Решение № 15424 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6154/2017 г.

Решение № 15424 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6154/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 01 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (01 РУ-СДВР) срещу решение № 2541/18.04.2017 г., постановено по адм. д. 1005/2017 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оставена в сила оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. Ответникът И. Балкански оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2541/18.04.2017 г., постановено по адм. д. 1005/2017 г. по описа на АССГ е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 225 зз39/11.01.2017 г. на полицейски орган при 01 РУ-СДВР, с която на И. Балкански е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа по чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати нарушение на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена от първоинстанционният съд съобразно събраните по делото доказателства, които са представени от страните по спора. Всички ангажирани от страните доказателства са събрани, включително и разпит на свидетели. С оглед събраните доказателства АССГ е приел за установено, че в оспорената заповед като правно основание е посочен чл. 72, ал. 1 от ЗМВР без да е конкретизирана точно в коя от хипотезите на разпоредбата е приложена, а като фактическо основание е описано – управление на МПС след употреба на алкохол над 1, 2 промила. Отменената от АССГ заповед за задържане на лице до 24 часа е издадена на 11.01.2017 г. без да е посочен час. Като доказателства са приети както протокол за личен обиск, за връщане на вещи и декларация, така и лист за преглед на пациент от 11.01.2017 г. за изследване на кръв за алкохол, но без да има данни за резултатите от това изследване, АУАН за нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на 10.01.2017 г. и наказателно постановление от 19.01.2017 г. за нарушения по ЗДвП, извършени на 10.01.2017 г. Обосновано съобразно така установената фактическата обстановка и при липса на посочена точно хипотезата на чл. 71, ал. 1 от ЗМВР АССГ обсъдил двете възможни правни основания и основно на тази по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с оглед описаното фактическо основание за издаване на оспорената заповед като е приел, че и за двете не са събрани достатъчно доказателства, че са съществували към 11.01.2017 г. и е имало необходимост от задържане на лицето. Изрично следва да бъде посочено, че липсата точна на индивидуализация основанието, на което е издадена отменената от АССГ заповед също представлява нарушение на закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че АССГ законосъобразно е отменил оспорената заповед за задържане на лице. Обжалваното съдебно решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция И. Балкански е направил разноски в размер на 600 лв. (доказани с договор за правна защита и съдействие от 12.05.2017 г.), които с оглед изхода на спора, направеното искане и липсата на възражение за прекомерност (а само за недоказаност), на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да му бъдат възстановени от бюджета на СДВР. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,