Решение № 9198 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5536/2014 г.

Решение № 9198 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5536/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Южен централен район чрез неговия пълномощник срещу решение № 21/6.03.2014 г. по адм. д. № 139/2013 г. на Административен съд Кърджали. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Тодор Неделчев Гоговски чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Тодор Неделчев Гоговски срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-237/2.05.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, гр. Пловдив, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "триетажна постройка", находяща се в имот № 010068, землището на с. Гняздово, община Кърджали. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, в мотивите на решението си, което е второ по съществото на спора след отменително решение на касационната инстанция, съдът е развил доводи за друг извършител на строежа и за неговата търпимост. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е изграден през 1966 г, съответно са извършени други строителни дейности през 1985 г. Адресатът на заповедта е закупил процесната сграда след издаването на обжалваната заповед, поради което същият не е извършител на строежа. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. След като адресатът на заповедта не е извършител на строежа, то същият не може да бъде ангажиран с разпоредената правна последица-премахване. Първоинстанционният съд е развил и доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Пропускът на административния орган да извърши анализ на всички доказателства, включително да прецени търпимостта на строежа, правилно е отчетен от съда като съществено процесуално нарушение. Пълният и цялостен анализ на фактите, направени от съда, сочи на търпимост на изградения и приет за незаконен строеж. Строежът с оглед времето на извършването му, е бил допустим на основание § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, като подробните в тази насока мотиви на решаващия съд се споделят и от настоящата инстанция. Тази му характеристика е законова пречка за премахването му като незаконен. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,