшън" АД като дружество в търговския регистър. За да достигне до този извод КЗК се е позовала на твърдения на "Милена стил" АД в разменена кореспонденция с "Импакт Корпорейшън" АД и по - конкретно - телефонен разговор, проведен между Г. Атанасова, (служител на Милена стил), получила информация от служителя на "Екобулпак" АД - Алексиев. Според съда тези твърдения са опровергани от другите събрани по делото доказателства - показанията от разпита на свидетеля Алексиев, отричащ да е предоставял такава информация по телефона, липсата на писмени доказателства в подкрепа на твърдението за проведен такъв телефонен разговор, липсата и на разменена електронна кореспонденция в тази насока. Установено е, че е изпратено електронно писмо от страна на "Екобулпак" АД до "Милена стил" ЕООД, в което обаче никъде не е споменато "Импакт Корпорейшън"АД. На следващо място, съдът е посочил за неоснователно приетото, от КЗК, че в процесното електронно писмо "Екобулпак" АД е изопачило факти от реалната действителност, като по този начин, в противоречие с правилата на лоялната конкуренция е предприело агресивен маркетингов подход спрямо потенциални клиенти, създаващо опасност от увреждане на доброто име и доверието в конкурента си. Съдът е констатирал, че в наличната кореспонденция няма категорично изявление, че " разрешителното на "Импакт корпорейшън"АД е отнето. Спомената е възможност, предвидена в закона като санкция за неизпълнение на задължения предвидена в чл. 68 от ЗУО, която според съда не може да бъде тълкувана като измислена, абстрактна или изопачена, поради което и вложеното в решението на КЗК тълкуване по съдържание на понятието" изопачена", не съответства на тълкуване на смисъла на понятието, както и на смисъла и духа на закона. Съобразно гореизложеното, съдът е отменил решението на КЗК като незаконосъобразно, и е признал за установено, че "Екобулпак" АД не е извършило нарушение по чл. 30 от ЗЗК. Предвид на този резултат съдът е приел, че не следва да бъде обсъждано решението на КЗК, в частта досежно наложения размер на санкцията. Решението на тричленния състав на Върховен административен съд - Четвърто отделение е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото и решаване на съдебния спор не са допуснати твърдените нарушения на съдопроизводствените правила, решението е обосновано, съответства на приложимия материален закон. Правните изводи се подкрепят от доказателствата по делото, подробно анализирани в мотивите на решението. В случая не е спорно, че "Импакт Корпорейшън" АД и "Екобулпак" АД осъществяват стопанска дейност на пазара на управление на дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци на територията на България, като съгласно нормативните изисквания сключват възмездни договори със задължените лица по чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗУО (отм.); извършват стопанската си дейност на един и същи пазар и са в отношения на конкуренция помежду си. "Импакт Корпорейшън" АД е сключило договори с четири фирми - "Дани - 96" ООД, "АДД България" ООД, "Томи" ООД и "Милена Стил" ЕООД. "Импакт Корпорейшън" АД е сезирало КЗК с искане за установяване на нарушение по чл. 30 ЗЗК относно "Екобулпак" АД и за налагане на санкция. Разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК предвижда забрана за увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. За да е изпълнен фактическият състав, в конкретния случай е необходимо наличието на ясна идентификация на конкурент, съществуването на данни за увреждане на доброто му име и доверието на клиентите към него и да е налице твърдение или разпространяване на неверни сведения и/или представяне на факти в изопачен вид, т. е. деянието може да се осъществи единствено чрез действие. В случая правилно тричленният състав на ВАС - Четвърто отделение е приел липсата на твърдяното увреждане на доброто име на "Импакт Корпорейшън" АД от страна на "Екобулпак" АД, както и разпространяване на неверни сведения и на факти в изопачен вид. От данните по делото се установява, че на "Импакт корпорейшън" АД поради недоказване изпълнението на задълженията за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки и неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 7 от РР на ЗУО (отм.), със заповед № РД-125 от 9.02.2012 г. на министъра на околната среда и водите, е определено заплащането на продуктова такса за опаковки, дължима от дружеството. За съществуването на заповедта две от дружествата, ("Дани - 96" ООД и "АДД България" ООД), са разбрали от интернет-страницата на МОСВ. Поради това, двете дружества са поискали прекратяване на договорните си отношения. В производството пред КЗК, "Томи" ООД не е депозирало исканата информация. "Импакт Корпорейшън" АД е представило имейл, получен от "Томи" ООД и изпратен от "Екобулпак" АД, в който е посочено, че "Импакт Корпорейшън" АД има наложена санкция да заплати продуктова такса, и че това може да доведе до отнемане на разрешителното. Касационната инстанция счита за правилни мотивите на тричленния състав на ВАС - Четвърто отделение, според които цитираната в писмото информация не може да бъде квалифицирана като разпространение на неверни данни или изопачаване на факти, тъй като цитираната заповед е публикувана на официалната страница на МОСВ, а възможността пък това да има за последица отнемане на разрешителното, е предвидена в чл. 68 от ЗУО, (отм.). Представителят на "Екобулпак" АД е направил в имейла едно предположение, обосновано с наличието на съответната заповед, тоест предположението не може в случая да бъде квалифицирано като "изопачаване" на факти. Съдът правилно е посочил като недоказани твърденията на Г. Атанасова, (служител на "Милена Стил" ЕООД), че в проведен телефонен разговор със служителя на "Екобулпак" АД - Алексиев, последният заявил, че "Импакт Корпорейшън" АД е обявено в несъстоятелност или фалит. В тази връзка съдът законосъобразно е кредитирал показанията на свидетелите Алексиев и Петков, които са обсъдени по отделно и в съвкупност с останалите събрани доказателства. Не са налице твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на исканите от КЗК доказателства. Видно е, че с молба от 1.02.2013 г. процесуалният представител на КЗК е поискал събиране на доказателства, като в с. з. на 10.04.2013 г. е уточнил, че поддържа молбата само относно разпита на свидетеля Алексиев, а в останалите пунктове не я поддържа. Неоснователна е касационната жалба в частта относно присъдените в полза на "Екобулпак" АД разноски, във връзка с направеното в с. з. 10.04.13 г. възражение за прекомерност. Дори и съобразно размера на наложената имуществена санкция - 274 460 лв., присъдените в полза на "Екобулпак" АД разноски, се явяват под трикратният минимален размер на адвокатския хонорар, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на гореизложеното, не са установени пороци на съдебното решение, обуславящи касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Формулираните от съда фактически и правни изводи са обосновали постановяването на правилно съдебно решение, съответстващо на действителното положение по материалноправния спор. Решението следва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по спора, на касатора не се дължат разноски за производството пред ВАС, петчленен състав на Първа колегия. На ответника по касация също не следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокат, тъй като по делото е представена само фактура, съдържаща информация за начин на плащане - "по сметка". Липсват обаче доказателства за реално извършено плащане. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия