Решение № 1166 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9475/2009 г.

Решение № 1166 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9475/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на физическото възпитание и спорта против решение № 26 от 31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 4406/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът - Ефрем Елинов Моллов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № ЧР-08-368/30.06.2008 г. на председателя на Държавна агенция за младежта и спорта, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) служебно правоотношение на Ефрем Елинов Моллов било прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. По несъмнен начин по делото е установено, че Ефрем Елинов Моллов е заемал длъжността "главен експерт" за област Смолян, в отдел "Координация на спортните структури" към главна дирекция "Спорт за учащи и спорт в свободното време" в Държавна агенция за младежта и спорта, чийто правоприемник към настоящия момент е Министерство на физическото възпитание и спорта. Като фактически основания за издаване на заповедта са посочени изменение на Устройствения правилник на агенцията и утвърдено длъжностно разписание в сила от 1.07.2008 г. С представените по делото длъжностни разписания се установило, че за длъжността "главен експерт" заемана от Моллов до прекратяване на служебното му правоотношение в отдел "Координация на спортните структури" към главна дирекция "Спорт за учащи и спорт в свободното време" до 1.07.2008 г. били определени 27 бр., а по длъжностното разписание в сила от 1.07.2008 г. бройките станали 21. От събраните по делото гласни доказателства се установило, че длъжността, заемана от държавния служител като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика били запазени, като за известен период от време, след издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, същите били изпълнявани от друг "главен експерт", първоначално без заповед от органа по назначаването, а впоследствие по силата на издадена заповед. При така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил извод, че е не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Моллов, като длъжността е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, независимо, че са намалени бройките, определени да изпълняват длъжността. Съдът е посочил, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение органът по назначаването не е реорганизирал работата на териториалните поделения и работещите там експерти, поради което при издаване на оспорената заповед не са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. спрямо Моллов. При тези данни законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че не е налице съкращаване на заеманата от държавния служител длъжност. Действително в рамките на свободната преценка на органа по назначаването е да определи кои длъжности да бъдат премахнати, с оглед най-ефективно изпълнение на задачите, възложени на администрацията, но в случая по несъмнен начин по делото е установено, че след прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител длъжността, заемана от същия е останала да съществува и е изпълнявана от друго лице, без заповед от органа по назначаването, поради което не може да се направи извод за наличие на разпореждане за съвместяване на длъжността, което да обоснове, упражнени правомощия по целесъобразност от страна на председателя на агенцията. В подкрепа на този извод са и приложените по делото заповед № РД-09-41 от 28.01.2006 г., изменена със заповед № РД-09-470/09.09.2008 г., като с последната административният орган е разпределил експертите и главните специалисти в главна дирекция "Спорт за учащи и спорт в свободното време" като към териториално поделение гр. Пловдив е посочен експерт за гр. Пазарджик, респективно е отпаднал експерта за гр. Смолян, но това е сторено два месеца след прекратяване на служебното правоотношение на Ефрем Моллов. Съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, към който момент функциите на длъжността "главен експерт" за област Смолян е осъществявана от друго лице, без надлежно разпореждане, като разпределението на експертите, респективно отпадането им като нормативно определена позиция за съответната област е извършено едва на 09.09.2008 г. От тук се налага извода, че към момента на издаване на оспорената заповед не е била налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. спрямо Ефрем Моллов. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,