Решение № 3906 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. М. А., гражданин на Сирия, чрез пълномощника адвокат Т. Илиев, против решение № 39741 от 28.11.2025г., постановено по адм. дело № 8683/2025г. по описа на Административен съд София-град, 64 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ на завеждащ консултска служба в посолството на Република България в гр. Бейрут, Ливан, за издаване на виза за дългосрочно пребиваване вид "Д", постановен по заявление от 10.04.2025г. на А. М. А.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорения отказ. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, касционната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел оспореният отказ за законосъобразен на посочените в него основания по чл.10, ал.1, т.9 и т. 24 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Счел е, че не са налице останалите посочени основания, а именно тези по чл.10, ал.1, т.т. 17 и 22 ЗЧРБ, но предвид наличието на две от основанията за отказ, е достигнал до извода, че не са налице предпоставки по чл. 146 АПК за отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно, при корекция на мотивите. Съдът правилно е приложил правилата за тежестта на доказване по чл. 170, ал.2 АПК, според който, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В случая в тежест на оспорващия е да докаже наличието на осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане /т.9/; да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване/т.17/; целта на влизането си /т.22/ и автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените изявления /т.24/, с оглед посочените правни основания за отказа- чл. 10, ал.1, т.9, т.17, т.22 и т.24 ЗЧРБ. Макар настоящият състав да не споделя извода на съда, че не са изпълнени две от визираните в закона предпоставки- тези по чл.10, ал.1, т.т. 17 и 22 ЗЧРБ, верен е решаващият извод, че оспореният отказ за издаване на виза тип Д е законосъобразен акт. Действително, както е посочено в частта от акта "допълнителни забележки", анализът на документите и направените от лицето изявления, не доказват по категоричен начин действителните намерения за пътуване. Разпоредбата на чл.27, ал.6 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР, Наредбата/ задължава консулските длъжностни лица да извършат проверка на декларираните от заявителите данни преди да вземат решение по заявлението за издаване на виза, задължително да изпратят заявлението до Националния визов център за проверка в автоматизираните национални информационни фондове, Шенгенската информационна система и Визовата информационна система на Европейския съюз, както и за консултиране с друга държава членка, прилагаща изцяло достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген, в случай че е заявено такова по реда на чл. 22 от Визовия кодекс. Наред с това, съгласно Инструкция № КОВ-04-02-351/ 15.08.2013г. за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи, Министерството на външните работи, чрез Дирекция "Консулски отношения", съгласува заявленията за издаване на визи с Държавна агенция "Национална сигурност" и с Дирекция "Миграция" при МВнР. Нормата на чл.20, ал.4 от посочената инструкция предписва, че ако няма отрицателни становища от ДАНС и от Дирекция "Миграция" при МВнР и има положително становище на визовите органи, че не са налице основанията по чл.10, ал.1 ЗЧРБ, издаването на виза се разрешава. Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че за издаването на виза е необходимо кумулативно да са изпълнени следните условия: да липсват отрицателни становища от специализираните органи и да е налице положително становище от визовите органи. В тази връзка, административният съд обосновано е съобразил приложеното по делото Писмо № М-9617/19.05.2025г. от ДАНС, видно от което е изразено отрицателно становище относно процесното заявление за издаване на виза, поради основателни съмнения относно обосновката на целта и условията на планираното пребиваване и направените изявления. Настоящата инстанция споделя и извода на административния съд, че макар по делото да са представени доказателства /решение на председателя на ДАБ № 6505/ 28.05.2024г., с което на непълнолетния син на жалбоподателя - М. А. А., е разрешено да се събере на територията на РБ със своята майка, баща и братя, то подаването на заявление за виза въз основа на такова решение не обвързва компетентното консулско лице да я издаде, съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата. Напротив, компетентният орган е задължен, след извършване на задължителни проверки, да постанови отказ при наличието на основания по чл.10, ал.1 ЗЧРБ. Следва да се подчертае, че противно на твърденията на касатора, атакуваният отказ е издаден и при спазване на принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК, без да се засягат правата на лицето в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава, тъй като не се преклудира правото на лицето да подаде ново заявление, при спазване на всички изисквания, относими към заявлението за виза. Обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби, и, като правилно досежно постановения резултат, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,