Решение № 13243 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7102/2010 г.

Решение № 13243 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7102/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Тодорка Димитрова Иванова, Рада Тодорова Николова и Руска Димитрова Великова, чрез процесуален представител адвокат Николай Ташев, срещу решение № 62/12.03.2010 г., постановено по адм. дело № 57 по описа за 2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-06-7706-31/3.02.2006 г. на областния управител на област Варна в частта, в която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на местността "Горна трака" в землището на кв. Виница, гр. Варна, относно имоти № № 4211, 846 и 9521. Касаторите навеждат доводи за неправилност на последното, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което молят настоящия състав да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - областен управител на област с административен център Варна, в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Силвия Павлова моли съда да отхвърли касационната жалба, по изложени съображения за правилността на първоинстанционното решение. В този смисъл е и изразеното от заинтересованата страна Доню Кулев Иванов, становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано след връщането за ново разглеждане на делото, първоначално образувано по жалбата на Тодорка Димитрова Иванова от гр. Варна, срещу заповед № РД-06-7706-31/3.02.2006 г. на областния управител на област Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Горна Трака", в землището на кв. Виница, гр. Варна, съгласно решение № 12999/3.11.2009 г. по адм. дело № 5642/2009 г. Жалбоподателката претендира отмяната й в частта относно новообразувани имоти № № 4211, 846 и 9521, по съображения, че от имота, предоставен на наследодателя й Димитър Калев Николов, като реституиран собственик /останалите наследници по закон на последния са конституирани като заинтересовани страни в производството пред ВОС и касатори в настоящата инстанция/, може да бъде възстановена по-голяма площ, в случай, че бъде намалена площта, включена в транспортния достъп до имот № 846, на северната граница с имот № 4211, който е с ширина 7.57 м, наместо в предвидения в чл. 28 ППЗСПЗЗ, минимален размер от 3.5 м. За да отхвърли жалбата срещу заповедта на областния управител в оспорената част, Варненският окръжен съд по същество е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Постановеното решение е правилно. Въз основа приобщеното към доказателствения материал по делото, заключение на вещо лице по допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза при първоначалното разглеждане на делото, от ВОС е прието за установено, че имоти № 4211, 846 и 9521 се намират в границите на селищно образувание "Горна Трака"; на северната граница на имот № 4211, предоставен на наследниците на Димитър Калев Николов, минава път, отразен по плана като имот № 9521, с широчина 7.57 м, осигуряващ транспортен достъп до новообразуван имот № 846 с площ от 600 кв. м, записан в регистъра към ПНИ на Доню Кулев Иванов. Данните от заключението и останалите представени по делото доказателства, кореспондират изцяло с направения от решаващият състав извод, че ПНИ в обжалваната част отговаря на изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, в т. ч. на тези по ал. 5 от посочения текст, налагаща за всеки имот по плана да бъде осигурен достъп до улица или път, включително задънени такива при липса на друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина най-малко 3.5 м. Доколкото предвиденият размер е минимален, правилно съдът е приел, че определянето на по-широк транспортен достъп до имот № 846, не влиза в противоречие с императивна нормативна разпоредба, респективно не съставлява самостоятелно основание за отмяна на плана в оспорената част. Още повече, че както правилно е отбелязано и от решаващия състав, пътят до новообразуван имот № 846, не е проектиран с одобрения с обжалваната заповед ПНИ, а е съществуващ път, отразен по кадастралния план от 1987 г. и на помощния план към ПНИ. Обоснована е и направената фактическа констатация, че предоставеният на Доню Кулев Иванов, новообразуван имот № 846 по ПНИ, е с площ именно от 600 кв. м, колкото са и изкупени от него в качеството му на бивш ползвател, при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, поради което в случая не са установени нарушения и на правилото на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м, до фактически ползваната земя следва да се възстанови на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по - малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същи собственик, като само разликите от които не може да се образува нов имот, остават в имота определен за ползвателя. В случая от имота, правото на собственост върху който е признато на наследниците на Димитър Калев Николов съгласно т. 2 от решение № 509/26.05.1998 г. /лозе от 2.138 дка в м. "Коджа тепе" в землището на Виница/, за реституираните собственици - касаторите в настоящото производство, са отредени два имота по ПНИ № № 4211 и 4212 с площи съответно от 893 кв. м и 417 кв. м. Поради това не би могло да се приеме, че планът в обжалваната му част противоречи и на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. По изложените съображения, правилен е направеният от първата инстанция краен извод, че заповедта на областния управител е законосъобразна в обжалваната част и като е отхвърлил като неоснователна жалбата, по която е образувано производството пред ВОС, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и тъй като от ответника по касационната жалба и заинтересованото лице, не са направени искания за присъждане на разноски, съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,