Решение № 5774 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10690/2014 г.

Решение № 5774 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10690/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 295 от 1.07.2014 г., постановено по адм. дело № 82/2014 по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 061301200/23.09.2013 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 583/17.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново в обжалваната му част. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, без да съобрази, че тя е относима само спрямо земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ценко Кръстев Чоков, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Велико Търново е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 061301200/23.09.2013 г. на ТД на НАП - В. Търново, с който за Ценко Кръстев Чоков е определено допълнително данъчно задължение по чл. 48 ЗДДФЛ за д. период 2011 г. в размер на 111 182,95 лв. и лихви за забава в размер на 15 859,60 лв. За да се произнесе по основателността на предявената жалба първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: В хода на ревизионното производство е установено, че в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. данъчно задълженото лице е декларирало преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в размер на 111 182,95 лв. След анализ на събраните доказателства, приходните органи са приели, че лицето не попада в приложното поле на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, тъй като не е регистрирано като едноличен търговец, поради което преотстъпеният данък подлежи на довнасяне, ведно със законната лихва. При тази фактическа установеност съдът е отграничил параметрите на спора, концентриращ се върху въпроса притежава ли ревизираното лице право на държавна помощ, представляваща данъчно облекчение, регламентирано в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ след като не е регистриран като едноличен търговец по ТЗ. В този контекст решаващият състав е тълкувал разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, достигайки до извода, че правото на данъчно облекчение имат всички данъчнозадължени лица, регистрирани като земеделски производители, а не само земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, поради което с РА незаконосъобразно не е признато преотстъпването на данъка и в съответстващия му размер е установено допълнително данъчно задължение за 2011 г. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост в резултат на неизясняване на спора от фактическа страна. Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 189б ЗКПО. Данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б, ал. 1 ЗКПО се предоставя на данъчно задължени лица, регистрирани земеделски производители, в размер до 60 на сто за данъчната им печалба от дейност по производството на непреработена растителна и животинска продукция. Разпоредбата на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО /в приложимата й по време редакция/ предвижда, че данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване, като това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации и 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1. В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, като е приел, че към 2011 г. в приложното й поле се включват земеделските производители, регистрирани по ЗДДС, но нерегистрирани като еднолични търговци. Граматичният и логичен анализ на визираната норма обосновава извода, че след като законодателят не е уточнил изрично, че в кръга на субектите на държавна помощ се включват само земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, то стриктното тълкуване на нормата не дава основание да се приеме обратното. Този извод не се променя от последващото изменение на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ, включващо в обхвата на изключенията, спрямо които не се прилага ал. 6, физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ, тъй като нормата на чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ не е тълкувателна, нито й е придадено обратно действие. Като материалноправна разпоредба тя действа за в бъдеще и не е приложима спрямо фактически състави, осъществили се преди влизането й в сила. Съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ - ДВ, бр. 95/09 г., преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е обусловено от нотификацията му с положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи до 31.03.2011 г. Това е сторено с Решение № С /2011/863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, съобразно § 10 от което, помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. В цитираното решение е уточнено, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България, а целта на помощта, за която е поискано становището на ЕК, е да се подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. Тези разяснения, съотнесени към разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ сочат, че към 2011 г. право на регламентираното данъчно облекчение имат лицата - земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък, независимо от правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. Независимо от обстоятелството обаче, че в качеството си на регистриран земеделски производител лицето е субект на държавна помощ, представляваща данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, то необоснован е крайният правен извод на съда, че са налице условията за упражняване на правото на преотстъпване на данъка. Досежно кумулативната даденост на предпоставките по чл. 189б ЗКПО решаващият състав не е изложил никакви фактически и правни изводи, в резултат на което спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, настоящият състав е препятстван да осъществи дължимата проверка на материалната законосъобразност на оспорения РА, а това налага отмяната на обжалваното решение и връщането му на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционият съд следва да даде изрични указания на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяването на предвидените в чл. 189б ЗКПО предпоставки за преотстъпване на данъка и да формира конкретни фактически и правни изводи в тази връзка при съобразяване на Решението на Европейската комисия С (2011)863 от 11.02.2011 г. относно Държавна помощ за България, Помощ № 546/2010 г. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение