Решение № 5533 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3043/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Т. Димитрова от гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител адв. Генчева, срещу решение 374 от 12.01.2024г., постановено по адм. д. 2669/2023г. по описа на Административен съд (АС) гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед ОСОС - Н023 от 22.11.2022г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното ѝ правоотношение на длъжност началник на отдел финансово стопанска дейност към Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Пловдив, считано от 22.11.2022г. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноски по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и целта на същия, със събраните в хода на производството доказателства и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3АПК. Навежда съображения за липса на елементите от фактическия състав за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като посочва, че длъжността като система от функции и задължения е запазена и в новото длъжностно разписание, като изводът на съда за обратното е неправилен. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на БАБХ, чрез процесуалния си представител юрк. Карабаджаков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаването, при спазване на минимално необходимото съдържание по чл. 108 ал. 1 ЗДСл и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е посочил, че неспазването на предвидения едномесечен срок на предизвестие не е нарушение от категорията на съществените, тъй като той може и в случая е компенсиран по реда на чл. 106 ал. 4 АПК. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като за да е налице съкращаване на длъжността следва същата да не фигурира вече като наименование в щатното разписание, т.е. като нормативно определена позиция, както и като съвкупност от определени функции, задължения и задачи, утвърдени с длъжностната характеристика. Приел е, във връзка с указания дадени в решение 10133 от 25.10.2023г. по адм.д. 6543/2023г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане, че жалбоподателката е възстановена на заеманата от нея длъжност след предходно прекратяване на служебното правоотношение със заповед ВР НООЗ от 21.11.2022г., като тя фигурира в поименното щатно разписание от дата 21.11.2022г. на заеманата от нея длъжност, на която е била възстановена на тази дата. Приел е, че към момента на възстановяването й на заеманата длъжност според длъжностното разписание общата администрация на ОДБХ Пловдив е била организирана в отдел Финансово стопанска дейност с 12 щатни бройки, от които 1 началник отдел, 5 главни експерта, 3 главен юрисконсулт и 3 главен експерт. Посочил е, че на 22.11.2022г. е утвърдена нова организационно управленска структура, като е утвърдено ново длъжностно разписание, като общата администрация на ОДБХ Пловдив вече се състои от два отдела Правно нормативно обслужване и Човешки ресурси и административно обслужване с предвидени за общата администрация общо 13 щатни бройки, т.е. с една повече, а именно за попълване необходимостта от още една бройка за началник на отдел. В тази връзка е приел, че не е налице съкращаване от вида на намаляване на броя на длъжностите в длъжностното разписание. Приел е, че е налице втората предпоставка по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл, а именно преструктуриране довело до преставане на съществуването на длъжността като система от функции, задачи и задължения. Посочил е, че съвкупно двете нови длъжности обемат областите на дейност на старата длъжност началник ФСД, но всяка една от тях по отделно не я припокрива, тъй като е приел, че не е налице сходство във възложените функции, задачи и задължения за новообразуваните длъжности и тези по закритата длъжност, която е заемала жалбоподателката. Приел е, че решението за разделяне на отдел Финансово стопанска дейност в два нови отделя е въпрос на целесъобразност и е предоставено на преценката на административния орган, което решение не може да бъде контролирано от съда. Приел е и че в случая не е нарушен принципът за съразмерност и съкращаването на длъжността не е извършено само, за да бъде прекратено отново служебното правоотношение на жалбоподателката, съответно не е нарушена целта на закона, както и не е налице противоречие на заповедта с одобрената структура на администрацията по Устройствения правилник на БАБХ. По тези съображения е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаване съгласно чл. 5 ал. 1 т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ, както и че е спазена минимално изискващата се форма съгласно чл. 108 ал. 1 от ЗДСл, като неспазването на едномесечния срок на предизвестие не е нарушение от категорията на съществените, тъй като правилно в тази връзка съдът е приел, че е налице възможност за компенсация съгласно чл. 106 ал. 4 ЗДСл. Неправилен обаче е изводът на съда за материална законосъобразно на оспорената заповед, както и за съответствието й с целта на закона. В противоречие със закона съдът е приел, че спрямо служителя е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за издаване на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с докладна записка от 21.11.2022г. е предложено разделянето на отдел Финансово стопанска дейност в два отдела Правно нормативно обслужване и Човешки ресурси и административно обслужване, което ново щатно разписание е утвърдено на дата 22.11.2022г., като във връзка с необходимостта от още един началник отдел е разкрита още една бройка за началник отдел и така от наличните по предходното щатно разписание 12 щатни бройки в отдел ФСД за новите отдели са предвидени 13 щатни бройки, като двете щатни бройки за началник отдели са свободни. За да е налице основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение към момента на прекратяване на служебното правоотношение, като съкращаването следва да е извършено с оглед предвидени структурни промени в администрацията, а не с оглед елиминиране на длъжността на конкретен служител. В случая предходното щатно разписание е одобрено на 18.11.2022г., в което е налице отдел Финансово стопанска дейност с предвидена щатна бройка за началник на отдел. В деня, в който жалбоподателката се явява и е възстановена на заеманата от нея длъжност - 21.11.2022г., е постъпил доклад - предложение за промяна на длъжностното разписание, като същото е утвърдено на 22.11.2022г. Под това ново утвърденото длъжностно разписание от 22.11.2022г., в което отдел ФСД е разделен на два нови отдела, е посочено в забележка, че на Т. Димитрова са й прекратени служебните правоотношения съгласно заповед ОСОС Н023 от 22.11.2022г.. От това може да бъде направен обоснован извод, че към момента на одобряване на новото поименно длъжностно разписание и новото щатно разписание, правоотношението на жалбоподателката е било вече прекратено. Т.е. към момента на издаването на оспорената заповед не е било действащо новото длъжностно разписание, по което не съществува вече заеманата от жалбоподателката длъжност, а напротив било е действащо щатното разписание от 18.11.2022г. В тази връзка се обосновава извод, че към момента на издаване на оспорената заповед не е имало съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. Неправилен е и извода на първоинстанционния съд, че не е налице допуснато нарушение при одобряване на новото длъжностно разписание, послужило за издаване на заповедта. Напротив същото противоречи на чл. 11 от Устройствения правилник на БАБХ и одобрената с него структура на общата администрация, която включва дирекция "Финансово - стопанка дейност", дирекция "Правна", дирекция "Административно обслужване, протокол, връзки с обществеността и инвестиции", дирекция "Човешки ресурси, обучение и квалификация", нова дирекция Одит на официалния контрол /изм. ДВ бр. 8/2024г./ и отдел Европейска координация, международно сътрудничество и проекти, доколкото с одобреното ново длъжностно разписание, всички тези дейности са включени в новосъздадените два нови отдела отдел "Правно - нормативно обслужване и Човешки ресурси и административно обслужване, в рамките на ОДБХ Пловдив. В случая с новото утвърдено длъжностно разписание е нарушено изискването за структурата на общата администрация по Устройствения правилник на БАБХ. Това е посочено и като допуснато нарушение при отмяна на предходно уволнение на жалбоподателката Т. Димитрова на същото основание по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл, а именно решение 10092 от 09.11.2022г. по адм.д. 4892/2022г. на ВАС, като в тази връзка оспорената заповед е издадена и в противоречие с влезнало в сила съдебно решение. Неправилен във връзка с изложеното е и извода на съда, че е спазена целта на закона и не е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. Напротив в случая от събраните доказателства може да се направи извод за превратно упражняване на власт и съответно за утвърдено ново длъжностно разписание само и единствено за осигуряването на условия за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Това е така, тъй като предходното одобрено щатно разписание е от 18.11.2022г., в което е предвидено съществуването на отдел Финансово стопанска дейност, като само три дена след това е процедирано изменението му, като това изменение съвпада и с възстановяването на жалбоподателката на заеманата от нея длъжност, което е в противоречие, а не в изпълнение целта на закона. Освен това служителката е съкратена при наличие на две свободни щатни бройки за длъжността началник отдел, което още едни път обосновава и противоречие на заповедта с целта на закона, а правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. По изложените съображения оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено като се постанови друго по съществото на спора, с което обжалваната заповед следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски в производството, като са налице доказателства за сторени такива в размер на заплатената държавна такса. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски във връзка с изхода на делото като неоснователно не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,