Решение № 8091 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5785/2013 г.

Решение № 8091 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5785/2013 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 239, т. 1 и т. 3 от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на Борис Петров Тодоров от гр. Берковица на определение от 28.12.2012 г. по канд. № 648/2012 г. на Административен съд Монтана, с което е оставено в сила определение от 21.11.2012 г. по гр. дело № 606 от 2012 г. на районен съд Берковица. Развива доводи за неправилност на двете определения. Ответникът - Общинска служба по земеделие гр. Берковица не взема становище по искането за отмяна. Върховен административен съд, четвърто отделение, преценява следното: Искането на Борис Тодоров е подадено, видно от приложения оригинал на стр. 5 от делото, в Административен съд Монтана на 19.3.2013 г. С резолюция, без дата и само с подписи, явно искането е изпратено на РС Берковица, откъдето комплектовано е изпратено за разглеждане до адресата - Върховен административен съд. Тъй като съгласно чл. 240, ал. 2 от АПК, искането следва да е подадено до три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в него се развиват единствено и само съображения относно законосъобразността на посочените две определения - съответно на РС Берковица и Административен съд Монтана, то може да се приеме, че срокът тече от датата на потвърдителното определение на административния съд - 28.12.2012 г. С определение без номер от 21.11.2012 г., постановено по адм. дело № 606/2012 г. районен съд Берковица е преценила жалба на Борис Тодоров срещу решение № 1136 от 18.8.2000 г. недопустима като просрочена и я е оставил без разглеждане като е прекратил образуваното пред него производство. С определение без номер от 28.12.2012 г. Административен съд Монтана е преценил определението за правилно и го е оставил в сила. Искането за прилагане на извънреден способ по АПК - отмяна на влезли в сила съдебни актове, се явява неоснователно. Посочени са две основания по чл. 239 от АПК - т. 1 и т. 3. По първия текст са визирани нови обстоятелства или нови доказателства, които биха били от такова значение за разрешаване на делото, в случая процесуалния въпрос за допустимостта на жалба срещу решение № 1136 от 18.8.2000 г. на ПК Берковица, че да е съществено и да не са могли да бъдат известни на страната. В случая не се сочат никакви такива данни - обстоятелства или доказателства, които да не са могли да бъдат известни на страната, което да налага промяна на посочените две определения. Поддържат се твърдения, касаещи законосъобразността на първото определение, която обаче е била предмет на инстанционен контрол от Административния съд Монтана и която не може да бъде предмет на извънреден контрол от настоящата инстанция. Съгласно т. 3 на същия текст на чл. 239 актът подлежи на отмяна, ако е основан на документ, който по надлежен съдебен ред е бил признат за подправен, или на акт на съда или друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая не само не се сочат такива актове или документи по отношение постановените актове по допустимост на жалбата пред съответната инстанция, обаче не може да се приеме изобщо наличие на такова основание за отмяна на постанови съдебни актове по процедура - при преценка на допустимост на жалба срещу административен акт - в случая решение на Поземлена комисия от 2000 г. Развитите доводи в искането касаят същността на решение № 1136 от 18.8.2000 г., не са налице твърдения за недостатъците по процесуалните действия на съдилищата, постановили актовете по допустимост. Предвид изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 243 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение