Решение № 8430 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5140/2015 г.

Решение № 8430 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5140/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Добринка Великова Бебривенска от с. Мокрен, община Котел против решение № 2863 от 16 март 2015 г. постановено по адм. дело № 8673/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу писмо рег. № 13-00-2387 от 16 януари 2013 г. на министъра на отбраната. Поддържаното в жалбата и представените по делото писмени бележки оплакване следва да бъде квалифицирано като неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Ответникът - министърът на отбраната чрез процесуалният си представител по делото - главен експерт, юрк. Александра Маркова, прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото правото на касатора на възстановяване на предишната длъжност е преклудирано поради неспазване на срока по чл. 172, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, като прецени касационната жалба на посоченото в нея основание, намира същата за неоснователна по следните съображения: По делото няма спор по фактите. Доказва се от събраните по делото доказателства, че с решение № 101 от 18 октомври 2011 г., постановено по адм. дело № 74/2011 г. по описа на Административен съд-Сливен е отменена заповед № 112 от 07 март 2011 г. на командира на Военно формирование 32450-Мокрен, с която е прекратен договора на Добринка Великова Бебривенска за кадрова военна служба, отчислена е и е освободена от длъжност и от военна служба и е зачислена в мобилизационния резерв. Това решение е оставено в сила с решение № 66 от 02 юли 2012 г., постановено по адм. дело № С-134/2011 г. по описа на Върховния административен съд. Установено е също, че със заявление от 27.07.2012 г. до министъра на отбраната Добринка Великова Бебривенска е поискала да бъде възстановена на заеманата преди издаване на отменената заповед длъжност. Оспореното пред тричленният състав на Върховния административен съд писмо рег. № 13-00-2387 от 16 януари 2013 г. на министъра на отбраната е издадено по повод това заявление, след като преписката му е изпратена по компетентност с решение № 7248 от 27 декември 2012 г., постановено по адм. дело 8316/2012 г. по описа на Административен съд София-град. С това писмо министъра на отбраната е отказал на Добринка Великова Бебривенска да бъде възстановена на заемана от нея длъжност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното писмо с което министърът на отбраната е отказал на касационната жалбоподателка възстановяването й на длъжността, заемана преди уволнението и е законосъобразно. Не се спори по делото, че касаторката Добринка Великова Бебривенска не се е явила в администрацията на поделението и не е подала заявление до министъра на отбраната в двуседмичния срок по чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ, считано от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнението й. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд обосновано е приел, че касаторката Добринка Великова Бебривенска не е изпълнила това свое законово задължение в рамките на цитирания преклузивен срок, в резултат от което министърът на отбраната законосъобразно е отказал с обжалваното писмо да я възстанови на предишната й длъжност. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че касационната жалбоподателка не е била уведомена за влязлото в сила съдебно решение и че производството по делото пред Върховния административен съд е било секретно и тя е нямала достъп до деловодната система на секретното деловодство. Тези доводи са биле правени и пред тричленният състав на Върховния административен съд и са получили обоснован и аргументиран отговор в проверяваното съдебно решение. Текстът на чл. 172, ал. 2 от ЗОВС е ясен. С него е определен началния и крайния срок за извършване на определено действие от касационната жалбоподателка за да възникне задължението на административния орган да изпълни процедурата по възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност. Законът не въвежда допълнителни условия свързани с някаква процедура по уведомяване на служителя, че заповедта за уволнение е отменена, какъвто довод се прави с жалбата. По изложените съображения, не е налице твърдяното касационно основание и решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото претенцията на процесуалния представител на министъра на отбраната за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е основателно, което следва да се присъди в тежест на касаторката. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия