Решение № 9398 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1040/2011 г.

Решение № 9398 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1040/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на СД "Канто Тодоров и с-ие" - гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Петър Костов, против решение № 1508 от 12.11.2010 г. по адм. дело № 730 от 2009 г. на Административния съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - Пловдив е оспореното от СД "Канто Тодоров и с-ие" - гр. Пловдив, решение № 47 от 10.03.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане № 727 от 12.09.2005 г. на ръководителя на контрола по приходи и разходи в ТП на НОИ - Пловдив. С последното е постановено събиране от него на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 11.08.2005 г. в размер, както следва: по приходите на ДОО за невнесени осигурителни вноски общо 194 952,80 лева, от които 121 589,02 лева главница и 73 363,78 лева лихви, по приходите на НЗОК общо 26 426,20 лева, от които 18 766,98 лева главница и 7 659,22 лева лихви и за Универсален пенсионен фонд /УПФ/ общо 473,55 лева, от които 348,69 лева главница и 124,86 лева лихви. Първоинстанционният съд е споделил изцяло изложените в мотивите на оспореното решение съображения, с което ревизионният акт и издаденото въз основа на него разпореждане за събиране на сумите по начета са били потвърдени. Съдът е приел, че оплакването за изтекла погасителна давност е неоснователно относно установените от органите на НОИ задължения, тъй като заплатите на работещите в СД "Канто Тодоров и с-ие", гр. Пловдив, са изплатени наведнъж на 30.12.2000 г. и осигурителните вноски за тях са станали изискуеми на същата дата. Отбелязал е, че при издаване на оспореното разпореждане не е изтекъл петгодишният давностен срок, с който се погасяват вземанията на НОИ. Посочил е, че са спазени указанията на Върховния административен съд, дадени в отменителното решение. Съдът е изложил подробни мотиви относно компетентността на органа, издал разпореждането. Приел е, че възлагането на ревизията е извършено със заповед на оправомощено по заместване лице. С постановеното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Изводите на съда се основават на подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните. Процесното решение на Административния съд - Пловдив е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка по спора. Съдът е изложил подробни и обосновани мотиви, в съответствие с приложимите материално правни норми. От данните по делото е видно, че ревизията, при извършване на която е съставен ревизионен акт за начет вх. № 1 от 11.08.2005 г., е възложена със заповеди № 708 от 11.05.2005 г., № 821 от 31.05.2005 г. и заповед № 1019 от 30.06.2005 г. на директора РУСО - Пловдив - Гелка Илиева. Не се спори, че първата заповед е подписана лично от Илиева, а останалите две са подписани от гл. юрисконсулт Пенка Врачева, за което са представени писмени доказателства - заповед № 796 от 18.11.2003 г. за заместване на титуляра при негово отсъствие, 2 броя командировъчни на директора на РУСО - Пловдив - Илиева, за времето 09-11.05.2005 г. и 30.06.2005 г. /по приложеното адм. дело № 1317/2005 г. на ПОС/. Надлежно са връчени заповедите по възлагане на ревизията, по определяне на компетентен орган и приключилия производството ревизионен акт. Въз основа на него е издадено разпореждане № 727 от 12.09.2005 г., с което събирателното дружество "Канто Тодоров и с-ие", гр. Пловдив, е задължено със сумите по акта за начет. Според касационния жалбоподател Административният съд неправилно приел, че гл. юрисконсулт Пенка Врачева била упълномощена да издава заповеди за възлагане на ревизии и заповедите - № 821 от 31.05.2005 г. и № 1019 от 30.06.2005 г. били издадени от некомпетентно лице. Така представените доводи и оплаквания от касатора са били предмет на първоинстанционното съдебно решение, били са обсъдени при разглеждане на делото, и съдът подробно им е отговорил. Безспорно е установено, видно и от заповед № 796 от 18.11.2003 г. /лист 200 от приложеното дело/, че случаят попада в хипотезата, при която, когато лицето - титуляр на правомощия, като командирована на двете дати извън гр. Пловдив, е била в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си за период от общо 3 дни, Гелка Илиева - титулярът, е посочил с нарочна своя заповед лице, което да я замества при осъществяване на функциите й в тези случаи, вкл. и при упражняване на компетентността й по за издаване на заповеди за ревизия. Неоснователни са развитите в касационната жалба подробни съображения за нищожност на оспорваните административни актове поради некомпетентност на органа, издал разпореждане № 727 от 12.09.2005 г. Изложените в тази насока мотиви в обжалваното съдебно решение се споделят и от настоящата касационна инстанция. От данните по делото и установеното от съда се налага по категоричен начин изводът, че процесното разпореждане е издадено от лице, посочено в чл. 110, ал. 3 КСО. Съдът е обсъдил дали е налице правомощие на такова лице, заемащо тази длъжност - ръководител на контрол по приходите, и правилно е приел, че е налице компетентност на същото. Длъжностното лице Стела Петкова е издала разпореждането в рамките на материалната компетентност, предоставена й като на орган по приходите с допълнително споразумение към трудовия си договор от дата 28.01.2003 г. /лист 203 по приложеното дело/. Директорът на РУСО - Пловдив е възложил на Петкова да изпълнява трудовата функция началник отдел "ОВКО" в същото управление, считано от същата дата. Видно от приложената длъжностна характеристика, връчена на Петкова /в сила от 2002 г./ е, че именно началникът на този отдел "ОВКО" в ТП на НОИ издава разпорежданията по чл. 110, ал. 3 КСО /т. 12/ листове 226-227 по приложеното дело. В касационната жалба са направени доводи за нарушение на материалния закон и по-точно са свързани с института на погасителната давност. Първоинстанционният съд е дал обстоен и аргументиран отговор на спорните въпроси по делото във връзка с погасителната давност на вземанията за осигуровки по КСО и приложимостта по отношение на тях на материалноправните разпоредби на отменения Данъчен процесуален кодекс (ДКП) за спиране на давността. Вземането възниква от момента на плащане на трудово възнаграждение и от този момент тече и давностен срок. Затова правилно е прието, че относимата дата е 30.12.2000 г. - най-ранното плащане на дължимите възнаграждения за ревизирания период с начало 01.01.2000 г. Правилно е преценена и нормата на чл. 141 ДПК (отм.) по отношение спирането на давността. Погасителната давност е институт на материалното право. Следователно приложими са нормите на Данъчно-процесуалния кодекс, обн. ДВ, бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс е в сила от 01.01.2006 г. Съгласно чл. 141, ал. 1, т. 1 ДПК давността спира, когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но не повече от една година. Следователно в конкретния случай давността е спряла със заповед за възлагане на ревизия № 708 от 11.05.2005 г. Затова и правните изводи на съда относно тълкуване на чл. 115 КСО са верни. Срокът по тази норма се брои съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.). Както обосновано е приел административният съд, в случая към датата на започване на ревизионното производство от компетентните тогава органи на НОИ, установеният в кодекса 5-годишен давностен срок към месец май 2005 г. обективно не би могъл да изтече, тъй като давността дори за най - първите вземания за различните главници е започнала да тече най - рано от 30.12.2000 г. Също следва да бъде споделен и изводът на решаващия състав по отношение давностния срок относно задълженията за здравното осигуряване, който съгласно чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) е петгодишен, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. От изложеното се налага извода, че оспорените административни актове, с които СД "Канто Тодоров и с-ие", гр. Пловдив, е задължено да внесе по приходите на ДОО за невнесени осигурителни вноски общо 194 952,80 лева, от които 121 589,02 лева главница и 73 363,78 лева лихви, по приходите на НЗОК общо 26 426,20 лева, от които 18 766,98 лева главница и 7 659,22 лева лихви и за Универсален пенсионен фонд /УПФ/ общо 473,55 лева, от които 348,69 лева главница и 124,86 лева лихви, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. В контекста на изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни, не са налице основания по чл. 209, ал. 3 АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и като правилен следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,