Решение № 15495 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2014 г.

Решение № 15495 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на "Мобилтел" ЕАД, "Орбител" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "Българска телекомуникационна компания" ЕАД срещу решение № 6924 от 22.05.2014 г. по адм. дело № 5671/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и са допустими. Разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображения:

Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез използване на номера от Националния номерационен план, осигуряват възможност за преносимост на номерата, като абонатите могат да запазват негеографския номер при промяна на предприятието, предоставящо съответната услуга - чл. 134, ал. 1, т. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Комисията за регулиране на съобщенията приема функционални спецификации за преносимост на номерата по ал. 1 след обществено обсъждане и ги обнародва в официалния раздел на "Държавен вестник" - чл. 134, ал. 3 ЗЕС. Тези функционални спецификации имат съдържанието по чл. 134, ал. 4 ЗЕС.

С Решение № 2426 от 19.12.2008 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г. с последващи изменения и допълнения) Комисията е изпълнила задължението си по чл. 134, ал. 3 ЗЕС, като е приела Функционални спецификации за осъществяване на преносимост на негеографски номера при промяна на доставчика, предоставящ съответната услуга. Доставчик, предоставящ съответната услуга, е предприятието, предоставящо обществени телефонни услуги (чл. 2, ал. 1 от функционалните спецификации) и той може да бъде даряващ (доставчикът, от чиято мрежа негеографският номер се пренася в друга мрежа) и приемащ (доставчикът, в чиято мрежа се пренася негеографският номер) - § 1, т. 3 и 9 ДР на функционалните спецификации.

Според чл. 24, ал. 1 и 2 от тези функционални спецификации доставчиците (т.е. всички предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги) изготвят и подписват процедура за осъществяване на преносимост съобразно изискванията на тези спецификации, а в случай че процедурата не отговаря на тези изисквания, Комисията за регулиране на съобщенията се произнася с решение, указващо начина за отстраняване на несъответствията, което е задължително за доставчиците.

С писмо изх. № 246 от 17.01.2013 г. (регистрирано в КРС с вх. № 12-01-5569 от 17.01.2013 г.) "Мобилтел" ЕАД е внесъл от името на всички доставчици "под формата на консолидирани варианти изменените Процедура за преносимост на географски номера и Процедура за преносимост на негеографски номера". С Решение № 203 от 14.03.2013 г. Комисията за регулиране на съобщенията е дала указания на доставчиците да изменят Процедурата за преносимост на негеографските номера.

Касационните жалбоподатели са оспорили законосъобразността на това решение на КРС пред Върховния административен съд, който с посоченото по-горе решение (оспорено сега с касационните жалби) е отхвърлил подадените от тях жалби като неоснователни.

Спорът за законосъобразност обхваща следните клаузи и разрешения в представената от "Мобилтел" ЕАД обща Процедура за преносимост на негеографските номера (Процедурата), корелативните на тях указания на КРС за отстраняване на несъответствия и изразените от Върховния административен съд становища по тези въпроси, обосноваващи крайния му извод за неоснователност на оспорването:

1. Според т. I. 4. на Процедурата срокът за реализация на преносимост е до 5 работни дни, считано от стартиране на процедурата по пренасяне или от отстраняване на недостатъците по заявлението, в случаите на спиране на процедурата по т. 12 от раздел II и включва прозорец на преносимост не по-дълъг от 5 часа. Срокът може да бъде удължен с времето, през което са били налице технически проблеми до отстраняване на техническите проблеми.

С т. 1 на решение № 203 КРС е изразила становище, че условието на т. 4, изр. 1 и 2 от раздел I на Процедурата не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 1 от Функционалните спецификации, според които "Срокът за реализация на преносимост е до 5 работни дни, считано от момента на стартиране на процедурата по пренасяне по чл. 30, ал. 2 и 3, и включва прозорец на преносимост не по-дълъг от 5 часа". Затова КРС е дала указания:

а) в т. 4, изр. 1 от раздел I на Процедурата изразът "в случаите на спиране на процедурата по т. 12 от раздел II" следва да бъде отменен.

б) т. 4, изр. 2 от раздел I следва да бъде отменено.

Към това указание КРС е изложила следните мотиви: "Цитираната разпоредба (на чл. 32, ал. 1 от Функционалните спецификации) е императивна, поради което следва да бъде съобразена от доставчиците при регламентиране на въпроса за срока, в който следва да бъде извършена преносимостта. В този смисъл не е допустимо удължаване на установените в чл. 32, ал. 1 от Функционалните спецификации срокове. Именно това са сторили предприятията с разписването на изречение второ та т. 4 от раздел I на процедурата. В допълнение КРС счита, че предложеният текст ще даде възможност на доставчиците да оправдават всякога незаконосъобразното си поведение (пренасянето на номера след установения срок) с наличие на технически проблем, което е недопустимо заобикаляне на Функционалните спецификации".

Касационните жалбоподатели са оспорили тези задължителни за тях указания със следните доводи: "В случая следва да се отчете фактът, че процесът по преносимост се осъществява чрез изработени технически системи и съоръжения на доставчиците, при функционирането на които в определени и непредвидени случаи могат да възникнат проблеми, за които е необходимо време и ресурс да бъдат отстранени. В тези случаи процесът по преносимост не може да се осъществява правилно и е невъзможно пренасянето на номера, като се налага извършването на редица дейности по отстраняване на възникналите технически проблеми. В случая, като указва да отпадне разпоредбата за удължаване на срока по преносимост с времето за отстраняване на техническите проблеми, КРС задължава предприятията да гарантират по всяко време непрекъснато и правилно функциониране на техническите си системи, което е абсурдно, като в повечето случаи тези проблеми са непредсказуеми, внезапни и не зависят от волята или действията на предприятията. Подобни проблеми могат да възникнат включително при ситуации на форсмажорни събития. (...) Наличието на технически проблем, съобразно правилата на действащата Процедура, не освобождава предприятията да пренесат съответния номер, а само да удължат срока за осъществяване на преносимост с времето, през което не е било възможно да се извърши пренасяне. С дадените от Комисията указания, такова удължаване на срока не би било възможно."

Тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е приел за законосъобразно даденото от КРС указание и допълнително е посочил, че съгласно т. 1 от раздел VII на Процедурата, при наличие на технически проблем даряващият и приемащият доставчик определят нова дата за преносимост, за която информират абоната. Определянето на нова дата се извършва по реда на т. 2.1 от Приложение 1 към Процедурата, а именно чрез стартиране на процес по пренасяне с изпращане на NP Request. С това на практика се определя нов срок за преносимост, а не се удължава срока на първоначално стартиралата процедура, нереализирана поради техническа грешка.

Касационните жалбоподатели "Мобилтел" ЕАД и "Орбител" ЕАД са оспорили този аргумент на тричленния състав на Върховния административен съд с довода, че определянето на нов срок за преносимост на практика означава удължаване на срока за преносимост по стартиралата вече процедура, тъй като за да е налице нов срок за преносимост би следвало да се стартира нова процедура с подаване на ново заявление за преносимост, което в случая не е предвидено. Така Върховния административен съд от една страна споделял виждането на КРС, че срокът за преносимост не следва да се удължава с периода на техническия проблем, а от друга страна Върховният административен съд възприемал, че възникналият технически проблем се преодолява чрез насрочване на нова дата за преносимост, с което потвърждава необходимостта от приключване на процедурата, но не отчита факта, че не са дадени указания в тази насока, поради което не било ясно дали се изпраща ново записване за дата, което (на практика) би означавало удължаване на срока за преносимост, или пък се прекратява процедурата за преносимост, след което е необходимо да се подаде ново заявление от страна на абоната. В допълнение, според тези касационни жалбоподатели, оставало неясно защо КРС въвежда изискването по раздел I, т. 14 от Решение № 203, според което в т. 2 от раздел VII на Процедурата се добавя следния текст: "Предприятията изпращат по електронна поща първоначално и окончателно уведомление до КРС и останалите участници в домейна на преносимост за всеки технически проблем (System down), който препятства извършването на преносимостта в законоустановения срок. Първоначалното уведомление се подава непосредствено след първоначалното установяване на съответния технически проблем (System down), но не по-късно от края на работния ден, в който е възникнал техническия проблем, като се използва следната форма (...)".

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита доводите в касационните жалби за неоснователни. Не се спори между страните по дефиницията на понятието технически проблем, според която технически проблем" (System down) е временно спиране на система, при даряваща или приемаща мрежа, обслужваща процеса на преносимостта на номера. С оглед на тази дефиниция може да се приеме, че всеки технически проблем, който има за последица временно спиране на система, ще има правно значение само ако възникне (ако се осъществи). Хипотетичната възможност да възникне някакъв технически проблем не дава отговор на практическите въпроси каква е неговата сложност, за какъв срок от време може да бъде отстранен, какви последици поражда и т.н. Възприетият от КРС подход акцентира върху значението на реално възникнал технически проблем като обстоятелство изключващо вината и отговорността на съответния доставчик за евентуално неизпълнение на неговите задължения, причинено от този проблем. Този подход следва да бъде подкрепен. Хипотетичната възможност да възникне някакъв технически проблем, предлагана от касационните жалбоподатели като предпоставка за удължаване на установения срок за преносимост, съдържа съществена неяснота по редица въпроси, вкл. и примерно посочените по-горе, а в сферата на телекомуникациите отношенията между доставчици и потребители трябва да бъдат открити и основани на потребителско доверие.

1. Според чл. 28, ал. 1 от Функционалните спецификации процедурата по пренасяне на номерата се осъществява въз основа на заявление от абонат, подадено по образец при приемащия доставчик или негов оправомощен дистрибутор или търговски представител. Заявлението за пренасяне на номер е в стандартна форма, съгласувана между доставчиците, но при спазване на установения с ал. 2 на същия чл. 28 задължителен минимум информация.

С второто изречение на т. II. 1. доставчиците са постигнали съгласие, че всеки един от тях "има право да изготви и използва собствен образец на заявление, като образецът не трябва да противоречи по съдържание на Процедурата и съдържа реквизитите по т. 2, 3 и 4". Позовавайки се на чл. 28, ал. 1, изр. 2-ро от Функционалните спесификации, според което заявлението за пренасяне на номер е в стандартна форма, съгласувана между доставчиците, КРС е приела, че съществува забрана доставчиците да използват образци на заявление за преносимост, които се различават по форма от съгласуваната между тях и е дала указание посоченото изречение 2-ро на т. II. 1. да отпадне.

"Космо България Мобайл" ЕАД е оспорил това указание с довода: "Единствен меродавен критерий дали съгласуваната форма на заявление за пренасяне на номер е стандартна, е дали в съгласувания образец се съдържа задължително определеното с Функционалните спесификации съдържание (...) Абсурдно е разлика в такива компоненти, като изображение на търговската марка на доставчика (...) което само по себе си е част от правото му да рекламира своите стоки и услуги и да бъде идентифициран по недвусмислен начин от потребителите, да се счита за противоречие между Процедурата и ФС".

А Българска телекомуникационна компания допълва, че уговорката всеки доставчик да изготви и използва собствен образец на заявление, допълва разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Функционалните спесификации, а не й противоречи.

С т. II. 2. на консолидираната Процедура доставчиците са постигнали съгласие за съдържанието на заявлението за пренасяне. КРС е дала указания за изменение на няколко от уговорените правила за съдържание на образеца - заявление. "Мобилтел" ЕАД е оспорил пред Върховния административен съд само указанието "в т. 2.4. изразът "трите имена на Абоната/Потребителя или упълномощения представител" следва да отпадне (защото) същият реквизит се съдържа в т. 2.1.1." Това указание е оспорено и от "Орбител" ЕАД, който е оспорил и указанията да отпадне от консолидирания образец на заявление изискването абоната да посочи телефон за контакт, както и да бъде изменена т. II. 2.1.5. на Процедурата, която да стане т. 2.1.2.2. със съдържание: "За организации, които нямат статут на юридическо лице - съответен идентификационен код и трите имена на представляващия", т.е. да отпадне въведеното от доставчиците изискване в заявлението да се посочи и наименованието на организацията, която няма статут на юридическо лице.

С посоченото по-горе решение тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е приел тези доводи за неоснователни, поради следните съображения:

"Настоящата инстанция намира, че определените от КРС данни, които следва да се съдържат в заявлението за преносимост, са достатъчни за успешното реализиране на преносимостта. Тези данни са достатъчни и за безспорното индивидуализиране на абоната/потребителя от даряващия доставчик. Включването на посочените допълнителни данни (постоянен адрес, три имена на законния представител, телефон за контакт и др.) ще създаде необосновани затруднения в процеса по пренасяне. (...) Законосъобразно КРС е приела, че телефонният номер за контакт с абоната не следва да фигурира в заявлението за преносимост, тъй като той не е част от данните, необходими за индивидуализиране на абоната. На следващо място, приемащият доставчик може да осъществи контакт с абоната посредством заявения за пренасяне телефонен номер. (...) КРС е установила, че в някои случаи доставчиците сключват индивидуални договори с организации, които нямат статут на юридическо лице. Това са известните в гражданското право неперсонифицирани дружества или дружества по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Последните не са самостоятелни субекти на правото (не са юридически лица), поради което и не могат да бъдат страна по един договор. Доколкото, обаче, тези дружества по ЗЗД (ДЗЗД) ползват телефонни услуги, е счетено за необходимо да се гарантира възможността им да пренесат съответните телефонни номера. За целта, в чл. 30, ал. 1, т. 7, б. "г" от ФС са определени индивидуализиращите белези на ДЗЗД - съответен идентификационен код и трите имена на представляващия. В цитираната разпоредба липсва реквизитът наименование, тъй като същият не е задължителен за ДЗЗД съгласно чл. 357 - 364 от ЗЗД. Посочените организации се индивидуализират със своите представители (съдружниците в ДЗЗД) - чл. 360 от ЗЗД, както и със съответния уникален идентификационен (код по БУЛСТАТ) - чл. 3, ал. 1, т. 6 от Закона за регистър БУЛСТАТ. Тези данни са достатъчни, за да може даряващият доставчик да установи дали заявителят ДЗЗД е негов абонат, респективно да извърши проверката по чл. 30, ал. 1 от ФС."

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд напълно споделя изложените от тричленния състав мотиви.

1. С т. 1 от раздел V на консолидираната процедура, наименован "Прозорец на пренасяне", доставчиците са постигнали съгласие началото на прозореца за пренасяне да бъде в интервала от 09.00 до 14.00 часа всеки работен ден. А с т. 1 на предходния раздел IV са уговорили, че "в рамките на прозореца на преносимост по раздел V, т. 1, Даряващият доставчик да пренася реално общо до 10 (десет) номера в рамките на един работен ден".

КРС е дала указание да отпадне израза "в рамките на един работен ден" със следните мотиви:

"Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Функционалните спецификации, Процедурата регламентира взаимоотношенията между доставчиците и техните действия, свързани с брой номера, обслужвани в рамките на един прозорец на преносимост. От текста на посочената разпоредба става ясно, че доставчиците следва да уговорят броя на номерата, пренасяни в рамките на един прозорец на преносимост, а не в рамките на един работен ден. Легална дефиниция на термина "прозорец на преносимост" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР към ФС, съгласно който "прозорец на преносимост" е определен период от време в процеса на пренасяне на номер от момента на активиране на достъпа на крайния потребител от предприятието на приемащата мрежа до момента на актуализиране на базите данни на всички предприятия с номера за направление към приемащата мрежа. По силата на чл. 32, ал. 1 от Функционалните спецификации прозорецът на преносимост не е по-дълъг от 5 часа. С оглед на цитираната нормативна уредба доставчиците следва да пренасят съответния брой номера в рамките на 5 часа. Доколкото ФС не ограничават броя на прозорците на преносимост в рамките на един работен ден, то при постъпили заявки, които ще доведат до надвишаване на уговорената квота от 10 номера, доставчиците са длъжни да определят втори прозорец за преносимост за конкретния работен ден с цел да спазят 5-дневния срок по чл. 32, ал. 1 от ФС. Нещо повече - ако допуснем ограничението, регламентирано в т. 1, изр. първо от раздел IV във връзка с т. 1 от раздел V, ще стигнем до извода, че доставчиците ще имат възможност да отказват преносимост (да не приемат предложените дати за пренасяне) поради запълнена дневна квота. Подобно тълкуване е недопустимо и води до заобикаляне на чл. 32, ал. 1, пр. 1 от ФС."

По изложените съображения с т. 17, б. "г" на Решение № 203 КРС е приела и че условието на т. 2.2. ("Отговор за пренасяне на номер"), таблица "Детайлизирани кодове", колона "DebtCode", ред 5 (код 0075) от Приложение № 1 от Процедурата не отговаря на изискванията на чл. 29, ал. 1, т. 7 от Функционалните спецификации.

С оспореното от касационните жалбоподатели решение тричленният състав е приел жалбите им срещу това разрешение за неоснователни по следните съображения:

"Неоснователно е твърдението, че предприятията следва да определят само един прозорец на преносимост в рамките на съответния работен ден. От легалната дефиниция на понятието "прозорец на преносимост" става ясно, че посоченият времеви период се отнася за всеки конкретен номер, заявен за пренасяне и включва времето от момента на активиране на достъпа на крайния потребител от предприятието на приемащата мрежа до момента на актуализиране на базите данни на всички предприятия с номера за направление към приемащата мрежа. С оглед на това, прозорците на преносимост съответстват на броя на планираните за пренасяне номера, което не изключва възможността в рамките на един прозорец да бъдат пренесени до 10 номера. В подкрепа на горното, ответникът е представил констативен протокол (КП) № С-ХТ-009/24.01.2013 г. В т. 3 от КП КРС е констатирала, че даряващият доставчик многократно е отказвал преносимост, мотивирайки се с "неодобрени дати" поради запълнена дневна квота. В резултат на това поведение на даряващия доставчик, 52 телефонни номера не са били пренесени в мрежата на желания приемащ доставчик. Във връзка с многократно връщаните отговори с код "0008" ("неодобрени дати"), КРС е изискала справка за планираните за пренасяне номера на предложените и неодобрени дати. Видно от нея, на съответните дати планираните за пренасяне номера не са надвишавали дори и половината от законоустановената дневна квота от 500 номера. Следва да се посочи и, че съгласно годишния доклад на КРС за 2011 г. от въвеждането на услугата "преносимост на номерата" (2008 г.) до края на 2011 г. са пренесени 17 телефонни номера общо от всички предприятия, предоставящи негеографски услуги. А Отмененият с т. 17, б. "г" от решението "код 0075" (по своята същност) представлява отказ от пренасяне на номера в законоустановения срок, без да са налице основанията за отказ по чл. 29, ал. 1 и 2 от ФС. По този начин доставчиците целят да заобиколят цитираните разпоредби от ФС, както и чл. 32, ал. 1 от ФС."

Касационният жалбоподател "Мобилтел" ЕАД е оспорил този извод на Върховния административен съд, седмо отделение, със следните доводи:

"Функционалните спецификации не въвеждат изискване за определен брой номера, които да бъдат пренесени в рамките на един прозорец на преносимост. Предприятията в знак на добра воля и в интерес на потребителите се споразумяха при подписването на Процедурата да въведат квота за 10 пренасяни номера в рамките на прозореца на преносимост. А щом не е налице нормативно задължение за дневна кота, но има договорно съгласие за такава квота, то следва да има възможност и за съответен код при превишаване на квотата. Следва да се подчертае, че дневната кота е съобразена с възможностите на предприятията и съответните системи, тъй като не е налице процес, включително и технически, който на практика да има неограничена възможност за работа. Съдът е кредитирал твърдението на КРС, че всеки прозорец на преносимост може да бъде с различна продължителност, без да отчете, че същото е технически неизпълнимо, тъй като продължителността на прозореца на преносимост е предварително софтуерно зададена и не може да се променя ръчно според обстоятелствата, защото това би направило процеса за преносимост невъзможен и тромав. А поради това обективно обстоятелство - запълване на дневната квота, определена от КРС - предприятията са предвидили в техническото приложение към Процедурата подкод 0075 (не са приети предложените за пренос дати поради запълнена дневна квота) и следователно се уговаря нова дата за пренос, която е свободна и незапълнена. Това правило се прилага от самото начало на предоставяне на преносимост в Република България и КРС никога не е имала възражения срещу него и срещу останалите правила. Чрез указанията си КРС задължава предприятията да пренасят неограничен брой номера, т.е. всички, които са заявени, следва да бъдат пренесени в определения срок без оглед на това, дали е постигнат нормативно определения лимит от номера. В тази връзка следва да се вземе предвид невъзможността системите и персоналът на предприятията да обработват неограничен брой заявки за преносимост на номера. Съдът е цитирал приложения по делото констативен протокол (КП) № С-ХТ-009 от 24.01.2013 г., в т. 3 на който КРС е констатирала, че даряващият доставчик многократно е отказвал преносимост, мотивирайки се с неодобрени дати поради запълнена дневна квота и в резултат на това поведение на даряващия доставчик 52 телефонни номера не са били пренесени в мрежата на желания приемащ доставчик. Следва да се отбележи обаче, че този констативен протокол няма връзка с процеса по преносимост на негеографски номера, съответно с Процедурата за преносимост на негеографски номера, т.е. този протокол е неотносимо към процесния спор доказателство."

Касационният жалбоподател "Орбител" ЕАД е оспорил съдебното решение в тази му част с довода: "ВАС не е обсъдил, че предприятията следва да преминат на денонощен и непрекъсваем работен процес, да предвидят допълнителни средства и персонал за извънреден труд, за нощен труд, за работа на смени и др."

Касационният жалбоподател "Космо България Мобайл" ЕАД е инвокирал довод, че първоинстанционният съд не е отчел останалата част от т. 1 на раздел IV от Процедурата, в която страните са уговорили, че ще проведат добросъвестни преговори с цел преразглеждане на максималния брой на реално пренасяните номера на дневна база и че пренасянето на група от номера на Абонат - юридическо лице, надвишаваща максималният дневен лимит на пренасяните номера, ще се извършва в цялост, в рамките на същия прозорец на преносимост и това обстоятелство няма да бъде основание да се намали броят номера, които следва да се пренесат в следващите прозорци на преносимост.

Касационният жалбоподател БТК - АД е изразил становище защо не споделя "тълкуването на КРС по отношение понятието "прозорец на преносимост" и неговото място в процеса по преносимост.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че първоинстанционното съдебно решение в тази му част е правилно, но по съображения, различни от изложените в мотивите към него.

При проведените досега обсъждания на проекта на Функционалните спецификации и на проектите за техните последващи изменения, КРС неизменно е изразявала становище, че "предвид спецификата на негеографските номера е малко вероятно да има голям брой искания за преносимост на този вид номера в едни и същи срокове, а и при този вид номера е много рядка хипотезата един абонат да ползва повече от един номер и да се иска пренасяне на група от номера, поради което не е необходимо въвеждането на изискване за максимален брой номера, пренасяни в рамките на един прозорец на преносимост, но няма нормативна и практическа пречка доставчиците от домейна да договорят определен лимит за броя на пренасяните номера в рамките на процедурата за преносимост" (сравни последния абзац на т. 1 от писмо изх. № 04-04-18 от 13.01.2010 г. на КРС). Очевидно е, според настоящия петчленен състав на Върховния административен съд, вътрешното противоречие в това становище - от една страна според КРС не е необходимо да бъде установено изискване за максимален брой номера, пренасяни в рамките на един прозорец на преносимост, а от друга страна, пак според КРС, няма нормативна и практическа пречка доставчиците да договорят определен лимит на пренасяните номера в рамките на процедурата за преносимост. Само за илюстрация - цитираното становище на КРС е изразено и при общественото обсъждане на проекта на Функционални спецификации за осъществяване на преносимост на негеографски номера при промяна на доставчика по повод предложение на доставчик в чл. 32 от Функционалните спецификация ал. 2 да съдържа правилото, че "в рамките на един прозорец на преносимост, даряващ доставчик пренася реално не повече от общо 50 (петдесет) номера", а ал. 3 да повелява, че "когато се пренася група от номера по заявление на един абонат, надвишаващ броя номера по ал. 2, пренасянето се извършва в цялост, в рамките на същия прозорец на преносимост". Последващото развитие на практиката по преносимост на негеографски номера е довело КРС до разбирането, че прозорец на преносимост е период от време, необходимо за пренасянето само на един номер (арг. § 1, т. 10 ДР на ФС), а в рамките на един работен ден може и трябва да бъдат отворени повече прозорци на преносимост. Това разбиране кореспондира със становището, изразено в т. 10 на Решение № 203, че "от текста на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Функционалните спецификации става ясно, че доставчиците следва да уговорят броя на номерата, пренасяни в рамките на един прозорец на преносимост, а не в рамките на един работен ден", но остава неизяснен въпросът дали технически (или технологически) е възможно един доставчик да отвори повече от един прозорец на преносимост и колко такива прозорци реално могат да бъдат отворени в рамките на един работен ден? Очевидно обаче отговорът на този въпрос има технологичен (програмен), а не юридически характер, поради което и с оглед на липсата на съдебно-техническа експертиза по делото, не следва да бъде обсъждан сега. За нуждите на касационното производство следва да се приеме за законосъобразно становището на КРС, че "с оглед на цитираната нормативна уредба (чл. 25, ал. 1, т. 1, чл. 32, ал. 1 и § 1, т. 10 от ФС) доставчиците следва да пренасят съответния брой (10) номера в рамките на 5 часа (а) доколкото ФС не ограничават броя на прозорците на преносимост в рамките на един работен ден, то при постъпили заявки за преносимост, които ще доведат до надвишаване на уговорената квота от 10 номера, доставчиците са длъжни да определят втори прозорец на преносимост за конкретния работен ден с цел да спазят 5-дневния срок по чл. 32, ал. 1 от ФС (и дори) нещо повече - ако бъде допуснато ограничението по т. 1 на раздел IV от Процедурата (за пренасяне на 10 номера в един работен ден) ще даде възможност на доставчиците да отказват преносимост като не приемат предложени дати поради запълнена дневна квота (а) подобно тълкуване е недопустимо и води до заобикаляне на ФС и по-конкретно на чл. 32, ал. 1, пр. 1 (което правило КРС многократно е заявявала, че "като цяло се въвежда като защитна клауза с оглед недопускане на необосновано ограничаване на броя на пренесените от даряващия доставчик номера в рамките на един прозорец на преносимост").

1. Останалите доводи в касационните жалби също така имат в основата си технологични аргументи, поради което не следва да бъдат обсъждани (става дума за доводите за материална незаконосъобразност на оспореното съдебно решение по въпросите, обсъдени в т. 6 - 9 вкл. на изложените към него мотиви). Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на негеографски номера при промяна на доставчика, предоставящ съответната услуга, приети с Решение № 2426 от 19.12.2008 г. на КРС (с последващи изменения и допълнения) по своята същност са нормативен административен акт, чиито правила са задължителни в отношенията на страните. Тези правила не могат да бъдат елиминирани по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, защото по силата на тази разпоредба, ако подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, а нито Законът за електронните съобщения, нито друг нормативен акт съдържат правила, с които да бъдат заместени правилата на Функционалните спецификации. А в административното правосъдие е възприето становището, че е недопустимо инцидентното разглеждане на оспорване на друг, особено нормативен, административен акт, поради което е недопустимо в настоящето касационно производство Върховният административен съд инцидентно да обсъжда законосъобразността на Функционалните спецификации.

А щом Функционалните спецификации са нормативен административен акт и по дефиниция съдържат абстрактни правни норми, то конкретизирането на тези норми чрез индивидуални административни актове или съвкупност от индивидуални административни актове по своята същност е своеобразно автентично тълкуване на Функционалните спецификации като нормативен акт.

1. Върховният административен съд е имал възможността да посочи, че е интересен въпросът дали КРС следва самостоятелно да регламентира процедурата за преносимост на негеографски номера или възлагането й с чл. 24, ал. 1 от Функционалните спецификации не представлява прехвърляне на делегирана компетентност и поради това е допустимо (опр. № 9028 от 19.06.2013 г. по адм. д. № 8207/2013 г. на ВАС, петчл. с-в).

Според тази подзаконова разпоредба (чл. 24, ал. 1 от Функционалните спецификации) доставчиците изготвят и подписват процедура за осъществяване на преносимост съобразно изискванията на тези спецификации. Следват правилата на ал. 2 и 3 на същия чл. 24 от Функционалните спецификации, според които, в случай че процедурата не отговаря на изискванията на Функционалните спецификации, комисията се произнася с решение, указващо начина за отстраняване на несъответствията, което е задължително за доставчиците, а при непостигане на съгласие между доставчиците по отношение на съдържанието на процедурата, комисията се произнася със становище, което е обвързващо по отношение на въпросите, по които не е постигнато съгласие. В тяхната съвкупност ал. 1, 2 и 3 на чл. 24 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на негеографски номера при промяна на доставчика, предоставящ съответната услуга, установяват процесуален институт на споразумение между доставчиците на тази услуга, което подлежи на преценка (имаща характер на одобрение по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 2-р АПК) дали съответства на изискванията на Функционалните спецификации. Това споразумение, коригирано и одобрено от КРС, замества дължимия от КРС регламент за процедура на преносимост по чл. 134, ал. 4, т. 6 ЗЕС (чл. 20, ал. 8 АПК). Разликата между споразумението по чл. 24, ал. 1 - 3 от Функционалните спецификации и споразумението по чл. 20, ал. 1 АПК, одобрено от административния орган, е в това, че в хипотезата на чл. 24 от Функционалните спецификации липсва дължимост на административния акт, който, според института на чл. 20 АПК може да бъде заместен със споразумение, ако такова бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на административния акт пред съд (сравни чл. 20, ал. 3, 4 и 6 АПК). Вместо това е въведено правомощие на КРС да дава задължителни за доставчиците указания как да променят споразумението си по въпросите, които според нея са разрешени в противоречие (при несъответствие) с правилата на Функционалните спецификации. Това правомощие на КРС по чл. 24, ал. 2 от Функционалните спецификации, както и правомощието й да замества със своето решение липсващо съгласие по чл. 24, ал. 3 от Функционалните спецификации поражда въпроса дали в случая не е налице недопустимо нарушение на принципа за свобода на договарянето, но този въпрос е въпрос по законосъобразността на Функционалните спецификации като нормативен административен акт, поради което и както вече се каза по-горе, не може да бъде подложен на обсъждане и инцидентно разрешаване в настоящето касационно производство, защото липсват условия за прилагане на правилото по чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

1. Правилно е (законосъобразно и обосновано) изразеното от тричленния състав на Върховния административен съд становище, че доводите за допуснати от КРС нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 35 АПК са неоснователни. Оспореното Решение № 203 на КРС е решение по чл. 24, ал. 2 от Функционалните спецификации, с което КРС указва начина за отстраняване на констатираните от нея несъответствия на изготвената и подписана от доставчиците процедура за осъществяване на преносимост с изискванията на Функционалните спецификации. А щом има изготвена и подписана от доставчиците процедура за преносимост, те са уведомени, че е започнало производство по чл. 24 от Функционалните спецификации за създаването на този регламент на техните отношения и КРС не е допуснала нарушение на задължението за уведомяване по чл. 26 АПК. А на електронната страница на КРС все още стоят резултатите от неколкократно проведени обществени обсъждания на проектите за Функционални спецификации и техните последващи изменения и допълнения. тези данни показват, че и правилото на чл. 35 АПК е било спазено от КРС при приемането на Функционалните спецификации и последващите техни изменения и допълнения. А своите указания по чл. 24, ал. 2 от Функционалните спецификации КРС не е длъжна да обсъжда с доставчиците, изготвили и подписали процедурата за преносимост, защото тези указания не са нито общ, нито нормативен административен акт, а задължението по чл. 36 ЗЕС е само за общи и нормативни административни актове и не обхваща индивидуалните административни актове, респ. съвкупността от индивидуални административни актове., каквато съвкупност е оспореното от касационните жалбоподатели Решение № 203.

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното от касационните жалбоподатели "Мобилтел" ЕАД, "Орбител" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "Българска телекомуникационна компания" ЕАД съдебно решение е правилно по своя резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касационните жалби - Комисия за регулиране на съобщенията - не е направил искане за присъждане на съдебни разноски.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,