Решение № 9758 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8962/2017 г.

Решение № 9758 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8962/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Т. Ю. против решение № 4252/23.06.2017 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 4036/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 7687/31.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на осн. чл. 70, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му със законните последици от това. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. Касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на Х. Т. Ю.. В решението на административния орган е прието, че чужденецът е гражданин на Ирак, кюрд по етническа принадлежност, мюсюлманин-сунит по вероизповедание и неженен. Установено е, че чужденецът е в България заедно със своите родители, малолетните си сестри и непълнолетните си братя, които били регистрирани с отделни молби за международна закрила. Органът е приел, че за жалбоподателя не се налице предпоставките за предоставяне на бежански статут, а действителният му мотив за напускането на Ирак е стремежът към намиране на работа и по-висок стандарт на живот, поради което чужденецът е определен като икономически мигрант. Административният орган е посочил в решението си и възможността чужденецът и семейството му да се заселят в И. К., където всеки представител на кюрдското население можел да намери сигурност. Административният орган е стигнал до извода, че за чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут, тъй като установената фактическа обстановка не давала основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. След като е анализирал информацията от справката от 01.09.2016 г., представена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, административният орган е приел, че не се установявало наличието на безогледно насилие, което да е стигнало такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Административният съд е преценил, че в оспореното пред него решение подробно са обсъдени изтъкнатите от чужденеца доводи. Посочил е, че в съдебното производство не били ангажирани доказателства, че при завръщането му в И. К., животът на жалбоподателя ще бъде поставен в опасност. Съдът е кредитирал бежанската история на молителя, но според съда, в нея не се съдържали обстоятелства, които да са предпоставка за предоставянето на статут на бежанец съгласно чл. 8 ЗУБ. Посочил е, че на много места в Ирак има спорадични актове на насилие, съпроводени с жертви, но в Кюрдистан обстановката била спокойна. Позовал се е на общоизвестни източници на информация, от които се установявало, че в тази автономна област живеели много етнически и религиозни групи, но на територията й имало верска, политическа и етническа търпимост. При преценка на ситуацията в И. К., съдът се е позовал на справка № 1520/19.12.2017 г., посочвайки, че от нея се установявало, че обстановката в управляваните от регионалното правителство на Кюрдистан северни провинции е останала в най-голяма степен незасегната от падането на режима на С. Х., че властите като цяло са в състояние да осигурят сигурност и закрила на жителите в региона. При насрочване на делото в съдебно заседание, съдът е информирал страните, че при постановяване на решението си, може да се позове на общодостъпни източници на информация за страната на произход на търсещия закрила, като е посочил и интернет страниците, от които ще черпи информация. В решението си, съдът се е позовал на информация за държавите по произход, поддържана от Европейската служба за подпомагане в областта на убежището, посочвайки, че не са открити данни за провеждане на военни действия в района на гр. А., нито за други обстоятелства, от които да се направят изводи, че обстановката там достига прага на безогледно насилие по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95. Решаващият извод на съда е, че в страната на произход на жалбоподателя има условия за сравнително безопасен и нормален живот, а причините за напускането на Ирак от жалбоподателя са с характер, изключващ предоставянето на хуманитарен статут. Решението на съда е неправилно, тъй като е постановено при допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, които са съществени. Нарушенията се изразяват в това, че съдът не е обсъдил съществени за спора обстоятелства, както и представени по делото документи. Едно от възраженията в жалбата до АССГ е, че органът се е позовал в решението си на справки, издадени от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, които са неактуални и съдържат обща информация. Това възражение се поддържа и от процесуалния представител на жалбоподателя в представените от нея писмени бележки преди последното съдебно заседание по делото. Съдът не е обсъдил това възражение. Видно от мотивите в решението му, съдът е кредитирал тези справки, без да отговори на направеното във връзка с тях възражение. Липсват изложени съображения от съда, защо приема, че тези справки отразяват актуалното положение в Ирак, а и защо приема, че въз основа на тях може конкретно да се прецени личната бежанска история на жалбоподателя. От друга страна, съдът не е приел като доказателство по делото, респективно не е обсъдил, представената по делото актуална справка № МД-704/08.06.17 г. относно Р. И. и актуалното положение в И. К.. В обжалваното съдебно решение са налице и неточности. Съдът е посочил в решението си, че "... в случай на завръщането си в страната по произход Х. Т. Ю. би могъл относително спокойно да достигне до територията на Кюрдистан, където да се установи при семейството си..." Видно от оспореното пред АССГ решение на председателя на ДАБ е, че в него изрично е посочено, че чужденецът е в страната ни заедно със своите родители, малолетни сестри и непълнолетни братя, които са регистрирани с отделни молби за международна закрила в ДАБ-МС. В интервюто със чужденеца, протоколът от което се намира в преписката, е посочено същото, като чужденецът е заявил, че в Ирак са останали негови далечни роднини. Нещо повече, в същото интервю, чужденецът е заявил, че няма близки роднини в Ирак, както и че баба му и дядо му по бащина линия живеят в гр. Кобджалил, но след нападението на ДААШ няма новини за тях. Чужденецът е заявил, че в страната му на произход няма при кого да остане, както и че там са родителите на майка му и брат й, но не може да остане при тях. При тези данни, не става ясно, административният съд какво е имал предвид под семейство, при което жалбоподателят може да се върне в Ирак. Съдът е следвало да посочи, какво разбира под семейството на чужденеца и защо, както и да прецени и изложи съображения, дали като такова може да се приемат родителите и братята и сестрите му, които са заедно с него в България, като за тази преценка следва да съобрази освен националната правна рамка и националната съдебната практика, и съдебната практика на СЕС по въпроса, както и тази на ЕСПЧ. Допуснатите от съда нарушения са съществени, тъй като водят до необоснованост на изводите му, а оттам и до съмнение относно правилното приложение на материалния закон. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК