Решение № 15525 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2009 г.

Решение № 15525 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Антим Владимиров Ириков от с. Оряхово, община-Баните, против Решение № 39/20.03.2009 г. постановено по адм. дело № 193/2008 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-280/16.07.2008 г. на кмета на община-Баните, издадена на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му. Ответникът - Атанас Асенов Ириков, чрез пълномощникът си - адв. Пампоров, представя писмена защита, с която оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответниците:Бойчо Асенов Ириков, Рахман Адемов Ириков и Несибе Османова Ирикова, не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът - кмета на община Баните, област - Смолян, също не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Смолян е отхвърлил жалбата на касатора против Заповед № РД-280/16.07.2008 г. на кмета на община-Баните, с която е спряно изпълнението и е забранен достъпа до строеж "Стоманобетонова тераса", с размели 2.00/5.70 м. от юг и запад на полумасивна жилищна сграда, находяща се в УПИ III-136, 137, 138 в кв. 32 по плана на с. Баните-Оряховец, по отношение на същия, поради отсъствие на строителни книжа. Заповедта е издадена на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и Констативен акт № 1/15.07.2008 г. съставен от служители при община-Баните. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като са налице законните предпоставки на визираната разпоредба от ЗУТ за спиране строителството на терасата. За същата не са представени и липсват строителни книжа, по смисъла на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ, а именно одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. При анализ на доказателствата е изведен извод, че строежът е нов и не става въпрос за довършителни работи по съществуваща тераса, поради което за изграждането му са били необходими строителни книжа. Липсата им прави издадената заповед законосъобразна. Решението е правилно. При анализ на доказателствата и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно наличието на строеж - стоманобетонова тераса, извършен от касатора, без издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Съгласно чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед, с която спира изпълнението и забранява достъпа до строеж, или част от строеж, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без влязло в сила разрешение за строеж. Това правомощие на кмета се прилага спрямо строежи, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които се извършват в нарушение на установените в ЗУТ специални правила и по конкретно в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148 от ЗУТ. В случая решаващият съд правилно е приел, че процесната тераса по своята характеристика, установена от съставения констативен акт № 1/15.07.2008 г. и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Щерева, неоспорено от страните, представлява такъв строеж, който се извършва без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което е спряно изпълнението му. Тези изводи на съда съответстват на приложимия материален закон и на доказателствата по делото, поради което обжалваното решение се явява законосъобразно и обосновано. Неоснователни са доводите на касатора, че не се касае за нов строеж, а за довършителни работи по съществуваща тераса, за която съгласно чл. 147, ал. 1, т. 12 от ЗУТ не се изисква одобрен инвестиционен проект. Доводът е бил направен и пред първоинстанционният съд, като същия го е отхвърлил с мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло. Освен това разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 12 от ЗУТ е неприложима и поради това, че визира напълно различен от настоящия строеж. От друга страна тази разпоредба не освобождава извършителя да разполага с разрешение за строеж, каквото в случая няма, поради което оспорената заповед е потвърдена законосъобразно. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение