Решение № 4614 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8295/2017 г.

Решение № 4614 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8295/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. Вълчев против решение № 903 от 23.05.2017 г. по адм. дело № 538/2017 г. на Административен съд – Бургас. В нея се правят доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Н. Рапов, в качеството му на разузнавач при РУ – Несебър, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на В. Вълчев против заповед за задържане на лице рег. № 304 зз-39 от 20.02.2017 г., издадена от разузнавач при РУ – Несебър, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи – данни за извършено престъпление по чл. 194 НК и във връзка с преписка № 304 ЗМ-79/2017 г. по описа на РУ – Несебър, В. Вълчев е задържан до 24 часа. Съдът е установил от фактическа страна, че с оспорената заповед жалбоподателят е задържан на 20.02.2017 г. в 11. 30 часа и освободен на 20.02.2017 г. в 20. 00 часа, като заподозрян в извършване на престъпление по чл. 194 от НК. При задържането, на жалбоподателя е извършен обиск от полицейски орган в присъствието на свидетел, за което е съставен протокол за личен обиск на лице от 20.02.2017 г., на основание чл. 80, ал. 1 ЗМВР. Екземпляр от протокола му е връчен срещу подпис. Жалбоподателят е подписал и декларация по чл. 74, ал. 3 ЗМВР, че е запознат с правата си. Съдът е установил, че на 15.03.2017 г. е образувано досъдебно производство № 304 ЗМ-79/15.03.2017 г. по описа на РУ Несебър (срещу неизвестен извършител) за това, че през месец декември 2016 г. в к. к. "Слънчев бряг", община Несебър, е отнел четири броя телевизори LCD Fullq HD с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194 от НК. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно удостоверение рег. № 251000-6892/20.03.2017 г., издадено от началник сектор "Човешки ресурси" при Областна дирекция на МВР – Бургас за длъжността, заемана от издателя на акта, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Изложил е съображения, че заповедта съдържа фактически обстоятелства, във връзка с които служителят на РПУ – Несебър правилно е преценил, че е необходимо прилагането на принудителната административна мярка поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 194 НК – кражба и постановил задържане на лицето. Посочил е, че по делото са представени писмо за образувано досъдебно производство, жалба на Д. Домаев и сведение от същото лице, че на 21.12.2016 г. е установена кражба на вещи, описани в жалбата, от хотел "Кубан" в к. к. Слънчев бряг и постановление за образувано досъдебно производство от 15.03.2017 г., които съдържат факти, релевантни към фактическите основания за издаване на обжалваната заповед. След като е обсъдил и приложимите нормативни разпоредби, съдът е достигнал до извод, че законосъобразно и обосновано спрямо жалбоподателя е приложена оспорената принудителна административна мярка на 20.02.2017 г., т. к. са били налице достатъчно данни, обосноваващи предположението за негово участие в извършеното престъпление. Изтъкнал, че за задържането на лицето в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да го уличават в инкриминирано деяние. Съдът при верни фактически установявания е достигнал до погрешни правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Съгласно фактическите установявания по делото, Д. Домаев, в качеството си прокурист на фирма "СБМД" ООД, собственик на хотел "Кубан" в к. к. "Слънчев бряг" е подал жалба рег. № /8.02.2017 г. до РУ – Несебър за установена липса на вещи, описани в същата и проведено вътрешно разследване по този повод, при което при преглед на видеокамерите, на посочените дати, човек, който прилича на В. Вълчев, с посочено ЕГН и адрес, охранител към "Гълфстрийм секюрити" ООД, по време на негово дежурство изнася описаните вещи. В жалбата се иска оказване на съдействие - установяване на извършителя - дали е лицето, посочено в жалбата и връщане на изнесеното имущество. Аналогично е съдържанието на приложеното по преписката сведение от Д. Домаев. Видно от постановлението за образуваното досъдебно производство на 15.03.2017 г. е, че в същото не фигурира извършител, съответно – не е споменато името на жалбоподателя. Ето защо, изводът на решаващия съд, че жалбата на Д. Домаев и постановлението за образуване на досъдебно производство, което е издадено почти един месец по-късно и е срещу неизвестен извършител, съдържат достатъчно фактически обстоятелства, които реферират към основанието за задържане на лицето по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е неправилен. Съдът неправилно е преценил, че към момента на задържане на лицето са били налични данни за негово престъпно поведение, които обуславят прилагането на принудителна административна мярка на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. На следващо място, както сам решаващият съд е посочил, целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следователно, за да бъде подчинено на легитимна цел, задържането на лицето трябва да е обосновано с необходимостта да се обезпечи извършването на необходимите процесуално-следствени действия за разкриване на инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице. По делото липсват данни какви процесуални действия са предприети с оглед установяване на извършителя на престъпното деяние, както и по какъв ред е призован жалбоподателят да се яви в районното управление, т. к. самоличността му е визирана още на 8.02.2017 г. в жалбата на засегнатата страна, какво е било процесуалното му поведение в тази връзка. Няма данни след задържане на лицето провеждани ли са и какви процесуални действия по разследването с негово участие. В писмените бележки на пълномощника на жалбоподателя е посочено, че В. Вълчев е уведомен по телефона да се яви в районното управление и същия ден – 20.02.2017 г. е отишъл доброволно в РУ – Несебър, записан е в дневника за посетители и се е явил при полицейския служител Н. Рапов. Доколкото тези обстоятелства не са били предмет на установяване по делото, въпреки коректно разпределената доказателствена тежест, изложеното в писмените бележки може само да бъде индиция за липса на противоправно процесуално поведение на лицето и предвид отсъствието на данни в обратна насока. При изяснена самоличност, адрес и месторабота, при отсъствие на данни за опит на лицето да се укрие или осуети по някакъв начин полицейската проверка и липсата на доказателства за проведени действия по разследването след задържането му, съдът неправилно е достигнал до извод, че оспорената заповед е материално законосъобразна и правата на жалбоподателя са ограничени в съответствие с преследваната от закона цел. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отмени оспорената първоначално заповед. С оглед изхода на спора, юридическото лице, в чийто състав е полицейският служител, издател на акта, следва да заплати на касационния жалбоподател направените разноски по делото в общо 615 лв. - 610 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК пред административния съд и 5 лв. държавна такса за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,