Решение № 202 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 303/2011 г.

Решение № 202 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 303/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. Л. В. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 147 от 1.06.2008 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 67/2009 г. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила въззивно решение, с което е обезсилено решение № 87 от 23.10.2008 г. на Луковитския районен съд, постановено по гр. д. № 210/2007 г. /погрешно посочен № 322/2007 г./ в частта му, с която е отхвърлен като недопустим, поради липса на правен интерес, предявеният от В. Л. В. против И. Е. М. и М. Т. М., двамата от [населено място] и [община], установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответниците на 4.04.1972 г., въз основа на решение от 31.03.1972 г. на Председателя на Г. - Л., с който Държавата е продала на И. Е. М. и М. Т. М. недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ първи етаж от жилищната сграда, бивша собственост на Мита и Л. В. от [населено място], състоящ се от две спални, кухня, коридор, килер и 1/2 ид. част от мазето под сградата, застроен на 172 кв. м от 482 куб. м, заедно с припадащата се идеална част от правото на строеж върху дворното място, представляващо парцел II от кв. 10 по плана на [населено място] и е прекратено производството по делото в тази част, като е оставено в сила решението в частта му, с която е отхвърлен ревандикационният иск срещу първите двама ответници за същия имот. Релевира се основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответницата по молбата за отмяна М. Т. М. от [населено място] изразява становище в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна В. И. М. от [населено място], като законен наследник на починалия в хода на процеса И. Е. М., не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна [община], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от узнаване за решението и е процесуално допустима. Това е така, тъй като въззивното решение е влязло в сила на 30.12.2009 г. с постановяване на определение № 746 от същата дата по ч. гр. д. № 611/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставено в сила разпореждането на Ловешкия окръжен съд от 25.08.2009 г. по в. гр. д. № 67/2009 г., с което е върната касационната жалба на В. В. срещу въззивното решение, предмет на молбата за отмяна, поради неотстраняване в срок на нередовността й. Молбата за отмяна е подадена на 27.12.2010 г., видно от пощенското клеймо на плика и е входирана с № 2232 от 29.12.2010 г. преди въззивното решение да е влязло в сила. В хода на администрирането й от първоинстанционния съд с постановяване определението на ВКС, състав на Трето гражданско отделение на 30.12.2009 г. по ч. гр. д. № 611/2009 г., тази преждевременност на молбата за отмяна е отпаднала и тя се явява подадена в срок. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогична на разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В производството по делото, отмяната на чието решение се иска, молителят - В. В., е бил въззивник в производство по установителен иск за прогласяване нищожността на продажбена сделка на недвижим имот, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и осъдителен иск за собственост върху процесния недвижим имот, с правно основание чл. 108 ЗС. В. съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и е прекратил производството в тази част, поради липса на правен интерес и е отхвърлил ревандикационния иск относно спорния недвижим имот. За въззивното производство на адреса на въззивника, посочен във въззивната жалба е изпратено съобщение и призовка за открито съдебно заседание на 28.04.2009 г., които са се върнали в цялост, като на призовката с дата 20.04.2009 г. е отбелязано, че на пет дати търсеното лице не е открито на адреса, както и че там липсва друг живущ. При тези данни въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) като е приел, че въззивникът В. В., който е посочил адреса, на който му е изпратена призовката и не е намерен там, е редовно призован и е дал ход на делото. За въззивното решение молителят е уведомен на същия адрес, като съобщението е получено на 30.06.2009 г. от съпругата му В. В. В производството по делото Ловешкият окръжен съд не е нарушил което и да било процесуално правило, обезпечаващо възможността на въззивника - ищец по исковете да участва в процеса. В тази връзка оплакването на молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото му на участие и защита по делото. Както се посочи по-горе, въззивният съд е изпратил съобщение и призовка до молителя на адреса, посочен във въззивната жалба, същият не е бил намерен на адреса, няколкократно посещаван от длъжностното лице по призоваването, поради което съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) като е приел, че въззивникът е редовно призован и е дал ход на делото в открито заседание на 28.04.2009 г. И. в случая е обстоятелството, релевирано в молбата за отмяна, че в периода 1.04.2009 г. - 3.04.2009 г. въззивникът е бил в болница е не е могъл да организира защитата си. Предвид изложеното следва, че съдът е изпълнил законосъобразно задълженията си по призоваването и изпращането на съобщения на молителя-ищец, поради което не следва извод за допуснато нарушение, свързано с изпращане на съобщенията и призовките по реда на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ГПК (отм.). При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за отмяна в първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като процесуалните действия извършени от решаващия съд не са опорочени. Затова с довода за нередовно съобщаване и призоваване и неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ГПК (отм.) не се обосновава фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като предвидената в тази норма хипотеза засяга случаи на нередовно съобщаване и призоваване на страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до лишаване възможността й да участва в делото, какъвто не е настоящият случай. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и опущения, допуснати в хода на производството по делото. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Вън от изложеното, следва да се отбележи, че във въззивното решение съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в изписването на номера на първоинстанционното дело като вместо № 210/2007 г. е изписал № 322/2007 г., която той следва да отстрани в производство по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). Разноски за настоящото производство на ответната на молбата страна М. Т. М. не следва да се присъдят, тъй като такива не са поискани, а и липсват данни да са направени. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,