Решение № 11732 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7547/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Костов, подадена чрез адвокат Л. Георгиева, против Решение 1544/23.12.2022 г., постановено по административно дело 2755/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 3282з-4291/22.11.2021 г. на Директора на Главна дирекция Гранична полиция при Министерство на вътрешните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно законосъобразност на оспорената заповед, като се иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна, Директор на Главна дирекция Гранична полиция при Министерство на вътрешните работи, се представлява от главен юрисконсулт Тошева, която в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Бургас е заповед, с която на основание чл.204, т.3, във връзка с чл.197, ал.1, т.6, във връзка с чл. 226, ал.1, т.8, във връзка с чл. 194, ал.2, т.4, чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение с П. Костов, по силата на което е заемал длъжността младши оперативен дежурен в Оперативно дежурна част от Гранично полицейско управление Малко Търново към Регионална дирекция Гранична полиция Елхово при Главна дирекция Гранична полиция . Дисциплинарното производство е образувано по предложение peг. 4070-8402/11.05.2021 г. на Директора на РДГП - Елхово, за това, че на 07.05.2021 г. и на 10.05.2021 г. младши експерт П. Костов, е извършил престъпно деяние, като е взел от супермаркет Анет , находящ се в гр. Бургас, ж. к. Меден рудник" хранителни продукти и алкохолни напитки на обща стойност около 150 лева, без да ги заплати на касата. По случая е било образувано досъдебно производство 50/2021 г., по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна Прокуратура-Бургас, за престъпление по смисъла на чл.194 от Наказателния кодекс. П. Костов е бил задържан със заповед за задържане 3292зз - 152/2021 г., по описа на Четвърто РУ-Бургас. За резултата от проведеното дисциплинарно производство, дисциплинарно-разследващият орган е изготвил Обобщена справка рег. 4069р-31888/26.10.2021 г. и становище рег. 4069р-31998/27.10.2021 г., с мнение за извършено от жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, като е нарушил т.15, т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 и чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР на младши експерт П. Костов следва да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение . Въз основа на констатациите на комисията, директора на Главна дирекция Гранична полиция издал оспорената заповед. В нея са описани установените факти по извършената кражба от страна на младши инспектор Костов въз основа на материалите по образуваното досъдебно производство 50/2021г. по описа на Окръжен следствен отдел - Бургас. Прието е, че с поведението си същият е нарушил разпоредбите на т.15, т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед 8121з-348/25.07.2014 г. на МВР. Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР , за което на основание чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата е наложено наказание уволнение и на основание чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е отхвърлил подадената жалба, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Развил е доводи за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на материалния закон, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл. 204, т. 3 ЗМВР. Правилен е и изводът му, че заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран касаторът, е индивидуализирано в необходимата степен, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. От изложеното в мотивите на оспорваната заповед и в изготвената обобщена справка безпротиворечиво се извежда извод, че Костов е имал поведение, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Конкретните нарушени разпоредби на Етичния кодекс са посочени в заповедта и те са свързани с нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, уронващо престижа на службата, което от своя страна представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарното наказание "уволнение". Правилен е изводът на съда за това, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършването на дисциплинарното нарушение е доказано от събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Правилен е и изводът му, че са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че в случая е нарушено правилото на чл. 195, ал. 1 ЗМВР, съгласно което дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а съгласно ал. 2 за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, каквото е настоящото, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя като дисциплинарното нарушение се счита за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че преклузивният срок е този по чл. 195, ал. 2 ЗМВР и същият е спазен, с оглед наличните по делото доказателства, за датата на която материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващият орган на 09.08.2021 г., но този срок не е започнал да тече, на основание чл. 195, ал. 3 ЗМВР, тъй като считано от 02.06.2021 г. до 23.11.2021 г., без прекъсване касаторът е бил в законоустановен отпуск, видно от справки с рег. 4069р-31879/26.10.2021 г. и 4069р-34501/18.11.2021 г. Но дори и да се приеме, че срокът е преклудиран и е започнал да тече на 13.05.2021 г. още с образуване на дисциплинарното производство, така както твърди касаторът в настоящото производство, с оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 3 ЗМВР, предвид ползвания от Костов законоустановен отпуск, двумесечният преклузивен срок не е бил изтекъл към датата на издаване на процесната заповед. Обосновано първостепенният съд е приел, че наказващият орган правилно е подвел установеното от фактическа страна под цитираните норми от Етичния кодекс, съответно правилно е прието извършване на нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Правилен е и изводът на съда, че с деянието е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата. Установено е, че на 07.05.2021 г. и на 10.05.2021 г. младши експерт П. Костов - младши оперативен дежурен в Оперативно дежурна част от Гранично полицейско управление - Малко Търново е извършил престъпно деяние, като е взел от супермаркет хранителни продукти и алкохолни напитки, без да ги заплати на касата. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижа на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, към която служителят се числи, каквото поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство. По отношение на понятието деяние, уронващо престижа на службата" следва се има предвид и възприетото в Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по т. д. 4/2007 г. на Върховния административен съд становище, че това деяние трябва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция, като не е задължително престижът да е вече уронен, задължително е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В настоящия случай извършеното от П. Костов деяние е станало достояние на всички присъстващи лица в хранителния магазин, на служители от други структури на МВР, на органите на прокуратурата и досъдебното производство, като безспорно се е отразило негативно и е уронило престижа на службата. В оспорената заповед като нарушени са посочени разпоредбите на Етичния кодекс по т. 15 държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, т. 19 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява и т. 20 - държавният служител насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си. Административният съд правилно е приел, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. В касационната жалба се сочи, че наказанието е прекомерно тежко, като вместо него е следвало да бъде наложено наказание по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР, което възражение е неоснователно. Извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание "уволнение", при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание уволнение , което е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Същото е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи сума в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,